Българските общности в Албания и Косово – заседание на парламентарна комисия

На 10.12.2015 г., на последното си заседание за изтеклата вече година, Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание обсъжда спецификата и проблемите на българските общности в Албания и Косово. Освен членове на комисията, присъстват и представители на МВнР, ДАБЧ и на местни сдружения от Албания и Косово.

На заседанието се обсъждат въпроси, касаещи образованието по български език на хората с български произход в тези две страни; квотите за студенти в български университети на младежи от тези общности, които са недостатъчни; въпроси, свързани с числеността на тези общности в споменатите страни; с искане за официални статути за национални малцинства, и др.

По-долу може да се прочете стенограмата от това заседание на комисията, която е качена в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л

На 10 декември 2015 г. от 16, 30 часа се проведе заседание на Комисията политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Специфика и проблеми на българските общности в Република Албания и Република Косово.
На заседанието присъстваха:

От Министерството на външните работи

Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения”
Красимир Тулечки – посланик за специални поръчения в Дирекция „Източна Европа”

Мариана Гърчанова – дипломатически служител ІІІ степен
Райко Николов – стажант-аташе в Дирекция „Източна Европа”

От Държавната агенция за българите в чужбина

Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател

От Република Косово, Сдружение „Български мохамедани”

Сейфия Османи
Африм Абдии
Раим Байрами
Ясмин Шайпи
Елдин Мустафа
Анис Алия

От Република Албания, „Сдружение за албано-българско приятелство”

Ервис Талюри
Яни Никола

Заседанието беше открито в 16,30 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките на българите в чужбина.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Специфика и проблеми на българските общности в Република Албания и Република Косово.

Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Гости на нашето заседание днес са:
От Министерството на външните работи
Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения”
Мариана Гърчанова – дипломатически служител ІІІ степен
Красимир Тулечки – посланик за специални поръчения в Дирекция „Източна Европа”
Райко Николов – стажант-аташе в Дирекция „Източна Европа”
От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател
И най-важните гости на днешното заседание са нашите приятели:
От Република Косово, Сдружение „Български мохамедани”
Сейфия Османи
Африм Абдии
Раим Байрами
Ясмин Шайпи
Елдин Мустафа
Анис Алия
От Република Албания, „Сдружение за албано-българско приятелство” присъстват:
Ервис Талюри
Яни Никола

Добре дошли на всички гости.
Както знаете, ние в работата на комисията се опитваме да се запознаем с проблемите на българските общности в различните страни, като става дума не само в исторически план, но и за тези, които се формираха през последните години. В случая досега не сме говорили за нашите сънародници в Албания и в Косово. Така че се очертава доста интересна тема.
Благодаря на всички гости, че се отзоваха на нашата покана.
Тези проблеми, разбира се, са специфични за всяка една страна. Както вероятно знаете, в тази част на света нашите общности не се ползват с чак толкова добър статут, не са признати, имат проблем в това отношение. Имат, разбира се, проблеми, с които ще се радваме да ни запознаят. И така, без да губим повече време, ви предлагам да чуем за някои от тях, а след това да направим дискусията.
Разбира се, ще помоля и представителите на Агенцията за българите в чужбина да ни запознаят с това как стоят нещата от гледна точка на работата на Агенцията, колко са нашите организации в тези страни, в коя част и с кои наши общности работим, за да можем да добием една цялостна представа и чак тогава да влезем към дискусията.
И така, кой ще вземе думата от Република Косово, за да ни запознае със ситуацията там? Заповядайте, господин Анис Алия.

