Системата ни казва да й благодарим за това, че сме живи. Системата ни поддържа живи, за да работим за нея. Тя си играе на Бог и ни дава щедри напътствия не как да живеем щастливо, а как да не умрем от глад.
В установеното положение (наричат го неолиберализъм) делото на давещите се е дело на самите давещи се.
Всички досега прилагани инструменти за борба с бедността не са насочени и направени така, че да не съществува бедност, а да има подаяния за бедните. Сиреч, не изкореняваме бедността, а я правим от време на време по-поносима. Превръщаме я в идея за съревнование, пък който издъхне преди финала, сам да си е виновен. Затова твърдението, че базовият доход е извращаване на стимулите в икономиката не означава нищо друго, освен това, че трябва или да си отличен спортист, или изобщо да не се включваш в маратона и да разчиташ на споменатите подаяния. Естествен подбор.
Основният довод на неолибералите против базовия доход е следният:
Този, който е безработен, ще има базов доход, да речем от 500 лева, и няма да иска да работи повече.
Този, който работи за 500 лева, ако има и базов доход от 500 лева, ще спре да работи, защото така или иначе ще ги получава.
Аз обаче твърдя друго:
Този, който е безработен и получава базов доход, няма да е беден и ще може да си плаща сметките и да има храна, докато си намери работа, с която да повиши стандарта си на живот и благосъстоянието си.
Този, който работи за 500 лева и получава още 500 като базов доход, ще има общо 1000 лева. Вие как мислите, дали ще се откаже от работата си и ще приеме да живее само с базовия доход?
Майката, която получава 500 лева базов доход за себе си и още 250 лева за детето си, дали няма да иска да има още деца, които спокойно да отглежда?
Волът, който тегли плуга, не е изморен от работата, скъпи ми неолиберали, а от страха, че дори работейки, трудно ще изхранва децата си и едва ще му стига да си плаща сметките.
Базовият доход не е система на равенство. Той е система на стимулиране на човека да работи, но да не бъде работещ беден, каквито са повечето от българите. Това е система, която дава базова сигурност и защита от мизерия, а всичко останало, което желаем да постигнем като благосъстояние, зависи от нас, от нашите амбиции и от нашата активност.
Ще обясня защо смятам, че алтруизмът на неолибералната дружинка е фалшив и насочен не към благоденствие на човека, а към създаването на всякакви предпоставки за състезание по оцеляване.
Тяхната позиция се крепи на това, че малкият човек е малък във всичко – и в доходите си, и в мечтите си. Полага му се малък живот, стиснат за гърлото, за да бъде експлоатиран, а не градивен. За да създава блага за други, получавайки насреща правото да оцелява някак си. Да няма криле, а само работещи крайници.
Застъпват тезата на английския икономист Питър Бауер, който казва: „Няма причини за бедността; има причини за богатството“ – т.е. богатството, в икономическия смисъл на думата, се постига само посредством производство, значи липсата на богатство се дължи на ниската производителност. А банкерите? Те какво произвеждат?
Което иде да рече, че бедните сами са си виновни и никой не е длъжен да мисли за тях. Интересно ми е колко хора вярват на тези теории, изфабрикувани, само за да ни се внушава, че сами сме причинители на своята бедност? Мога да изброя няколко аргумента против тези теории, които са аргументи, взети от живота, а не от учебниците. Защото, драги неолиберали, животът е именно тук и сега, а не в сухите книжни интерпретации, които се насаждат с цел да се примирим, че бедност винаги ще има и единствената причина за това сме ние – малките хора, с малък живот и малка производителност на труда.
– Бедността върви ръка за ръка със СТРАХА, който принуждава човек с две висши образования да кара такси, за да оцелява, изпраща цигуларката да свири по кораби на пияни чужденци, докато някой пребива детето й, кара пенсионираната учителка да поиска само четвъртинка хляб в магазина, защото са й останали 30 стотинки до следващата пенсия. Истински случаи, нали? Не ги пише в учебниците и във вашите теории. На два от тях съм пряк свидетел, другият е известен вече на цяла България.
– Бедността не е следствие от нашето нежелание да работим или ниската ни производителност, а следствие от това, че шайка световни бандити са решили, че могат да ОГРАБВАТ ТРУДА на хората и да ги държат във вечна зависимост, защото са създали и наложили подходящи за техния интерес теории.
