Валери Найденов, в. „24 часа“
Cнимката на тригодишното удавниче Айлан просълзи света, но не го накара да спре да замазва истината. Защо например всички медии и политици наричат Айлан “сирийче” и пропускат, че то е кюрдско дете от град Кобани? Това е много съществена подробност!
Конкретиката винаги пречи на лъготенето. Например Ердоган се изказа, че бил трогнат до сълзи от смъртта на детето и че виновен е Западът, който така и не е свалил от власт Асад. Но всички знаем, че Ердоган де факто воюва с кюрдите в Сирия, т. е. с етноса на удавеното дете. Нещо повече, то е от град Кобани, който отдавна няма нищо общо нито с властта на Асад, нито със Сирия.
Де факто Кобани и селата наоколо са независима кюрдска територия на границата на Турция. Тя пречи на ИД (“Ислямска държава”), която не би могла да съществува без подкрепата на Анкара.
Затова джихадистите миналата година нападнаха Кобани и започнаха да избиват населението, а
Турция отказа да пусне кюрдите от Ирак,
които искаха да се притекат на помощ. Накрая тъкмо Западът начело със САЩ принуди Ердоган да пусне само 150 кюрдски бойци с по-сериозно въоръжение и те прогониха джихадистите от района.
Това е истинският контекст зад трагичната смърт на Айлан. Асад няма нищо общо. Западът – също. Но Турция определено има заслуга. Ето защо европейските политици и медии избягват да наричат удавеното дете “кюрдче”.
Европа вече е натрупала толкова много лицемерно уважение, че сама си е изтъкала въжето от лъжи, на което ще се обеси. Сега Европа е жертва на Велико преселение от Азия и Африка. Но тя е безсилна, защото упорито отказва да назове истинските виновници – нейните собствени политици.
Онзи ден например бившият френски президент Саркози предложи в България и Сърбия да се създадат “бежански центрове”, някакви огромни концлагери, които да приютят милионите араби, африканци и афганистанци. А защо самата Франция се прави на ни лук яла, ни лук мирисала? Самият Саркози има огромна лична заслуга за разрухата в Либия, която сложи началото на бежанската вълна.
Ако държавите, които разрушиха Либия, Сирия и Ирак, си признаят зулумите, решението на проблема с бежанците става очевидно –
кой колкото бомби е хвърлил, толкова народ да приюти!
В армиите на НАТО има строга отчетност за амунициите, лесно е да се сметне. Това означава, че поне 60 на сто от бежанците трябва да заминат за САЩ, която все пак е лидер на свободния свят и неговите хуманитарни бомбардировки.
Втората след лидера очевидно е Великобритания. Франция поне отказа да нападне Ирак. Но Албионът бе винаги пръв помощник на САЩ във всичките човеколюбиви агресии. Да приеме 10 на сто от хората, чийто живот е разрушен благодарение на нея.
Сред виновниците за Либия са Франция, Канада, Италия, Турция, Норвегия и така нататък – общо 18 натовски държави, плюс Катар. За съжаление, България също е в тази група, но само формално – изпратихме корабчето “Дръзки” да се поразходи в Средиземно море. Приносът ни е символичен, така че заслужаваме символична бройка бежанци – около 5-10 хиляди. Как ще ги удържим да не хукнат към Германия, обаче е друг въпрос.
За сирийския хаос огромна заслуга имат 3 мюсюлмански държави – Турция, Катар и Саудитска Арабия. Турция пое доста бежанци, но Катар и Саудитите отказват да приютят дори 1 човек! Егати арабската солидарност!
А ако не бяха те, в Сирия изобщо нямаше да има гражданска война. И защо толкова десетилетия те бяха първи дружки с Асад, баща и син, а сега изведнъж станаха душмани? Много просто – Дамаск в един момент реши да прокара тръба за иранския газ до Средиземно море. А в крайбрежието на Сирия бе открито огромно находище на газ и петрол.