АНИС АЛИЯ: Аз работя като лекар в Пловдив по специалност „Обща медицина”. Като цяло това е първично представяне. Ние се радваме, че ни поканихте, за да можем да споделим поне някои от проблемите, които стоят пред нас и които желаем да бъдат решени. А те за съжаление са много, както навсякъде, така и при нас.
Така че благодаря на всички, на цялата комисия за това, че ние присъстваме днес тук и ни отделихте време да вземем отношение.
Културно-просветното дружество на българите в Жупа „Български мохамедани” е първата организация от този тип на територията на Република Косово. Дружеството е създадено през 2004 г., въпреки че имаме дейност и от преди. Неговите цели са да възражда и съхранява българската идентичност чрез културната си дейност.
В своята история дружеството осъществява и поддържа тесни контакти с българи, работещи в международните организации в Косово след войната, преди за съжаление нямахме такава, с дипломатическата мисия на Република България в Прищина, и нейните служители, на които благодарим изцяло за осъществения контакт, както и с представителите на българските държавни институции – Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на образованието и други.
В началото на своята дейност дружеството активно работи с българските политици от УНМИК и българските военнослужащи в КФОР в района на Призрен. С тяхната помощ са организирани редица културни мероприятия – раздаване на мартеници по повод честването на първи март, известната Баба Марта и честването на националните празници на България.
Преди пет-шест години заедно с посолството започнахме работа сред нашите деца за обучение в България. Трудностите, които имахме в началото, като откъсване на децата от семейната им среда, заминаването им в други държави, липсата на достатъчна информираност за възможностите и други бяха преодолени с помощта на посолството.
Дружеството организира срещи на децата, които завършват средното си образование, и техните родители с представител на посолството, който разясняваше възможностите и отговаряше на техните интереси.
Оттогава досега всяка година има увеличение на броя на студентите от Косово, които идват да следват в България. В началото бяха по двама-трима на година, като някои се отказваха, после ставаха по пет-шест, а през последната година са 23 деца, които записаха да учат висше образование в България.
Проблемът е, че в Косово не се изучава книжовен български език, а езикът, на който говорим у дома, е диалектен.
Когато децата пристигнат да учат в България, на нашите деца им е трудно да свикнат бързо да четат и да пишат на български език. За да решим този въпрос, много ни помогнаха посолството на България в Косово и Министерството на образованието и науката, които ни подкрепиха и организираха курс по български език и история за студентите. Доставени бяха учебници както и книги. Макар и за кратко време – само за един месец, нашите деца научиха много и се подготвиха добре за следването си.
Ние очакваме и през следващите години да продължим да работим така добре с посолството и с Министерството на образованието, за да можем предварително да направим така, че студентите да се подготвят по-добре. Високо оценяваме тази възможност нашите деца да се образоват в България и това да стане така, както е за всеки български студент.
През последните две-три години към дружеството ни се обърнаха множество наши съграждани от района на Жупа и по-малко от Гора, за да кандидатстват за българско гражданство.
За да бъдем наясно с процедурата – какви документи ес изискват и кой има право да кандидатства за българско гражданство, с председателя господин Сейфия Османи, секретарят господин Африм Абдийн посетихме в началото на 2012 г. Държавната агенция за българите в чужбина и Министерството на правосъдието, където се запознахме с критериите за кандидатстване. Ние помогнахме на над 500-600 човека да подадат документи през Агенцията за българите в чужбина и да кандидатстват за удостоверение за български произход, а след това – на около 200 души да кандидатстват пред Министерството на правосъдието за българско гражданство.
Докато течеше срокът за разглеждане на документите, беше въведено ново изискване – да докажем, че имаме възходящ българин в рода си. Това е един от големите проблеми пред дружеството и нашите сънародници в Косово от районите на Жупа и Гора, за които смятаме, че имат български произход. Нашите традиции при сватби, раждане на дете, националните носии, предимно роклите, които носят жените по време на тържествата, говорът, който сме запазили в семействата си, са много близки до българските.
Всички ние, които присъстваме в залата, знаем, че по време на Османската империя е имало процес на ислямизация на местното население. Нашите имена вярно, че са близки с албанските в Косово, но това е наложено и поддържано от управляващите в Белград по време на бившата Югославия, когато Косово беше част от Сърбия и СФРЮ, за да се различаваме от православните сърби. Ние наистина сме мюсюлмани, това не го отричаме. Но религията не ни прави нещо друго, по-различно от българите като цяло. Това е вследствие на ислямизацията на местното население от турците през ХVІІІ и ХІХ век и историческите особености на разграничаване на православното от мюсюлманското население в бивша Югославия.
Ние не казваме, че всичко е лошо и да критикуваме като цяло. В цялата тази борба ние имаме доста положителни неща, имаме прием на студенти във висшите училища в България, имаме доброто отношение на България и българските институции към нашите общности
Като цяло искам да кажа нещо за дружеството. Нашето култово дружество на българите в Република Косово – „Български мохамедани” е с председател господин Османи и със седалище в с. Долно Любине и е най-старото наше дружество.
Изцяло със собствени средства и на доброволна основа става организираното честване на празниците. Всички като цяло участват самостоятелно. С други думи, живеем сами. Всички кампании провеждаме сами. Днес нито един от ръководството на дружеството не е получил българско гражданство.
През годините сме имали много добро сътрудничество с посолството, с Министерството на образованието.
Нашите въпроси са доста много. Но примерно по-главните са: защо удостоверенията за български произход на нас, българите, които живеем в Косово не се признават по места?
Защо политиката на България към нашата общност като цяло не е такава, каквато има примерно от Турция в Сърбия или Македония?
И защо няма български инвестиции примерно в Жупа и Горна?
Какво да се направи, за да се засили културното сътрудничество и да се финансират някои дейности, които дружеството организира?
Това искам да кажа. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Предлагам да чуем и нашите приятели от Албания. Заповядайте.