Животът срещу писаното в учебниците. Така стоят нещата.
Да дадеш на бедния хляб или социална помощ не е борба с бедността. Това е подаяние, за да си мълчи и да няма стремежи.
Дай му криле, дай му сигурност, убий страха му и тогава ще видиш един нов човек. Онзи, който може да гради, да твори, да съзидава.
Презумпцията, от която изхождат неолибералите, е, че трябва да се състезаваме, за да бъдем богати или поне, за да не бъдем крайно бедни. Превръщайки труда ни и живота ни в едно задъхано състезание, ние обаче създаваме блага не толкова за себе си, колкото за онези, които държат остена за мулето, мисля аз. А на мулето се подава в края на работния ден храна за добитък, нищо повече.
В публикациите си неолибералната дружинка – противник на базовия доход – се опитва да ни убеди, че бедните трябва да бъдат оставени на себе си и така ще имат стимул да се развиват. Бедността обаче не е движеща сила за развитие. Тя е унижение, което ни кара да приемем да бъхтаме за жълти стотинки в нечия корпоративна полза. Да се ужасяваме от мисълта, че ако изгубим жълтите стотинки, животът, домът, въздухът ще ни бъдат отнети.
Може би съвсем неслучаен е фактът, че самоубийствата в България станаха нещо нормално. Чуваме за тях в новините и просто си казваме, че поредният не е издържал на стреса. Според вас, кое е по-градивно като стимул за човека – страхът от бедност или липсата на бедност? И щом развити скандинавски и западни държави вече обмислят въвеждане на базов доход, трябва ли ние – първенците по бедност в Европа – да чакаме някой отново да ни покаже, че е по-умен от нас и да ни отвори широко затворените очи?
Много е важно да подчертая, че при сега действащата политико-икономическа неототалитарна система, наистина базовият доход трудно може да бъде приложен, просто защото парите в държавата изтичат в една известна и на неолибералите посока. Затова въвеждането му трябва да стане заедно със смяна на представителната демокрация с директна демокрация. Тъй като днес у нас не само няма прозрачност и всички решения са в ръцете на 240 депутати, но и никой не знае със сигурност къде, как и защо се употребяват средствата, които внасяме в държавата под формата на данъци.
Нещо повече, народът е ограничен във вземането на каквито и да било решения чрез референдуми. Вече съм писала неведнъж за умишлено създадените недъзи в нашия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ( http://www.budd.bg/).
Друга заблуда, налагана усилено от противниците на базовия доход, е, че за да има средства за него, ще трябва да се повишат данъците или да се въведат нови видове данъци, което ще доведе до убиване на частните инициативи и до съкращаване на работни места. Не, общата данъчна тежест почти не се променя, но става многократно по-справедлива и стимулираща.
Разбира се, най-лесно е да плашиш хората, за да отклониш вниманието им и отново да ги накараш да се страхуват. Както казах и по-горе, насаждането на страх е основният инструмент на пазителите на установеното положение.
С въвеждането на базовия доход обаче, работодателите ще бъдат освободени от сегашното си задължение да плащат пенсионни и здравни осигуровки на служителите си, по простата причина, че при системата на базов доход такива осигуровки повече няма да съществуват. Как тогава някой се осмелява да ни внушава, че частните инициативи, малкият и средният бизнес ще бъдат ощетени? Напротив, те ще имат възможност да разширят бизнеса си и да отворят нови работни места.
В общи линии, тезата на противниците на базовия доход, звучи така:
Да го духат бедните, безработните, работещите бедни, онези без връзки и протекции, майките да раждат по-малко и да му мислят, висшистите да си употребяват дипломите за тоалетна хартия или да я разменят за самолетни билети. Виновни са си сами, защото ние, които сме на заплата при партокрацията и корпорациите, не искаме да си разваляме рахата и да си изгубим привилегиите. Защото ви даваме милостиня и се грижим да не умрете от глад. Какво повече искате, по дяволите?
Всъщност, изборът на хората сам ще покаже дали им харесва ТАКА. Дали мулето ще се превърне в жребец или ще си остане муле зависи само и единствено от това дали ще се напъне да погледне извън плевнята на своя рутинен делник.
