Жак Атали е роден през 1943 г. Френски политик, банкер, икономист, писател и футурист. Бивш шеф на кабинета на френския президент Франсоа Митеран. Автор на книги с многомилионни тиражи.
Всеки може да констатира на базата на определени признаци, че светът е тръгнал на зле. Лице в лице с този факт всички са като главозамаяни, сякаш хипнотизирани от зейващата пропаст под краката им. В най-добрия случай някои са хипнотизирани, а други привлечени от празнотата.
Сякаш грозящата ни катастрофа се възприема като неизбежно предусловие за всяко последващо действие. Сякаш тя изключва всяко действие. Сякаш реформата е толкова непосилна, че предполага най-напред да преминем през табула раза.
Сякаш неизбежната катастрофа може да бъде надмогната, само ако най-напред ни сполети.
А катастрофата е на прага ни. Нима някой все още не я вижда?
Състоянието на световната икономика се влошава. Рецесията настъпва навред, на места примесена с дефлация. Причините са много: технологиите, конкуренцията, свръхпроизводството, слабостта на синдикатите, съсредоточаването на властта, липсата на регулация, изчакването, отсъствието на доверието.
Военната картина също се влошава: в Сирия, Ирак, Израел, Палестина, в целия Близък и Среден Изток, в черна Африка, между Китай и Япония.
Екологията излиза от контрол. Температурата на планетата ще се увеличи средно с 2 до 6 градуса до края на века, а предстоящият екофорум на върха Cop 21 в Париж едва ли ще обуздае ръста й.
Над 5 милиона потенциални политически затворници са на прага на Европа.
Най-лошото: идеологическата ситуация е катастрофална. Вместо да мислим позитивно и да търсим конструктивни решения на тези, все още разрешими проблеми, се затваряме в себе си, изключваме се и отхвърляме другия. Навред. По най-различни начини.
Сборът от тези пет проблема ще роди най-лошото. Пред нас се очертава ужасна перспектива: икономическата и социалната криза ще ускорят победата на екстремистките партии. Техният егоизъм ще доведе до затваряне на границите и взаимно отхвърляне, което ще породи неизбежен сблъсък.
Ето защо, ако след две години черни знамена се развеят над сградите на основните институции, това не бива да ни изненадва.
Не ми казвайте, че засилвам краските. Всички сериозни икономисти, политици, индустриалци, финансисти, еколози и обществени лидери в цял свят в частни беседи споделят този оценка.
Въпреки това не предприемаме нищо, макар че все още можем да предотвратим катастрофата. Ако действаме бързо. Масивно. На планетарно ниво.
Първата възможност в тази посока е предстоящата среща на върха на Г20 в Анталия, Турция, на 15-16 ноември. Ако световните политически лидери пожелаят да осъзнаят колко сериозна е ситуацията, ще могат да вземат незабавно пет належащи решения.
Да подхванат с помощта на огромните дремещи капитали масивна публична инвестиционна програма за борба с бедността, разширяване на електронизацията, овладяване на разхищенията на енергия и създаването на трайни работни места.
Да се вземе решение преди 2025 г. да бъдат вложени необходимите 100 милиарда долара, за да се подобри енергийната ефективност на Юга.
Да се създадат процедури за опазване на реда и военната стабилност чрез съгласуване между петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Да се инициира мащабен диалог между религиите и цивилизациите под знака на убеждението, че всяка има много какво да научи от останалите.
Да се организира координацията между основните централни банки, за да може техните усилия да дадат време на действията на правителствата да проявят своите резултати.
За да се случи горепосоченото, е необходимо всеки от нас да мисли позитивно, да се събуди, да действа на своето ниво, да бъде толерантен с останалите, да чука на всички възможни врати, за да задейства отговорните лица. Или да способства за подмяната на онези, които нямат нужния кураж в тази ситуация.
19 октомври 2015 г. (три седмици преди атентатите в Париж – бел.ред.)
Жак Атали
Превод: Иво Христов /a-specto.bg/
Европа рискува да рухне, както византийската империя, ние вече живеем в държави „диммитюд“ (диммитюд е термин, който означава подчинение на немюсюлманите на изискванията на исляма -бел.ред.) и историята се повтаря, казва египетската писателка и изследоваателка на исляма Бат Йе’ор.
Тя е прогонена от Египет през 1957 година заради еврейския си произход и живее в Швейцария. Тя е известна с книгите си, в които въвежда термините „Еврабия“ и „диммитюд“, а италианската журналистка и писателка Ориана Фалачи, казва, че се е вдъхновила от книгите на Бат Йе’ор.