ЕРВИС ТАЛЮРИ: Аз съм представител на Сдружение за албано-българско приятелство.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Казвам се Ервис Талюри. От 13-годишен учих в България. Завърших Софийската духовна семинария, след това в Русе висшето си образование. Работих около две години и после чрез българска фирма се преместих в Тирана.
След като ми завърши проекта, решихме заедно с Яни Никола, който е секретар на дружеството, първото дружество, което е в Корча и в региона на юг, да основем дружеството, на което аз съм заместник-председател.
Благодаря на господин Борис Вангелов за подкрепата, както и на господин Юлиан Ангелов, които уважиха нашата покана и дойдоха там, а също и на цялата наша комисия, която е поканена да дойдете и да видите по-отблизо как хората живеят там.
Нашето дружество започна да влага стъпка по стъпка усилия и да обучава хора, които искат да знаят да говорят по-добре български. С времето и поради по-активната политика на Република Македония там има учители от първи клас, учи се да се говори на литературен македонски, който е официалният език.
Самите бройки за следване на висшето образование са доста ограничени, които Министерството на образованието отпуска. Да речем, за миналата година имаше отпуснати 20 бройки, а се явиха двойно повече кандидати.
Доколкото знам, по принцип бройките в България не се допълват като цяло. Тук може с вашата подкрепа хората, които искат да учат тук и са от български произход, да могат свободно да дойдат и да учат.
Също така можем заедно да организираме възраждането на фолклора и народните носии, които хората все още си пазят. Но вижте, регионът там се издържа главно от селското стопанство. И, да речем, една част от децата отиват да учат в Македония, поради по-добрите условия, които им се предлагат там – не плащат такса за обучение и имат талони за студентските столове. Така че за някои е по-лесно и по-близко да учат там.
Въпреки това по-голямата част от младото население има желание да учи в България. Но с времето и с вашата подкрепа се надявам, ако е възможно, да увеличим тези бройки на хората, които искат да учат тук, и да им дадем по-добри условия.
Що се отнася до другия въпрос, който искам да засегна, може би ще бъде по-добре да дам думата на нашия секретар, който живее в Мала Преспа. Там има по-активна македонска пропаганда.
Възможно е да имаме определени проблеми. Вие знаете как стоят нещата. Ако ние сме българи, има други, които имат интерес да са други хора.
Поне засега не сме имали проблеми, но не знам какво може да изникне, защото сме сравнително нова организация, първата за региона. И доколкото съм запознат, е имало преди някои заплахи на някои хора.
Това е накратко. Ако вие имате въпроси, ще отговоря.
Има хора, които живеят, да речем, в Корча, и са се преместили от селата в региона, и им е трудно да доказват българския си произход. Нека да обсъдим заедно това как може да се реши, може би чрез езика ни. Това е накратко. Друго нямам какво да кажа.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Никола, Вие имате ли какво да добавите?

