Социологът Хайнц Буде: Защо се страхуваме толкова?

Съвременното общество се гради на страха, превърнал се в социално-психологичен феномен. Страхът е вероятно единственият императив, който може да обедини членовете на едно общество, твърди социологът Хайнц Буде в книгата си „Общество на страха”. Изведнъж страхът от безработицата, от бедността на старини, от близостта или пък инфлацията се превърна в последния възможен вариант за консенсус в едно общество. Авторът си поставя за задача да обясни страха като идейно залегнал принцип в основите на социалната държава.

Историческата промяна

„Единственото нещо, от което трябва да ни е страх, е самият страх”. Авторът ни припомня думите на американския президент Франклин Д. Рузвелт от 1933 година, изречени в подкрепа на историческата промяна в убежденията на западната социална политика – че заслужава подкрепа онзи, който се подхлъзне. Но новите мерки не следва да са насочени само към безработицата или пък бедността на старини. Те трябва да освободят модерния човек най-вече от неговите страхове, смята Буде. Въпреки това социалната държава се оттегли от задължението си да се грижи за своите граждани, като прехвърли отговорността на пазара.

Страхът от упадък днес е личностен въпрос, констатира социологът. Особено засегнато е поколението след бейбибума от 70-те години на миналия век. Те са прототипът на съвременния човек – амбициозен, прилежен и пренатоварен. Трийсетгодишните са на ръба да загубят всичко – или поне го вярват.

В капана на самоусъвършенстването

Ако човек не иска да е аутсайдер, той се впуска във водовъртежа на неспирното самоусъвършенстване. Колкото повече сертификати, толкова по-добре. С тях расте и надеждата. Всеки аспект на всекидневието трябва да се преобръща в производствен, социален или икономически капитал. Но тъй като успехът и образованието вече не гарантират израстване, то тази тотална мобилизация има и своята цена, мисли авторът на „Общество на страха”.

.

„Вторите и третите, които не са сред първенците, се чувстват огорчени и отритнати. Обсебващото желание за мъст се прехвърля върху мотивацията”, пише Хайнц Буде, който смята, че индивидуалността (егоцентризмът) е в ренесанс. Идеята за усъвършенстване набира сила, а с нея и взаимозаменяемостта. Емоционалната връзка става дефицитна стока за съвременния човек. Остава му само връзката с децата като единствената в неговия живот, която не може да се прекъсне.

Опасности навсякъде наоколо

Макар и в друг контекст, темата за страха вълнува и „Зюддойче цайтунг“ (ЗЦ). В материала „Игра без ясен изход” Вернер Бартенс търси причините за масовата психоза и параноята на днешното общество. За него страхът е вечният спътник на човека откакто свят светува. Той може да бъде ирационален, неоправдан и обсебващ, но също така и да влезе в ролята на наш „ангел-пазител“.

Много тревожни събития връхлетяха човечеството в последно време, а с тях расте и страхът. В тези смутни времена вероятно всеки един от нас се е питал поне веднъж: идва ли Трета световна война? Налице е страх от неконтролируеми конфликти, които могат да приключат с тотално унищожение. Страх ни е от вирусите, които като невидими спътници достигат до всяко кътче на Земята. Тревожни са и експериментите в Церн. Не бива да забравяме и предсказанията на дипломирани инженери за опасността от поглъщането ни от черна дупка, пише Вернер Бартенс.

Вечен спътник

Авторът разглежда страха като наш универсален спътник още от зората на еволюцията. Ето един пример за първичен страх: макар предците ни отдавна да са напуснали пещерите и днес да не ни се налага да плашим дивите животни с огньове и факли, има хора, които още се боят от мрака. Сред тях, между другото, е и световноизвестният тенисист Рафаел Надал. Вече 200 години светлината се опитва да озари сенките в нашите души, пише Вернер Бартенс от ЗЦ.

.

Учените открай време се вълнуват от въпроса защо се боим от несъществуващи неща. Социологът от Щутгарт Ортвин Рен, според Бартенс, стига до много точни изводи в книгата си „Парадоксът при риска”: „Когато човек се остави да бъде воден от очите си, тогава той ще види реалните заплахи и от какво не бива да се плаши”.

Страховете имат свойството да бъдат мрачни, властни и често неоснователни, дори да си даваме сметка за това. Така например, поради всеобщия страх от пътуването със самолет след атентатите от 11 септември 2001, се увеличи броят на жертвите от катастрофи на пътя, сочи официалната статистика в САЩ. Причина за необяснимия страх могат да бъдат още и личният ни опит, както и колективната фантазия. И тук никоя статистика не може да го обори. Авторът пише, че и до днес майка му трепери от ужас при мисълта за инфлация – самата тя е преживяла паричната реформа от 1948 година. Страхът от девалвация така се е загнездил в нея, че тя гледала да инвестира всеки свой свободен цент в „нещо практично”.

Но страхът не е само деструктивен. Той е и нещо като наш гравиран наръчник за оцеляване. Съзнанието на човек е така устроено, че при извънредни ситуации човек първо се уповава на първичния си инстинкт, а после разсъждава. Разбира се, това също крие и своите рискове, пише Вернер Бартенс.

Вълкът като невинна жертва

Човек е подвластен на силата на легендите и историите и не винаги е склонен да приеме очевидни истини. Да вземем пример със страха от акули, които далеч не са сред най-опасните за човека живи същества на планетата. Вълкът, според Вернер Бартенс, е също жертва на приказките (да си спомним историята на Червената шапчица). И всичко това при положение, че едва 7 души годишно стават жертва на нападения от вълци. Страхът от митичните животни е несравнимо по-голям от истински опасните земни твари, заключава авторът.

.