И в заключение ще отговоря на онези, които без никакво основание твърдят, че базовият доход е красива утопия. Пак казвам, при сега действащата система той наистина изглежда така. Защото живеем в обратното – антиутопия, грозен дистопичен делник, който е нашата кошмарна безизходна реалност.
Стожерите на установения порядък, който умело употребява човека и неговите способности чрез държане в страх, ще направят всичко възможно да ни убедят, че извън тази икономическа система не съществува нищо друго, че тя е единствено правилната и възможната, че огризките, които получаваме, са щедрост, че който е прозрял отвъд нея, е утопист.
Утопиите обаче се превръщат в настояще, когато се намерят светли умове, които да напишат новите учебници за живота и неговите правила. Свободата не е в това да избереш 240 души и да чакаш те да решават вместо теб. Свободата е всеки от нас да участва в решенията. Затова базовият доход идва заедно с директната демокрация, с края на всесилните елити в една друга икономическата система. Ако искате, наречете го НЕОХУМАНИЗЪМ…
Простичко и ясно.
Лидия Делирадева
Добра идея – за прокарване на „втора поправка“!
Директната демокрация все пак е демокрация.
А що е демокрация?
Терминът „демокрация“ е сложна дума, състояща се от две гръцки думи – „демос“ и „кратос„.
С „кратос“ проблеми няма – означава „власт„.
Въпросът е какво е значението на „демос„?
Учебниците, а и хорската мълва, твърдят, че значело „народ„.
Т.е., „демо-крация“ било „народовластие“, „народна власт“, „власт на народа“.
Но според гръцките речници „народ“ е „лаос„. Защо тогава всички в един глас повтарят, че „демос“ е „народ„?
Отговорът се крие в етимологията, чиято задача е да установи истината за произхода и първичното значение на думата.
И какво се оказва?
„Демос“ са били онези жители на древна Атина, които носят или вече са носили оръжие, сиреч – „въоръжени хора„. Само те са имали право да гласуват законите на града-държава. Всички останали – „юноши“ до 30-годишна възраст, свободни селяни, жени, чужденци и роби не са били „демос“ – ерго, нямали са пасивно и активно избирателно право. Впрочем, ако си припомните някои пасажи от Омировата „Илиада„, ще констатирате наченките на въпросната социално-политическа система, зародила се именно в „ойкумена“ на хората, подчинени на военната йерархия.
Ще последват възражения, че днес терминът „демос“ е изпълнен с друго съдържание – де юре роби няма, чужденците също гласуват (поне тези от и в ЕС), жените след 1934 г. (първоначално във фашистна Италия на Мусолини) също получиха достъп до избирателните урни, за селяните и пълнолетните „юноши“ да не говорим… Но!
Но няма нито една държава в света, която да не се опира на така наречените „силови“ структури – армия, полиция, жандармерия и допълващите ги следствие, прокуратура и съд. По закон само те имат право да носят оръжие и силово да налагат волята на управляващите над населението. Самото население е по конституция лишено от правото да купува, притежава и при нужда – употребява за самозащита, оръжие.
Наистина, все още има една държава в света, където пълнолетният гражданин има право на конституционно основание свободно да купува и притежава оръжие. Дори, въз основа на т.нар. Втора поправка към Конституцията – да насочи това оръжие срещу упражняващо властта правителство – ако то се опита да му отнеме това или което и да е друго негово конституционно право. И независимо от огромния натиск на корумпираната плутокрация, народът на Конституционната република Съединени американски щати успява засега да удържи уникалната си позиция сред всички останали народи на планетата.
В този смисъл, въпреки възможните многобройни резерви, единствената държава в света, която би могла да претендира за титула „демокрация“ (т.е. „власт на въоръжените хора„), са САЩ. Всички останали държави са „квази“ демокрации.
Та, как ви се струва – след като американците едвам удържат демократичния си статус – мислите ли, че точно в България свръхкорумпираните власти ще допуснат да възникне и се утвърди „демос“ – сиреч народ с конституцинно право да носи свободно оръжие и при нужда да го употреби за отстраняване на корумпирани плутократични власти?