ЯНИ НИКОЛА: Това е засега.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, очертават се поне три кръга проблеми, единият от които касае пряко вашата работа – удостоверението за произход. Не е тайна, че с тези наши общности има проблеми и то, бих казал, хронични проблеми в това отношение. Очакваме от ръководството на Агенцията да предложи решение, така че нашите сънародници от тези две наши общности да имат нормална, подобаваща възможност да си получат удостоверението за произход, тогава, когато са с български произход.
Освен това има още една промяна, която поне аз виждам тук. Едната е образованието и културната идентичност, която частично касае и Агенцията, разбира се, тъй като вие сте координиращ орган на цялостната политика в България към нашите общности в чужбина.
На второ място, стои въпросът за отстояването изобщо на нашата идентичност в тези общности. Защото очевидно това се случва под сериозен натиск и от сръбска страна, и от македонска страна.
Така че в тази среда никак не е лесно да бъдеш българин. В това отношение ако искате да коментирате и да дадете визията на Агенцията – как точно бихме могли да бъдем полезни на нашите сънародници зад граница..

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители!
В началото ми позволете от сърце и най-искрено да ви благодаря за това, че бюджетът на Агенцията беше увеличен, с подкрепата, доколкото знам, на всички парламентарни групи. Благодаря ви от сърце. Ще се постараем да оправдаем вашето доверие.
Що се отнася до българите в Косово и Албания, на всички ни е ясно, че те живеят там, откакто са дошли като народ на Балканския полуостров. Те са местно коренно население.
Когато встъпих в длъжност, започнах серия от срещи с председателите на нашите организации, които идваха в София. Може би трябва да ги разделя по държави проблемите. Но най-напред относно представителите на българските организации в Албания. Те са няколко. Едната от тях развива дейност в Гора, другата в Голо Бърдо, другата – в двата района. Сега възникна четвъртата организация – в Мала Преспа, в Корча, където живеят предимно българи християни. Защото в Голо Бърдо живеят и българи християни, и българи с мюсюлманско вероизповедание.
Като основни въпроси, които те повдигат, част от тях вие ги чухте, трябва да кажа, че се чувства огромна нужда за увеличаване на самата бройка по приема на студенти за висше образование по 103-то постановление на Министерския съвет. Интересът към обучение, особено сега с повишаване на стипендията, не е само там, той е и от страна на другите наши диаспори.
Имахме доста разговори. Аз имах и срещи на местна почва, което никак не е без значение, особено след като се разбра, че съм първият, който след много години ходи там. Тоест трябва малко по-активно според мене да работи не само Агенцията, а и другите институции да се чуват по-често с тях.
Аз с всички тях споделям, че най-важната задача на нашите местни организации е да създадат условия за разширяване на образователната дейност и за изучаването на българския книжовен език. Тъй като и в Албания, и в Косово е имало от време на време някакви курсове, специално в Косово е имало курсове, но само за кандидат-студентите и общо взето ръководствата са съгласни.
От страна на Агенцията ние ги информирахме, те не знаеха, че имат възможност да ползват средствата по 334-о постановление – за българските неделни училища, за изучаване на роден език и култура зад граница. Засега само едно от тези дружества успя да защити такъв проект, защото само едно кандидатства. Но имаме уверение, че и други ще се пробват да го направят.
Специално днес преговаряхме с нашите сънародници от Косово. Ние можем да им съдействаме с първоначална логистика, така да се каже – как точно да подходят, къде да отидат, с кого да се срещнат, как да попълнят документите, какви са изискванията. Защото в Тирана за първи път тази година бе открито българско неделно училище. Сега там се обучават около 50-60 човека, но целта е тяхната бройка да достигне 100- 130 души. И това няма да е достатъчно. Но на фона на предишните сто години е скок.
Имало е преди време опити да се създават курсове по български език, които специално аз не мога да отговоря на въпроса защо са прекратени. Става въпрос за период от години назад.
