Субективно сравнение на моята биография с тази на изгонения наскоро от БСП, но вече обявил се за кандидат-кмет на София на предстоящите избори Георги Кадиев, след негов статус в интернет.
.
Georgi Kadiev:
Във Филаделфия съм, където помагам на дъщеря ни със започването на университета. Обичайни неща – нанасяне в общежитие, откриване на банкова сметка, телефон, студентска карта.
Преди доста години, през 1988, аз бях в подобна ситуация в Москва. Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците. Нямаше телефони, разговорът с България го поръчваш в пощата днес, а говориш утре. Банкови сметки не трябваха- всичко се плащаше кеш, вкл. и стипендиите ни.
Бяхме по трима в стая, тук по двама. Аз бях с източногерманци, тя- с американка.
2 тоалетни на етажа, тук са три. Банята ни беше в подземието, тук е на етажа. Бях на последния 5 етаж на стара „хрушчовка“, тук- на последния 17 етаж на нова, но леко клаустрофобична сграда.
Всичко е толкова различно- и толкова еднакво. Вечният кръговрат на живота.
Единственото, което не виждам тук, са тараканите в московското общежитие. Малки, кафеви, неизтребими хлебарки, които махахме от лицата си всяка нощ.
Днес ще посветя деня на сравнение между Филаделфия и София. Това все пак е градът, където е подписана Декларацията за Независимост и Конституцията на САЩ. Много история, много туристи. Приходи от туризъм за 2014 – 10 млрд. долара.
Довечера ще ви пиша.“
Постът на г-н Кадиев е харесан от почти 100 човека и разпространен от над 60.
Това ме накара да потърся някои прилики и разлики в биографията ми с тази на другаря Кадиев (нали така се наричат близки хора).
1988 – и двамата пътуваме за Москва.
– Аз, за да ставам инженер, той – да учи МИО. Предполагам, че сме пътували в един влак дори, защото такава бе практиката и е вярна забележката от текста му по-горе:
„Пристигахме на гарата след 2 дни път с влак, посрещаха ни по-големите студенти- при мен беше Асен Асенов, до неотдавна шеф на митниците.“
А нас ни посрещна комсомолският секретар на факултета.
– Не знам причината, поради която той е избрал Москва, но заради високата си оценка по математика (над 5.50) аз можех да избирам между СССР, Китай, ГДР и, ако не се лъжа, Унгария или Чехословакия. Избрах да бъда там, където се развиваше „Перестройката“ и още на следващата година започнах да посещавам нелегалните събрания на Валерия Новодворская и нейната забранена по това време партия ДС (Демсоюз, Демократический союз), която си бе поставила за цел сваляне на КПСС от власт.
– По това време той вероятно е слушал внимателно лекциите на хора, свързани с КГБ, за да завърши само след 4 години, както е записал сам в биографията си: „Магистър Международни Отношения, специализация Виетнам, Лаос, Камбоджа“. Явно е бил много талантлив (или послушен) щом е станал магистър за 4 години (ние инженерите завършихме през 1994 г. след 5,5 години учене).
През 1994 г. аз постъпих в АЕЦ „Козлодуй“ в Оперативно звено, да се готвя за оператор на 5 и 6 ти блок, но за жена ми, завършила „Автоматизация на ядреното производство“ заедно с мен, не се намери свободно място в цялата централа и адвокатите на енергийния гигант предпочетоха да водят дело, вместо да я назначат (вижте в края на текста колко лесно е могло тя да стане търговец на ток, като съпругата на Г. Кадиев, но явно образованието на съпругата ми е попречило). В края на краищата стигнахме до споразумение през 1995 г. и на жена ми й бяха изплатени едни пари за обезщетение, но пък аз напуснах централата.
През това време г-н Кадиев е записал в автобиографията си, че е работил:
1992- 1995 Репортер, в. „24 Часа”
Вече по Виденово време аз бях началник ИТ отдел с 14,000 лв. заплата (около 5 долара), а Г. Кадиев е записал в биографията си: 1996- 1998 Директор, Интернет Секюритис България.
Заплатата ми ме накара да подам за Зелена карта и да потърся по-високо заплащане.
Така през 1999 . и двамата с г-н Кадиев се оказваме в САЩ – аз в Чикаго като помощник шофьор и таксиметров шофьор, а той в Харвард – 1999-1999 Harvard Institute of International Development.
След 2000 година и двамата се издигаме.
Г-н Кадиев става през 2005-2007 заместник-министър на финансите, а след това общински съветник, а аз – заместник главен инженер по производство на изкуствен сапфир в най-голямата фабрика в света по това време, като лично с двете си ръце и машините, управлявани от мен, произвеждам между 5-10% от оптическия сапфир в цял свят.
