Над 50% от българите желаят да избягат от икономическите реалности в България, като са мотивирани от по-доброто заплащане в чужбина и по-добрия жизнен стандарт там. Това сочи международно изследване, което обхваща потребителите на интернет страници за търсене на работа сред 66 държави, разкрива експертът Диан Обретенов. От данните става ясно, че има разминаване между мотивите на българите, живеещи в България, и тези, които се намират в чужбина, информира Дартс нюз.
Докато първите обръщат внимание на възможността за по-добър стандарт на живот (79%) и бягството от лошата икономическа ситуация у нас (58%), за вторите е важно професионално развитие (51%) и възможността на обогатят опита си (54%).
Около 10% от българските студенти избират да получат висшето си образование в чужбина. България е втора на Балканите и пета в Европа по „експорт“ на студенти. Що се отнася до младите хора, желаещи да учат в чужбина, на Стария континент преди нас са единствено Исландия, Босна и Херцеговина, Словения и Ирландия.
Великобритания е най-предпочитаната дестинация за обучение в магистърски степени, следвана от САЩ. В тройката на най-желаните дестинации за обучение попада и Германия (около 18%). Езикът и икономическото развитие на страната са сред основните фактори при решение за обучение в чужбиа. България „изнася“ в чужбина мениджъри, банкери, търговци и специалисти от сектора на информационните технологии (ИТ). /Vestnikzora.com/
Свободата без справедливост прави бедните по-бедни и по-многобройни, богатите – по-богати и по-малко на брой. Средната класа изчезва, а перспективата пред хората се ограничава до борба за ежедневно оцеляване. То компрометира солидарността като принцип за съществуване на обществото. Това води до отчуждение и недоверие към държава, институции и партии.
Едно е ясно – хората у нас и в Европа – имат нужда от повече справедливост, от повече солидарност от повече държава, имат нужда от доверие и сигурност.
Демокрация е възможна и без капитализъм, а още по-малко необходима за демокрацията е дясната идеология.
*
Днес България е най-бедната страна в Европейския съюз, произвеждаща стоки с ниска добавена стойност, износ на суровини, с тежка демографска перспектива и население с намаляваща грамотност. Нямаме индустрия, но имаме тежки регионални и най-вече социално-икономически диспропорции. По-малко износ на Запад и на Изток и внос на стоки, които до вчера изнасяхме. Без перспектива за работещите, за младите, за дребния и средния предприемач, за интелигенцията. И с много, много приказки за реформи с простащина, издигната в ранг на държавна политика. С нереализирани европейските възможности, със сервилна и комплексарска външна политика.
Стига разделение – историческо, етническо, религиозно, образователно, на столица и провинция! Стига разделение на стари и млади, имащи и нямащи, на все повече обедняващи и все по-малко богати!
Няма как да обясним на всички, засегнати от бедността, защо години наред поддържахме ниски бюджетни дефицити.