Започнато е преподаване на български език като курс, не като предмети. Докато в неделните училища те ще изучават – и това е много важно, българска история, българска география и литературния български книжовен език. Това е задачата на неделното училище и това прави по-различни тези училища от курсовете.
Но важното е, че сред българската общност в Албания, пък и в Косово, но казвам така, понеже посетих Албания два пъти, ходих в няколко населени места, срещнах се с десетки наши сънародници, ние забелязваме, че тя е пред своеобразно възраждане. Специално в Албания, но и в Косово започва да се развива появата на българска интелигенция, завършила български висши учебни заведения. Една част от нея обаче остава да работи в България, но друга се включва в местния живот на тези общности. Макар че и двете държави – и Албания, и Косово официално не са признали наличието на български малцинства.
Така че аз мога много справки и данни да дам, но за мене поне като начална стъпка и от гледна точка на това, че Агенцията има основна задача да съхранява българската национална идентичност на нашите сънародници, като най-първа крачка виждам създаването на тези училища и защитаването на проекти по програмата „Роден език и култура зад граница”.
Иначе вече казах,че е наложително да се увеличат бройките по 103-о постановление на Министерския съвет, не само заради българите в Албания и Косово.
Засега това ще кажа.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само ще Ви помоля да се изкажете по въпроса за удостоверяване на българския произход. Защото Агенцията беше дори обект на обвинение в това отношение – за злоупотреби, за фалшификации и какво ли не още. В крайна сметка продължава да бъде изключително трудно решим този проблем с удостоверяването на българския произход на нашите сънародници в Албания и в Косово. Имате ли визия как можем да решим този въпрос.
Разбира се, тук и колегите от Министерството на външните работи могат да се включат в дискусията. Нека да се спрете на въпроса как виждате неговото решение. Защото, доколкото знаем, няма решение, което да е на масата в момента.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Вие чухте, не знам кой от тях го заяви, но беше прав, че удостоверенията, които Агенцията за българите в чужбина е дала на нашите сънародници от тези държави, не се приемат за доказателство сами по себе си в процедурата по даване на българско гражданство. И на заседание на комисията тук този въпрос беше също коментиран преди две-три заседания, ако не се лъжа.
Иначе, когато аз постъпих в Агенцията, процесът почти беше замрял. Докато сега идват специално българи от Албания. Но там започват реални действия в сферата на образованието и т.н.
Аз се надявам, че бъдещият закон, който ще бъде приет, наистина ще изчисти този въпрос и ще може всички институции, ангажирани с него, да работят в пълен синхрон, а не Агенцията да е издала удостоверение, което няма никаква стойност при придобиване на българско гражданство в съответната страна.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз пак ви приканвам да не гледаме на удостоверението за български произход като документ за получаване на гражданство. То дава и други права, които са не по-малко важни и касаят образованието и възможностите за образование в България. Така че нека да погледнем и в тази посока. Да, вие издавате удостоверения. Разбира се, би било желателно да разработите критерии и подход, който да прави това удостоверение доказуемо и използваемо в крайна сметка за получаване на българско гражданство. Защото не е тайна, че то проверява по същество дали удостоверението е базирано на реални факти.
Така че аз се радвам, че има отпушване на системата, но трябва да дойде момент, в който Агенцията за извади нормативни критерии, за да могат ясно и категорично тези удостоверения да бъдат използвани в процеса за придобиване в крайна сметка на българско гражданство.
На този етап аз се радвам, че всъщност има оживление при издаването на удостоверения, за да могат те да бъдат ползвани най-малкото за придобиване на права за образование в България, което е много важно. Трябва да се работи в посока тази общност да може да формира и неделните училища, и всички възможности, които дава българската държава в това отношение. Благодаря.
Господин Лашев, като представител на Министерството на външните работи имате ли какво да добавите?

