Или урок за геополитици
„Ако аз не говоря и ти не говориш,
този свят ще се пръсне на две безсловесен –
отключи ми устата с ключа си от твойта.“
Николай Кънчев
През пролетта на 1891 г. корабът “Oceanien” отплава от Франция за Таити. Един от пътниците е художникът Пол Гоген (1848-1903). Влюбен в естрогенната екзотика на острова, той превръща любовта и меланхолията си в цветове. В средата на една картина Гоген е нарисувал мъж, който откъсва ябълката на познанието, в левия ъгъл – дете и три таитянки край него, и още персонажи, разположени в библейската градина. В единия ъгъл на тази концептуална живопис Гоген изписва: „D’оu venons nous? Que sommes nous? Ou allons nous?“ („Откъде идваме? Какво сме? Къде отиваме?“) – едни от най-есенциалните въпроси за същността на човека.
Един отговор на първия въпрос на Гоген, още преди да е зададен, дава Чарлз Дарвин. На 24 ноември 1859 г. излиза неговата книга „Произход на видовете“, където пише, че идваме от човекоподобните маймуни*. Не знаем обаче нито „Кои сме?“ – изправени маймуни или падащи ангели, добри хора или убийци на хора? Нито „Къде отиваме?” – особено сега, когато властва геополитиката на парите, глобалното затопляне, глобалното затлъстяване… И глобалният тероризъм.
И се сетих за таралежите:
„Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава те решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче се съгласили – без някой да им налага решението си – да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.“
Това е урок по политика на баланс на сътрудничество-и-независимост. Добре е поне по-умните политиците да го знаят. И да го прилагат. Защото Дамоклевият меч виси заплашително над третия въпрос на Гоген.
В хилядолетната история на човешките цивилизации не за първи път настъпват подобни критични събития. И, внимание, решенията често са били погрешни. Тъй като, забравил „канона на симетрията“ на Леонардо да Винчи**, светът продължава да бъде глобално асиметричен, разрязан на две, дихотомен – бедни и богати, болни и здрави, грамотни и неграмотни. Пет милиона деца умират годишно от глад в Африка и Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят в САЩ – една от най-трагичните асиметрии. Гладните и необразованите са най-много в Африка и Азия, нахранените и изучените – в евроатлантическите страни, Япония и дори Китай. Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара – три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара. Има хиляди убити в Африка и Азия, за които няма глобална съпричастност, сравнена с тази за стотици убити в Европа и САЩ.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред.: Може би изконното противоречие във възгледите на вярващи и на атеисти за произхода на човека и на света би изглеждало по друг начин, ако всички биха се замислили над това, че историята за сътворяването на човека, на видимия и невидимия свят, е разказана в светите писания на световните монотеистични вери в някакъв смисъл като притча, и че в онези далечни времена, когато тези свети писания са били създадени, познанията на хората са били на такова ниво, че те едва ли биха разбрали друго. Освен това не само еволюционната теория на Дарвин, но и генетичните изследвания не дават отговори на метафизични въпроси. Ако се основем само на биологичното познание, смъртта на тялото е краят на всичко. Но понятия като дух, душа и пр., които съществуват от древността до наши дни в различни народи и култури, не са предмет на биологическата наука.
** Б.а.: През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек, наричан още Канон на пропорциите – мъж с разперени ръце е поставен в кръг (израз на духа) и квадрат (израз на материята). В бележките около рисунката художникът е написал: „Cosmografia del minor mondo“ („Космография на микрокосмоса“).
.
„Ignorantio mater violentiae est“
Отговорите са дадени, но на хората, които се мислят за мъдри, не им изнася да нагазят в дълбочината им (на отговорите). Почоплили отгоре-отгоре, и си мислят, че вече са способни да отрекат вярата на другия.
Вярата, че има Бог, Творец, а не поредица от случайни процеси, довели до възникване венеца на творението.
Огледаш ли се в днешния, вчерашния и позавчерашния ден, ще видиш, че претенциозните дребна и средна ръка учЕни са високомерно убедени, че произхождат от амебата и зелената еуглена, а великаните на световната научна мисъл скромно признават: „-Оттук нататък е Бог!“
Примери?
Луи Пастьор, Блез Паскал, Иммануел Кант, Иван Павлов, Макс Планк, Алберт Айнщайн, Робърт Милликен… Гениите са убедени, че Вторият закон на термодинамиката е непреодолимо препятствие – нещото, което полуучените предвидливо загърбват в дълбокоумните си мъдрувания.