Но не е едно и също да работиш на държавна работа в България и във водеща частна фирма в САЩ!
А явно и съпругата ми не е пестелива, като съпругата на г-н Кадиев (да съм гледал като съм се женил, мой проблем е).
Ето защо от началото на септември дъщеря ми бе приета да учи в държавния Калифорнийски университет, Бъркли, University of California, Berkeley, един от осемте университета от държавната Бръшляновата лига (Public Ivy), а дъщерята на Кадиев във Филаделфия (най-вероятно в частния Пенсилванският университет University of Pennsylvania – един осемте университета, които са членове на истинската и частна Айви лига (Ivy league).
Да са живи и здрави децата, но като знам, че моята дъщеря учи за инженер, а неговата вероятно за търговия, то си мисля, че и в бъдеще преследването ще продължава.
Така, както съпругата на Кадиев се оказа по-голям специалист от съпругата ми в АЕЦ „Козлодуй“.
Ето какво не е трудно да се открие в интернет:
През 2010 г. г-жа КАДИЕВА декларира 250 000 лева, спестени от заплата и дивиденти. Добри пари за една домакиня – спестява четвърт милион?
Макар и без квалификация, тя се оказва солиден търговец на електрически ток от АЕЦ „Козлодуй” и други централи, произвеждащи електроенергия.
Госпожа КАДИЕВА притежава еднолично фирмите „Енерджи съплай“ и „Енерджи съплай грийн“, както и 70% от „Либерна“ ООД. В третото дружество тя е в съдружие с Емил Костурков – заместник-шеф в „Лукойл“.
След като станаха известни крупните й обороти в милиони от износ на електроенергия, СОНЯ КАДИЕВА беше питана от пресата защо не е декларирала всичко?
И колко трогателно звучи отговорът й: Притеснявала се да не отвлекат децата й?!!
Жената на КАДИЕВ печели по милион годишно, а е специалистка по туризъм и става енергетик само за месец, подпомогната от солиден „червен гръб”.
Търговката на ток КАДИЕВА казва, че още първата година фирмата й продала 361 хил. мВтч и оборотът бил 35,5 млн. лв. Според специалистите, нормата на печалба в този сектор е от 3 до 5% – тоест между милион и два милиона лева тя прибира в джоба си.
Соня КАДИЕВА купува ток от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Русе”, от борсите в Румъния и Унгария, защото там енергията е по-евтина от българската. Доставя ток на голямата немска фирма Е.О.Н., която пък го продава на потребителите в България. Доставя ток също на акумулаторни заводи, на металургични комбинати и др. Парите от малко поточе стават цяла река!
Начинът, по който за броени дни фирмата на КАДИЕВИ получава лиценз за срок от 10 години, за който редовите енергетици чакат с години наред, говори, че имат сериозна протекция.
На закрито заседание за издаване на лицензи, върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е оказан много силен натиск.
В специалното разследване на журналистката Павлина Живкова, публикувано в сайта Razuznavane.com, е записано, че „представената прогнозна финансова информация показва намерение от страна на дружеството за стабилно управление на активите, пасивите и паричните потоци, с гаранции за достатъчен оборотен капитал за обслужване.“ „Според ДКЕВР няма никакви пречки за издаване на лицензия за търговия с ток на „Енерджи съплай““.
Каква подозрително бърза реакция на ДКЕВР за уреждане на КАДИЕВИ с лиценз за печелившия енергиен бизнес.
На адреса на фирмата „Енерджи съплай“ е регистрирана и фирмата „ Кадиев глобал“ ЕООД, която става гарант на фирмата„Енерджи съплай“на съпругата му, защото без такава гаранция тя не може да получи лиценз.
КАДИЕВ декларира пред Сметната палата около 2000 лева доход извън възнаграждението си на общински съветник от 450 лв., но се ангажира пред ДКЕВР да покрива финансовите задължения на „Енерджи съплай“ по договорите му за електрическа енергия, които са за милиони.
Още инфо може да намерите на адрес:
http://razuznavane.com/?p=11886
Как да не се извикаш: „Тези хора ме преследват дори в Америка…“
Петър Стаматов
Текст на Иван Бакалов:
Ваклото агне на БСП Георги Кадиев се отлюспи и пожела да се кандидатира за кмет на София, загърби партията си, която го лансира в политиката.