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми представители от дружеството за българо-албанско приятелство! Уважаеми дами и господа! Бих искал още в самото начало на моето изказване да подчертая, че при откриването на българските общности в чужбина, в частност в Косово и в Албания, приоритетна задача за Министерството на външните работи и за нашите дипломатически представителства там.
Ние с удовлетворение наблюдаваме, че през последните години има постепенно възраждане на българския дух сред населението, което има български корени. С удовлетворение наблюдаваме, че в дейността на българските дружества и организации също има определен напредък.
Радваме се, че в Косово и в Албания има изградени организации, създават се нови и те, всяка според възможностите си, допринася за възстановяване на българското национално съзнание и укрепване на българското национално съзнание.
Същевременно отчитаме спецификата, която съществува в Албания и в Косово.
Позволете ми да започна първо от Косово като следвам изказванията на нашите гости.
Ние отделяме внимание на работата на регистрираните четири български дружества в Косово – културно-просветното дружество на българите в Жупа „Български мохамедани”, чийто представител имахме възможност да изслушаме първи, Младежкото културно-просветно дружество в Гора, Дружеството на младите горани – нашенци и българи и Дружеството на българите в Косово.
Това са четирите основни български дружества, които действат в Косово.
Радвам се, че на това заседание е представено културно-просветното дружество в Жупа от нашия гост, защото това е организацията, която развива най-активна дейност в Косово. Тя съумява да организира редица прояви, включително честване на 3 март, отбелязването на 1 март, раздаването на мартеници, активно съдейства за кандидат-студентската кампания по Постановление на Министерския съвет № 103.
Същевременно ние отчитаме, че това дружество среща определени затруднения от финансов характер.
По отношение на другите три организации бих желал да споделя с вас, че нашите очаквания са по-големи. В някои случаи се създава впечатление, че в тези организации значителни усилия и ресурс се насочват към посредничество за подготовката на документи за кандидатстване за българско гражданство.
През периода 2010 – 2013 г. ние наблюдаваме засилване на тенденцията за самоопределение на гораните и нашенците като българи, която тенденция ни радва.
Същевременно отчитаме, че през последните години се засилва дейността за припознаването на гораните и нашенците, на техни национални общности в Сърбия, Република Македония, а също така в последно време и в Босна и Херцеговина.
В нашата дейност с българите в Косово ние отчитаме, че районите, в които живеят гораните, са най-слабо икономически развити в страната. Липсват инвестиции и съответно висока е безработицата сред местното население.
В това отношение напълно съм съгласен с препоръката, която прозвуча от страна на нашите гости, че са необходими всеобщи мерки за насочване на български инвестиции в тези региони на Косово.
Специално бих желал да обърна вашето внимание още веднъж върху нарастването през последните години на броя на студентите от Косово, които се приемат по реда на Постановление на Министерския съвет № 103. През учебната 2011 и 2012 г. са били приети само 6 души, а за настоящата учебна година вече са 23.
Аз съм напълно съгласен с нашия гост, че това е незадоволително. Мисля, че тук сме институции, които биха могли да повлияем броят на приеманите студенти от Косово за учебната 2016 – 2017 г. да бъде увеличен.
Когато говорим за дейността на нашите служители в посолството в Косово сред общността в Жупа и в Гора, трябва да отбележим, че от страна на косовските власти няма създадени затруднения в дейността на нашето дипломатическо представителство, а също и на българските институции сред това население. Това трябва да бъде отчитано и в по-голяма степен да се възползваме в бъдещата дейност сред нашето население.
В заключение позволете ми по темата „Населението с български корен в Косово” да подчертая, че считаме за наложително разработването на последователна стратегия и една по-висока степен на координираност на българските държавни органи по отношение на горанската общност.
Позволете ми да премина към българската общност в Албания, понеже невинаги има яснота за това каква част от населението на Албания принадлежи към тази българска общност. Данните посочват около 30 000 души. Същевременно оценките са, че българската общност в Албания надхвърля 80 000 души. Именно значителният размер, позиции и влияние на българската общност налагат специфичен подход в нашата работа с нея.
