Но кой му е виновен? ГЕРБ е такава, каквато я направи той
Диян Божидаров (Сега)
Премиерът-слънце навлиза в нова фаза на слънцестоене. Той вече е уморен, тъжен и наранен от хорската неблагодарност. Но и огорчен от негодността на „материала“, който сам подбра да зида новата държава.
Ето, Анна-Мария Борисова своеволно говори за доплащане в болниците. Вежди Рашидов пътува до Венеция, без да знае на чии разноски. Дянков има трески за дялкане. Непрекъснато се сърди на Божидар Димитров и има защо.
С кого да се занимае по-напред?
Надолу по вертикала положението също е тревожно. Цецките и Фидоските се трудят здраво, но не се знае кога и как в парламента ще избухне лобистки скандал. Доста бушони изгоряха, но в един момент ще настане остър дефицит на бушони. Към нервите, които му образува всеки един министър или депутат, се прибавя и базисен проблем – скоро просто няма да има откъде да се пълни „банката с кадри“ на ГЕРБ.
Още по-плачевна е ситуацията в общините. Добрата новина засега е, че бурите по върховете отнемат общественото внимание и не се забелязва ниската купеста облачност над села и паланки. Но от нея пада град и удря хората право по главите. Идват местни избори, Борисов не може да се позволи да е безучастен. Ще трябва да се занимава и с този проблем.
Във Велико Търново
местната структура е в разпра за кокала
В Свищов лидерът е разследван за далавери. В Ямбол се вихрят мащабни кадрови чистки, във Варна лекари и артисти протестират срещу откровените опити да се узурпират болници и театри. Протекцията над Лечков в Сливен е огромен автогол на ГЕРБ и понеже бе дадена лично от Цветан Цветанов, Борисов ще трябва и там да омайва хората.
Ще се наложи да обиколи и смесените райони, където герберите отдавна партнират с ДПС. Навсякъде ГЕРБ се оплита в корупция и партийно кадруване, ще трябва лично да убеждава хората, че туй, което виждат, е обратното.
За капацитет като Борисов няма невъзможни неща, но е прав – тази работа коства усилия и нерви. И колкото повече интервюта дава, толкова повече зрителите наистина виждат един уморен човек – иска, клетият, да оправи нещата, ама не може, защото батакът е голям, пък и хората, с които трябва да го свърши, не стават.
Не знам дали образът на „изморения от всеобщата поквара и некадърност премиер“ не е нова тактика в публичното му поведение. Защото – един такъв отчаян, пък и леко заслабнал наистина почва да буди съчувствие. Но може този образ да не е преднамерено търсен, а Борисов наистина да се отчайва от кадровия си подбор.
Доста некачествен „материал“ ще трябва да скрие зад широкия си гръб.
Да видим обаче на кого точно трябва да се сърди Борисов. Уморен ли е и от какво. Ясно е, че ако успее той, успяват всички. Ако се провали, проваля цялата държава.
Отделните фигури в ГЕРБ нямат значение, важен е само той, това е огромна отговорност. Но кой точно структурира така партията? Кой подбира хората три години? По какви критерии? Лично Борисов.
Още от самото начало бе издигнат водещият принцип, че
слънцето в тази партия е едно, а другите са флора и фауна,
които трябва да са благодарни, че ги е дарило с живот. Тук главният въпрос е дали Борисов може въобще да бъде слънце, но нека отчетем, че по дефиниция в ГЕРБ не се поставят под съмнение качествата на лидера.
По-големият проблем бе, че и най-малкото кадрово решение бе съобразено с нуждите и страстите на Борисов – в парламента не се изисква интелект, а просто дисциплина; министрите е хубаво да са инициативни, но имената и постовете им нямат значение, той си ги размества; специално здравният трябва да е световно безизвестен, тъй като винаги е на дузпата; кандидати за кметове и съветници трябва да бъдат тези, които му звъннат и се помолят.
Вторият „принцип“ бе максималната представителност, но не на хората, в чието име бе обещавана генералната промяна, а на корпорациите и кръговете по интереси, които винаги гравитират около властта.
Така бяха подредени депутатските листи, така бяха разпределени министерските кресла, така и много хора от старата власт запазиха постовете из различните ведомства. Това личи непрекъснато от лобистките скандали, личи в общинските коалиции.
Спонсори се уредиха с длъжности и мандати
И най-важното, всички трябваше да бъдат достатъчно анонимни и жертвоготовни, за да може винаги да блести той.
Днес повечето хора като че ли се прощават с илюзиите, че ГЕРБ може да донесе промяна. Но май и Борисов искрено се учудва, че за да си премиер, не се изисква само „натискане на копчетата“.
Вероятно повече от всеки желае нещата в България да потръгнат, тъй като растящите като лавина проблеми стесняват политическия му хоризонт. Но на какво ли е разчитал, след като избираше хора по критериите, с които работеха старите партии? Такъв избор винаги е грешен.
Занапред Борисов едва ли ще дава интервюта на Сашо Диков, а ще засили присъствието си в медиите, които знаят как да го обгрижват. Но едва ли може да си представи какви проблеми още могат да му създадат кадрите, особено по места.
Там корупцията и игричките на функционерите на ГЕРБ не могат да се прикрият с медийни упражнения. Но такава чаша си наля Борисов, такава ще пие.
Депутатите отхвърлиха вота на недоверие към правителството на ГЕРБ.
Това беше първият вот на недоверие към Кабинета „Борисов”, а народните представители гласуваха със 70 гласа „за”, 144 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”.
Вотът на недоверие бе подкрепен единствено от депутатите на Коалиция за България и ДПС. Те обвиниха кабинета за проблемите в здравеопазването.
В пленарна зала на НС беше почти целият кабинет без премиера Бойко Борисов.
По време на гласуването независимите депутати от РЗС демонстративно вдигнаха листчета, на които пишеше: „Оставка на 41-ото Народно събрание”.
От РЗС коментираха, че вотът бил илюстрация на приказката \"Напънала се планината и родила мишка\", т.е. упражнението „първи вот на недоверие\" било излишно; чрез него опозицията искала просто да напомни за себе си.
Циркът в мнозинството продължава; вместо изказващите да се структурират, те говорят скороговорки от триуната, контрира червената Мая Манолова, според която управляващите изобщо не си взели поука от дебата за здравеопазването.