Котерийните борби в БСП с голямо закъснение от други партии доведоха до такива отлюспвания на основни фигури като Първанов, Румен Петков, сега люспенето продължава. БСП се маргинализира, в нея взима надмощие някакъв политически провинциализъм, а сътрудничеството й с Бойко Борисов е очевидно. Само негова е идеята Мая Манолова да стане омбудсман, и това не е единствената форма на взаимодействие между двете партии. ГЕРБ неофициално опитоми опозицията.
И люспите АБВ са в коалиция с ГЕРБ и работят за нея.
АБВ също така подкрепи Георги Кадиев за кмет. Засукани политически игри…
Кадиев няма шанс срещу Фандъкова, но това състезание е важно за него да си изгради образа на политик.
Все пак в тези избори нищо чудно Кадиев да излезе на второ място, преди кандидата на БСП проф. Михаил Мирчев. Той може да е добър социолог, но като кандидат-кмет на София е по-скоро политическа заявка, знак за завой наляво на БСП. В партията надделява лявото крило, което заявява и сближение с Русия. В борбата за местната власт това и левите идеи няма много да помогнат. ГЕРБ успя да изземе от БСП и електорат, и икономическата й власт, надмина я в обещанията и демагогията.
Плакатът на кнадидата за кмет на БСП проф. Михаил Мирчев.
В една Италия, примерно, дори да преобладават десните партии в парламента, на местни избори хората често избират червени кметове. Още по времето, когато там имаше комунистическа партия, избираха кметове комунисти. Защото в онова време и условия те бяха далеч от богатство, гарантираха честност, почтеност, борба с корупцията.
Уви, няма такава аналогия в България в наши дни. Т. нар. червено юпи Кадиев, с милионния си бизнес, който се води на жена му, не се вписва в такъв образ за кмет… Както не се вписва и Георги Гергов в Пловдив. Но БСП издига Гергов, не иска Кадиев, въпреки опита му на общински съветник. И това го предизвика да се самоотлюспи.
Пишещият тези редове по стечение на обстоятелствата е бил колега на Георги Кадиев във в. „24 часа” преди 20 години. Струва ми се, че е важно да преразкажа
една история от онова време
Тя се върти около Кадиев, но е показателна за повече неща. Разказах я веднъж преди 10 години, когато той се появи с етикета „червеното юпи” като кандидат за депутат на БСП. По аналогия със завършилите на Запад юпита в партията НДСВ, които влязоха във властта. Кадиев също беше завършил първо на Изток, в Москва, после на Запад – в САЩ. Но преди това в България, и беше известно време и репортер в „24 часа”, а после… после стана стипендиант на „Мултигруп”.
За голяма изненада, когато се кандидатира като депутат от БСП през 2005 г., Кадиев съобщи пред медиите, че той е писал статията на покойния шеф на „Мултигруп” Илия Павлов за опашката на гущера. За да си признае авторството, изглежда, се е гордял с това съчинение.
Плакат на Георги Кадиев като кандидат за кмет на София. Снимка: от екрана
Дали някой помни още за какъв „Мултигруп” и за каква статия става дума?
„Мултигруп” някога не слизаше от страниците на вестниците, описвана като групировка със съмнителни капитали и методи на действие. Срещу шефа й Илия Павлов беше извършен неуспешен атентат с противотанкова мина на пътя между столичните квартали Симеоново и Бистрица, а по-късно и успешен – застреля го снайперист на входа на централата на холдинга.
Публикуваната във в. „Дума” през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Във въпросната статия Илия Павлов развива идеята, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да се легализират и да се отърсят от незаконния си бизнес, „тъй както гущерът къса опашката си”. По-нататък предлага сътрудничеството на групировката „Мултигруп” с държавните структури в борбата с престъпността.
От цялата статия най-скандалният и най-често цитиран момент е за опашката на гущера. Идеята е малко двусмислена – на гущера, като му се откъсне опашката, му пониква нова…
Георги Кадиев тогава уточни, че е
бил репортер в „24 часа”,
че го намерил Димитър Иванов, тогавашен вицепрезидент на “Мултигруп” и бивш шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС, и започнал да му възлага задачи, свързани с медиите. И под негово ръководство той написал статията…
Тази история нямаше да ми направи толкова впечатление, ако по особен начин в нея не бях набъркан неволно и аз.
За авторството на въпросната историческа статия претендират мнозина – освен Илия Павлов, Георги Кадиев и Димитър Иванов пишещият тези редове също има скромен принос…
Ето в какво се състои моето съавторство в това прочуто съчинение. По онова време и аз бях журналист в „24 часа”. Мен обаче, за разлика от Георги Кадиев, не ме беше намерил нито Димитър Иванов, нито Илия Павлов да ми възлага задачи.