В настоящия момент на територията на Албания действат пет дружества на албански граждани от българска народност, а именно:
– Дружеството за българо-албанско приятелство, чийто представител имаме тук като гост, създадено съвсем наскоро,
– Дружеството „Просперитет” в Голо бърдо,
– Дружеството „Българите в Албания”
– Културно-просветното дружество „Иван Вазов” и
– Дружеството за защита на етно-културните традиции на българите в Албания.
Тези дружества заемат позиция за реализиране на поставените от тях цели за запазване на националната идентичност на българската общност в Албания, съхраняване на българските традиции и обичаи, насърчаване и популяризиране на образователното и културното сътрудничество между България и Албания.
Бих желал специално да отбележа, че през миналата година през месец януари, когато бе тържествено чествана 100-годишнината на създаването на дипломатически отношения между Албания и България, и в Тирана на официално посещение бе президентът на България Росен Плевнелиев, всички български дружества активно се ангажираха в подготовката на честванията и на визитата и техни представители препълниха залата на Тиранската опера и балет.
Бих искал да посоча, че в програмата на Министерството на образованието и науката „Роден език и култура зад граница” активно участва дружеството „Просперитет” – Голо бърдо. Неговият проект е одобрен и от месец ноември тази година започнаха курсовете по български език и литература.
Също така в полза на дружество „Просперитет” – Голо бърдо, Дирекцията „Вероизповедание” към Министерския съвет отпусна сумата от 9000 евро за строеж или по-скоро за преустройство на църквата „Свети Николай” в с. Стеблево. Този проект в момента се изпълнява.
Бих искал да отбележа, че активна дейност развива и дружеството „Българите в Албания”, което през миналата година участва в проект на Министерството на културата в Албания за представяне на етническите малцинства в страната.
Похвално е, че през настоящата година дружеството „Българите в Албания” съвместно с Дружеството на приятелите на България участваха в тържествено отбелязване на Деня на славянската писменост и българската култура 24 май.
Същевременно бих желал да отбележа, че имаме по-големи очаквания за дейността на другите две дружества, а именно Културно-просветното дружество „Иван Вазов” и Дружеството за защита на етно-културните традиции на българите в Албания.
Споменах, че сме особено доволни, че в това съвещание участват представители на Дружеството за българо-албанско приятелство. То бе специално представено пред албанската общественост на 5 декември тази година в град Корча. На тържественото събитие присъства нашият посланик Димитър Арнаудов, народни представители, Красимир Богданов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов и други специални гости от България. Ние възлагаме сериозни надежди,че това дружество за българо-албанско приятелство ще съумее да разгърне широка дейност в изпълнение на заложените в програмните документи цели.
В допълнение към това, казано преди мене от господин Вангелов и от нашите гости, и за Албания особено належащ е въпросът за увеличаване на броя на младежите и девойките, приемани за студенти по реда на Постановление на Министерския съвет № 103.
През настоящата учебна година 20 младежи от българската общност в Албания продължават своето образование в българските университети. Но при една общност от около 80 хиляди души очевидно това е крайно недостатъчно и следва ние да положим необходимите усилия броят им постепенно да бъде увеличаван.
В Албания ние имаме един въпрос, който трябва да намери решение в най-скоро време и това е откриване на културно-информационен център на България в Тирана. През 2011 година е сключено споразумение между България и Албания за откриване на такива културно-информационни центрове в столиците на двете страни. От четири години този въпрос не е намерил развитие.
Ние бихме искали да заострим вниманието на всички присъстващи към този въпрос. Тук няма представител на Министерството на културата, но се надявам, че това ще бъде предадено на нашите колеги от министерството, да бъде направена необходимата подготовка, да бъде предвидено всичко, което е потребно, за да можем в скоро време да открием културно-информационен център, който ще извърши изключително необходима дейност на територията на Албания.
Също така ние бихме желали да използваме възможността да привлечем вашето внимание върху необходимостта от комплексна дългосрочна и интегрирана държавна политика към албанските граждани от български произход, от българска народност. Не трябва да излиза от нашето полезрение фактът, че отсъствието на такава политика предоставя на някои съседни държави възможности за по-нататъшно проникване и подмяна на историческите истини в Албания. Първите резултати в това отношение на тези държави са налице.
