#Хаштаг: Как да спечелим от референдума :)

Както е известно, на 25 октомври ще се проведе национален референдум за електронното гласуване. На този референдум, включително благодарение на усилията на активни българи в чужбина и техни съмишленици (вж. тук), за първи път българските граждани извън страната ще имат реална възможност да участват. Участието им стана възможно след отпадането на един текст в чл. 9 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление /ЗПУГДВМУ/, в който се казваше, че национален референдум се провежда само на територията на страната. Тези промени влязоха в сила през м. юли т.г.

Въпросът за това да имат ли право българските граждани и на гласуване по интернет е разбира се особено важен за българите зад граница. Българските емигранти, която представляват вече доста значителен дял от нацията, се намират в най-различни страни и континенти по света. И при една евентуална възможност те да могат да участват в български избори и чрез електронен вот, тяхната избирателна активност би могла да бъде много по-висока, а тяхната свързаност и участие в обществено-политическия живот в родината – по-улеснени.

На този фон не е никак маловажно каква е информационната кампания за националния референдум и как законодателно е регламентирана тя.

С влезлите в сила на 24 юли т.г. промени в ЗПУГДВМУ (вж. тук – ZPUGDVMS), в чл. 16, ал. 2 и 3 се казва:

„Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.
(2) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. При едновременно произвеждане на национален референдум и избори партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум.
(3) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Партиите, коалициите и инициативните комитети по ал. 2, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, имат право на средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв., които се предоставят и разходват по реда на чл. 178 от Изборния кодекс.“

А в цитирания в Закона за референдумите член 178, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс (вж. тук) се казва:

„Чл. 178. (1) Държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България и във всички изборни райони при избори за народни представитeли и които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии.

(2) Държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на инициативните комитети, които са регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката, и в размер на 5000 лв. на инициативните комитети, които са регистрирали кандидати при избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за народни представитeли.“

Тук прави впечатление, че в Изборния кодекс законодателят е предвидил предоставянето на медийни пакети за партии и инициативни комитети, които са регистрирали свои кандидати за избори за президентски, парламентарни или европарламентарни избори. При провеждането на референдум няма как да има регистрирани кандидати, но въпреки това с промените в чл. 16 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление – на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани в ЦИК, се предоставят медийни пакети по 40 хил. лв. от държавния бюджет.

Това, че раздаването на такива медийни пакети е предвидено да стане по реда на чл. 178 от Изборния кодекс, където въобще не става дума за медийни пакети за партии и инициативни комитети, когато няма кандидати за избори, изглежда не е притеснило народните представители и те, въпреки това противоречие, са гласували съответната поправка в чл. 16 от ЗПУГДВМУ

След тези влезли в сила промени в ЗПУГДВМУ и насрочването на настоящия национален референдум, в Централната избирателна комисия бяха регистрирани десетки партии, коалиции и инициативни комитети, заявили позиции за гласуване с „да“ или гласуване с „не“ на референдума. На всички тези партии и инициативни комитети (с изключение на партиите и коалициите, които получават държавна субсидия по Закона за политическите партии) ЦИК е задължена да предостави тези медийни пакети от по 40 хиляди лева от държавния бюджет.

И така, на фона на недостатъчната информационна кампания за референдума в чужбина, където българските поселения са пръснати в най-различни точки на света, се оказа, че за рекламирането на това дали избирателите да отговорят с „да“ или с „не“ на въпроса за възможността за електронно гласуване, няколко партии и инициативни комитети са решили да предоставят своите медийни пакети на доскоро слабо известни медии като например сайта Хаштаг-БГ. За този сайт различни издания писаха, че е свързан с Института за модерна политика /ИПИ/, чийто предишен изпълнителен директор, впрочем, е била сегашната председателка на ЦИК Ивилина Алексиева. Г-жа Алексиева продължава да е в Управителния съвет на ИПИ (вж. тук). Оказва се също така, че според регистрите на ДАКСИ изпълнителната директорка на фондацията, която стои зад сайта Хаштаг-БГ, както и автор в него, Милена Евгениева Борисова, по съпруг Кичашка, е съсобственичка, заедно с основателя на ИПИ и бивш народен представител от НДСВ Борислав Цеков, на фирмата „е-Март Ауторити“. Споменатите фондация и фирма са регистрирани на един и същи адрес в София. Съпругът пък на Милена Кичашка, Петър Кичашки, е в Управителния съвет на Института за модерна политика също, както и кандидат за общински съветник от БСП. По един или друг начин с ИПИ се оказват свързани, според публикация в Clubz.bg, и хора от различни регистрирани в ЦИК партии и инициативни комитети, било с позиция за отговор с „да“ или с „не“ на предстоящия референдум.