Европа е сляпа и глуха. Тя е сляпа и за
най-актуалната човешка трагедия в момента – геноцида в Йемен
Вече 6 месеца тази държава системно се унищожава от своите арабски братя, най-вече от Саудитска Арабия, с помощта на Бахрейн и Обединените арабски емирства. Бомбардировките са разрушили кажи-речи цялата инфраструктура в страната. Столицата Сана е жестоко санирана. ООН категоризира ситуацията като хуманитарна катастрофа от трета степен. Над 21 милиона човека имат незабавна нужда от помощ, от които 13 милиона нямат какво да ядат. Милиони нямат и какво да пият, защото в Йемен е пустиня. Десетина бомби върху кладенци и оазиси стигат.
Европа мълчи, защото Рияд е важен стратегически съюзник и държи ключа на петрола. Нищо, че това е може би най-репресивният теократичен режим на планетата. Нищо, че основният експорт на Рияд освен петрола е уахабитската версия на исляма, която в момента убива милиони хора в Африка, съсипва десетки държави и поставя Европа пред небивала религиозна заплаха. Европа е дипломатична, тя рони сълзи за горкото “сирийче”, но отказва да запуши извора на тази кървава идеология, която избива хиляди деца по света.
Йемен е изолиран от Стария континент, затова бежанците още не са стигнали до тук. Но рано или късно и те ще пристигнат. Чакайте поне 1-2 милиона нещастници.
Саудитска Арабия твърди, че воюва срещу намесата на Иран в Йемен. Истината е, че там едва ли има и 1 ирански съветник. Бунтовните хути в миналото получаваха някаква помощ от Техеран, тъй като са шиити. Днес обаче пътят на помощта е напълно отрязан.
Хутите не са никаква заплаха за Запада, те не са терористи. Но Ал Кайда контролира огромна част от Йемен и никой не я бомбардира. Нещо повече, тя се уреди с американско оръжие за половин милиард долара, което уж бе дар за правителствената армия. Сега йеменската Ал Кайда, въоръжена до зъби и надъхана от саудитския уахабизъм, няма търпение да реже главите на шиити и християни по целия свят.
Европа обаче се прави на ударена. Нейните политици и медии от сутрин до вечер дрънкат за “ценности”, “човешки права”, “демокрация” и други абстракции. Истината е, че тъкмо съюзниците на Запада погазват тези ценности 10 пъти повече от Садам, Кадафи и Асад. Нищо, Европа е свикнала с лицемерието. Тя лъже себе си и за “остеритета”, и за дълговата криза, и за еврото, и за Трансатлантическото споразумение. Носът ѝ толкова се е удължил от лъжи, че е направил мост до Африка, по който народите прекосяват морето. Но
всяка лъжа е изгодна някому
Кой печели от бежанците? Очевидно това е икономическият елит, работодателите. За нас добрият живот в Европа е щастие, но за тях е голям проблем. Например 1 шофьор на камион в Германия взема 20-30 пъти по-висока заплата от един шофьор в Йемен. Откъде накъде? Докарваме всички шофьори от Йемен и ето ти чиста печалба. Ако например вкараме в Германия 2 милиона бедни и отчаяни хора с най-различни професии, и ако те работят за половината от нормалната заплата, това спестява на работодателите по 4 милиарда евро месечно. Жалко, че не можем да докараме 200 милиона – това дава 400 млрд. евро. Месечно.
Вярно, има и големи разходи. Но те се поемат от цялото общество. А печалбата е само за работодателите. Хубав бонус е и това, че новата работна ръка няма да гласува и да се меси в политиката.
Ето защо най-експортните български политици обичат да повтарят при всяко завръщане в родината, че бежанците са шанс за България. Нацията застарява, населението намалява, няма свежа работна сила. Ето че сама ни идва на крака. Но нали няма и работни места? Спокойно, като ги освободите – ще има!
И как искате да се оправим с демографията, когато гей браковете още не са законни?
.