В последната си книга „Да разберем Еврабия“, публикувана тази година, тя говори за ислямизацията на Европа и за рисковете, на които са подложени европейските общества.
Рикардо Пеличети, Il Giornale, Италия
– Какво доведе до тази политика на примирение с арабския свят, въпреки радикализацията му в последното десетилетие?
-Те искаха да се помирят с арабския свят след колониалния период, освен това им беше нужна стабилност и сигурност, за да получат енергийни ресурси. По този начин, политиците и интиликтуалците оказаха влияние на европейския курс, приемайки условията, поставени от Арабската лига: признаване на Организацията за освобождение на Палестина, а следователно, легитимността на палеснитския тероризъм.
Много евреи неотдавна напуснаха Франция, не само заради терористичните атаки в Париж, но и заради атмосферата на нетърпимост, която цари в много градове.
– Тоест, толкова превъзнасяната и очаквана интеграция претърпя крах?
-Да, интеграцията се провали, да интегрираш милиони хора е невъзможно. Освен това, мигрантите-мюсюлмани искаха да съхранят своите корени и традиции, отхвърляйки културата на страните, които ги приютиха. Който е искал да се интегрира-го е направил, но това е незначително малцинство.
– Могат ли мусулманите са се интегрират в обществото на немюсюлманска страна?
-Коранът определено забранява това. В исляма съществува вражда и неприемане на другите религии, което го няма в бузима, християнството, индуизва, юдаизма… На Запад институциите и законите се създават от човека, а за мюсюлманите източник на правото и правосъдието е шериата, тъй като е продиктуван от самия Аллах. Ето защо правителствата на европейските страни направиха избор в полза на мултикултурализма: те позволяват да се живее в държавите от Европа, без да изискват интеграция.
– Ние тръгнахме от ООП и Ал Кайда и стигнахме, в крайна сметка, до Ислямска държава. 40 години ислямски тероризъм не промениха отношението на Европа. Тя не виждаше ли заплахата или се преструваше, че не я вижда?
-Политиците разбираха всичко, именно затова избраха димитюда и сътрудничеството с радикалните мюсюлмански движения, вместо съюз с техните умерени представители. Европа реши да подкрепи интегризма, започвайки с палестинските терористи и завършвайки с всички останали, разчитайки да получи защита. Затова ние не помагахме на мюсюлманските реформатори, извършвайки сериозна грешка, може да се каже дори-престъпление.
-Възникването на халифата е заплаха не само за Запада, но предизвиква разногласия вътре в ислямския свят.
-Шиитите и сунитите винаги са воювали помежду си и са се убивали един друг, тази война продължава и до сега. Но освен това, се водят много войни между мюсюлмански групировки за място под слънцето, за власт в региона. Тези народи никога не са създавали нации в нашето разбиране на това понятие. Едва след Втората световна война Европа поделя региона и създава изкуствени нации, за да замени религиозното съзнание на умма (ислямска религиозна общност) и на целия мюсюлмански свят със светска и националистическа идеология. Но това не става, защото противоречи на духа наа исляма, който различава само два лагера: свои и неверници. Националността не играе никаква роля тук.
– Терористите са и чуждестранни бойци, и терористи-единаци, млади мюсюлмани, израстнали и получили образованието си в Европа. Много аналитици твърдят, че това е проблем на идентичността.
-Така е и те трябва да признаят ислямската идентичност, която забранява на мюсюлманина да се интегрира в културата на неверниците.Радикалите им влааяят чрез интернет, принуждават ги да чувстват вина за това, че не се държат като добри мюсюлмани и живеят в държави, воюващи с мюсюлманите.
– Ще издържи ли Европа?
-Ще се случи това, което се е случило и с Византийската империя, тя е била ислямизирана и отвътре, и отвън. От една страна: постоянните атаки над християнските градове и села, грабежите и убийствата-подобно на тероризма, създава общо чувство за несигурност и принуждава Константинопол да плаща огромен откуп на турските султани, за да избегне джихада. От другата страна: корумпираният византийски елит, която способства за проникването на ислямизма в империята, и враждата между различните византийски князе, които са търсили подкрепа от турците в борбата с вътрешните си врагове, а след това са били принудени да им плащат за това.
И, в крайна сметка, Константинопол рухва.
Европа не може да издържи повече.
„L’Europa asservita all’islam cadrà come Costantinopoli“