Всичко това се случва, впрочем, формално съвсем законно, защото партиите и инициативните комитети имат право сами да избират на коя медия/медии да предоставят своите медийни пакети. И защото законодателството не е предвидило по-прецизен механизъм при отпускането на държавни субсидии за информационна и рекламна кампании на партии и инициативни комитети, регистрирани за участие в национален референдум. Нито е предвидило някакви текстове, които да възпрепятстват възможността за това отпусканите субсидии да не могат да отиват за медии, които са свързани по един или друг начин със съответните партии, коалиции и/или инициативни комитети.

Освен това на важния въпрос – къде точно отиват парите на данъкоплатците, отпускани за медийни пакети на всевъзможни партии и инициативни комитети, няма всъщност официално оповестена от ЦИК информация. Протоколи от заседанията на ЦИК, в които са докладвани медийните пакети – каквито доклади е имало в дневния ред на заседанията на 9 и на 12 октомври например – няма качени на сайта на комисията. (Към днешна дата, 14 октомври 2015 г., последният качен протокол от заседание на ЦИК, качен в сайта на комисията, е от заседание, провело се на 9 септември т.г. – вж. снимката вляво – б.р.)

Това, което стана известно от публикации в Clubz.bg, в. „Капитал“ и други медии е, че към едно издание – Хашгат-БГ ще отидат медийните пакети на няколко партии и инициативни комитети, като общата сума, която ще отиде в този сайт, е над 140 хил. лв. За това кои са медиите, които останалите от регистрираните десетки партии, коалиции и инициативни комитети, са избрали, няма публично оповестена информация. Тази информация се дава на самите предпочетени медии, не и на обществеността. Няма такава информация от комисията и за това дали сред тези предпочетени от партиите и инициативните комитети има и български медии в чужбина.

Ако се съди по начина, по който регистрирани и с позиция „да“, и с позиция „не“ в националния референдум партии и инициативни комитети рекламират своите позиции в споменатия Хаштаг-БГ (вж. по-долу), то едва ли може да се каже, че на подобна взаимно изключваща се реклама може да се погледне сериозно. Нито пък може да се каже, че има особена полза от това, че за този референдум в ЦИК се регистрираха толкова много партии, коалиции и инициативи комитети.

Човек може да стигне дори до заключението, че за някои от тези партии и/или комитети няма значение дали са заявили позиция с „да“ или позиция с „не“ на референдума. Важното е, че въобще са се регистрирали. И, че могат да оперират с медийни пакети, които да предоставят комуто намерят за добре. А после част от отпусканите пари да отидат примерно за банери, всеки с цена от по няколко хиляди лв. за седмица в Хашгат-БГ (вж. тук), нищо, че тези банери ни казват едновременно: гласувайте с „да“ и гласувайте с „не“. Или пък, ако не за този сайт, за някое друго издание, което е да е по някакви причини подходящо за други регистрирани в ЦИК партии и инициативни комитети.

Няма значение и това дали всички партии и инициативни комитети, регистрирани в ЦИК и имащи право на медийни пакети от по 40 хил. лв., се вълнуват от това, че голямата и разпиляна къде ли не по света българска диаспора, която за първи път ще има възможност да гласува на национален референдум, е достатъчно добре информирана за него. Някои може и да се вълнуват, но други едва ли. Тази диаспора, както и досега, ще се информира за подобни неща най-вече със собствени сили, със силите на активни български емигранти в различни страни, а парите на българските данъкоплатци, много от които едва свързват двата края, може да отидат и за тоя, дето духа. Или пък за този, който е измислил как да се възползва от един законодателно непрецизиран текст.

ПОСЛЕСЛОВ

Заглавието на този материал, което разбира се е вид иронична закачка, включва думата „хаштаг“, понеже тази дума е вид техническо и словесно „пиронче“, което всеки може да използва, тя не е запазена марка за когото и да било. Кой как използва това „пиронче“ е отделен въпрос. А отговорите читателите могат да си ги дадат сами.

Мариана Христова