Някъде в края на 1994 г. се разбрах с тогавашния си шеф да напиша разследване за кражбите на коли. По онова време двете групировки ВИС и СИК, наред с контрабандата и рекета, бяха главните организатори на кражбите на коли. Крадяха се по около 20 000 коли годишно, в някои години стигнаха и до към 30 000. И това само официално регистрирани кражби. Онези, при които окраденият не съобщаваше в полицията и си откупуваше колата от крадците, не се броят.
Разкриваемостта клонеше към нула. Полицията подпомагаше крадците. Завеждаха 100-ина дела годишно, но осъдени нямаше.
Кражбите на коли спаднаха значително чак като групировките си регистрираха официални застрахователни компании (дето се вика, идеята на Илия Павлов взе да се осъществява). Рекетьори станаха законни застрахователи. Защо да крадат и взимат откупи, като могат да си взимат от всеки собственик законно? Но кой застраховател как се конкурираше с другите – това е друга тема.
Георги Кадиев на “Позитано” пред централата на БСП. Снимка: бТВ
Първата част от моите разследвания се появи на две страници от вестника, с огромно заглавие “Държавата краде колите!”. Беше подписана с две измислени имена. В редакцията само двама души знаеха кой е авторът. Имах едно на ум, че някой може да каже „на когото трябва” кой я е писал. В статията бяха описани конкретни драстични случаи на бездействие на полиция и прокуратура при кражби на коли, включени бяха и някои аналитични моменти за връзките им с организираната престъпност и т. н.
Скоро след това, през януари 1995 г., се появи въпросната статия на Илия Павлов. Със смайване открих, че в нея три абзаца за организираната престъпност, полицията и прокуратурата, мръсните пари, корупцията и др. са преписани едно към едно от моята статия (бел. авт. – няма смисъл да обременявам читателя с цитати, то е несъмнено – написаното остава). Тази загадка ми се изясни повече от година по-късно.
Тогава в медиите имаше обясним
интерес към „мултаците”,
както наричахме хората от групировката. Тогава за „Мултигруп” се пишеше какво ли не. Някои журналисти се блазнехме от мисълта да блеснем с някое разкритие за мултаците. Други пък, както стана ясно впоследствие, са били на заплата в групировката.
И след безуспешен опит за интервю с Илия Павлов, към когото наивно бях приготвил някои неудобни въпроси, попаднах на неговото вице Димитър Иванов. Той склони да даде интервю, поиска да му пратя въпроси. Пратих му ги по факса и един ден той ме покани да отида при него в „Мултигруп”. С известно вълнение като човек, който отива в „леговището на звяра”, отидох до „Хладилника”, където се помещаваха по онова време. Отпред ме посрещна монумент – лъвчето с щитче на Вежди Рашидов – емблема на групировката, която бях виждал само по снимки. Лъвчето беше турено на някакво постаментче като в шадраванче и повече даваше усещане за кич, отколкото за нещо внушително. Провериха ме за оръжие, както си е редът, после човек ме заведе до втория етаж. Сложиха ме да чакам при една секретарка. След малко вратата се отвори и за моя изненада влезе Георги Кадиев, колега от вестника, с който работехме на един етаж. Каза нещо на секретарката, видя ме и възкликна съвсем непринудено: „А, ти пък какво правиш тука?”. Аз от изненада смутолевих за интервю, сякаш съм виновен, че съм там. Съвсем не ми дойде на ум да го попитам той пък какво прави там.
Шарж от Фейсбук пародира плракат на Фандъкова в стила на рекламите на д-р Енчев.
После водих разговор с Димитър Иванов, който седеше на голямото си бюро с разни антики на рафта зад него (бел. авт. – после през годините с него правих няколко интервюта, и за антики, и за ДС, и др. и при всичката му лоша слава той е един от най-интересните събеседници).
Иванов тогава отклони интервюто и то се състоя година по-късно. И по време на това интервю стана дума за статията за опашката на гущера. Запитах го как така в нея има цитати от мен. Той се усмихна и отговори, че той е същинският автор на статията, но по онова време негов сътрудник по медиите бил Георги Кадиев от „24 часа” и му подготвил текст, в който може да е извадил цитати от вестника.
Как точно му е сътрудничил, кой как е писал тази статия, не се впечатлих толкова. Не се впечатлих също, че Кадиев е избрал да работи за „Мултигруп” – той напусна редакцията и се пренесе там на работа, и после замина като техен стипендиант в Америка. Не е осъдително. Всеки професионалист си избира къде да работи, как да се развива.
Това, което ме смая тогава, беше, че журналист може да работи едновременно в най-големия вестник (тогава) и за групировка, която не слизаше от страниците на вестниците. Чак после ми стана ясно, че не един журналист от телевизии и вестници е бил на хранилка в „Мултигруп” и при разни групировки. Тепърва започнах да откривам каква ми е професията.
И сега Кадиев като кандидат кмет…
Смешно или тъжно, но той има повече качества за тази работа от куклата на конци Фандъкова, която различни политически партии обявиха за успешен кмет и я подкрепят. А всъщност в столичината община е поникнала отново …опашката на гущера. Фандъкова е само параван.
Така се завъртя времето, така се извъртяха групировките и от тях се пръкна партиен лидер и премиер.
И Кадиев се конкурира с …опашката на гущера.
e-vestnik.bg/23820
Въпросът защо „другарите“ (български и руски) си изпращат децата в развити капиталистически страни от запад, а не в Русия си е вечен и по подразбиране. Дори няма да го задам. 🙂
Няма как да бъде разбит Кадиев и бъдещите Кадиевци – и доказателство са думите на проф. Янко Янков, който бе несправедливо обвинен в какво ли не, последно го изкарват луд – само за да се умаловажат думите му – ето какво пише той и ще го намерите в последния материал на Николай Гусев тук в Еврочикаго:
„ Въпреки носталгията на масите, постигнатата през 80-те и 90-те години на ХХ век договореност между Западните и Съветските елити безвъзвратно отпрати в аналите на историята социализма от съветски тип (…).
Отваряйки широко вратите на престъпния мафиотски посткомунистически капитал, тази договореност засегна и устоите на прословутата американска мечта, показвайки на американците, че в Америка личното благоденствие на емигрантите от бившия Съветски блок вече не зависи от Труда като една от трите основи (наред със Свободата и Собствеността) на досегашния американизъм, а зависи от престъпната им дейност в собствените им страни и съучастието на корумпирани властови американски елити. В резултат на тази договореност драматично и във висока степен трагично бяха засегнати и устоите на европейското етатично социално благоденствие, основите на което бяха положени именно от Ото фон Бисмарк.
04/02/2013-“Прокуратурата благослови 90 млн. евро, откраднати от енергийната мафия” http://www.faktor.bg/petak-13/6052-prokuraturata-blagoslovi-90-mln-evro-otkradnati-ot-energiynata-mafiya.html
За порочните схеми пръв алармирах още през 2006 г. … Категоричен съм, че прокуратурата не е извършила проверки и на фирмите “Вивид Пауър” на олигарха Иво Прокопиев и “Енерджи Съплай” – собственост на Соня Николова-Кадиева, съпруга на висшия активист на БСП и екс-зам. министър на икономиката Георги Кадиев…
Според тогавашното публично признание на съпругата му Соня – фирмата й “Енерджи съплай”ЕООД за 2008 г. била имала печалба САМО САМО САМО 5 млн. лева. НАГЛОСТ!!!
Есето на Адаша от Чикаго е блестящо! БРАВО!
Петре привет.Ти този го разби.Дерзай. Аlex.
Ще кажа, че да разчиташ на собственият си гръб е жизнената ми философия. Така са живяли дядовците ми, така живее баща ми, така живеем и ние с брат ми и нашите деца продължават тази традиция. В живота си се заобикалям с хора с подобни разбирания и се старая да избягвам уреждачите и парашутистите. Причината е следната. Когато човек пресича пълноводна река по брод от камъни и много важно да стъпва на здраво и стабилно. Живота е река и хората с които сме заобиколени са камъните на брода. Когато те си тежат на мястото, то на тях може да се стъпи спокойно. Господин Кадиев и подобните му са тресавище. Те го знаят и затова много държат на връзките си с обикновенните хора, на които може би разчитат да се опрат, когато почвата под тях поддаде. От тук и блогстването на господина.
Аз бих казал следното. Дикато БСП не откаже членство на господин Станишев, и от там по низходяща линия на всички облагодетелствали се от партийното си положение, аз не ги считам не само за комунисти, но и за социалисти. За мен те са поредната група уреждачи и мошенници, а в България за момента лявата идея няма никакво представителство в официалната политика. Но тя е жива в хората. Лявата идея е – бъди Локомотив. Господин Кадиев е вагон. Вагон пълен с плъхове.
Московский государственный университет (МГУ) поднялся на шесть позиций в рейтинге лучших вузов QS World University Rankings (QS WUR) и занял 108-е место. Об этом сообщается на сайте компании-составителя рейтинга. Также в перечне ведущих университетов оказались Санкт-Петербургский государственный университет (256-е место), Московский государственный технический университет имени Н.Э. Баумана (338-е место), Московский государственный институт международных отношений (397-е место) и некоторые другие российские вузы.