Също така ние считаме, че в нашата политика по отношение на дружеските отношения с Албания ние следва да полагаме грижи, както за повишаване на образователното ниво и придобиване на образование от нашите сънародници там, така и за съдействието на тези наши сънародници след завършване на тяхното образование в България да се завръщат по родните си места.
И последно, ние считаме, че държавната политика по отношение на действащите дружества в Албания следва да се ориентира към намирането на механизми за тяхното обединение, доколкото понастоящем между някои от тях съществуват отношения на конкуренция, продиктувана от понятни интереси, а това съществено затруднява нашите усилия да постигнем желания резултат. Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Лашев. Аз се радвам, че чухме добри думи по адрес на нашите дипломатически служби и от нашите гости, че има взаимодействие, че има помощ, че усещат присъствието на България в съответните столици. Разбира се, проблемите са много и е хубаво, че имате поглед върху това.
Що се отнася до въпроса с квотите, относно Постановление на Министерския съвет № 103, аз лично поемам ангажимента да задвижим и този въпрос на всички нива и от всички институции. Предполагам, че и господин Вангелов няма да остане назад в това отношение.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Има развитие в тази посока. Вече има някакви разговори.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Точно така. В България има достатъчно възможности за образование, достатъчно станаха университетите. И ние трябва да използваме тези възможности за завръщане на нашите сънародници от чужбина.
Колеги, започваме дискусията. Заповядайте за изказвания. Има думата господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Драги гости, наши сънародници! Извинявам се, че съм малко болен. Някакъв античен грип ме хвана в Македония през миналата седмица, явно от времето на Филип.
Искам да ви благодаря, че сте тук днес и че сте загрижени наистина за това българските общности в Албания и в Косово да продължат да съществуват и българщината да бъде запазена там. Защото факт е, че българите в Косово са подложени на една пропаганда от много държави. Подложени са на албанска пропаганда, подложени са на сръбска пропаганда, подложени са на босненска пропаганда, подложени са на македонска пропаганда, подложени са и на турска пропаганда.
Тоест нашите сънародници там, въпреки всичко успяват да запазят своето самосъзнание. А тези, които не са били наясно с тези неща, защото знаете в какви времена живяхме и преди, все повече и повече откриват своите корени. Така че тези хора са достойни за уважение.
По същия начин българите пък в Албания са подложени на албанска, на гръцка и на македонска пропаганда.
Тоест върху тези наши сънародници има преса от различни държави. Сами можете да си направите извода в какво състояние се намират те и защо дори през годините някои от тях се страхуват да покажат своето самосъзнание, да си го покажат открито. Защото очакват върху тях да има съответни последици, може би политически, може да останат без работа, щом не отговарят на властта, която е в момента в държавата. Защо едната година примерно българите в Албания подкрепят една партия, която спечели, следващия път македонистите подкрепят друга партия. Знаем в България как се случват нещата и можем да си обясним ситуацията там.
Искам да ви благодаря, че сте тук, че продължавате да се борите, въпреки всички трудности, с които се сблъсквате непрекъснато в своите държави и с българските институции.
По повод на тези проблеми, които повдигнахте, и тези въпроси, които трябва да бъдат решени от българската държава, както и господин Йончев каза, има възможност за решаване на тези неща, като се надграждат някои неща, с които може да се предложи наистина да бъдат решени тези проблеми.
Искам да поздравя и Министерството на външните работи, защото дипломатическите мисии в Косово и в Албания наистина са мисии, които си вършат работата. С господин Лашев имаме редовно спорове относно някои неща – аз не говоря само за сега, говоря за времето вече може би повече от десетилетие, когато тези български мисии наистина работят и подпомагат българските общности на териториите на двете държави и ние не сме отказвали съдействие на никого от нашите сънародници там, за разлика от други места.
В Министерството на външните работи все пак е възможността да поиска признаването от страна на тези две държави на българското малцинство. Защото те по Конституция имат право и признават малцинства. И в Албания, и в Косово са признати много различни малцинства, но не и българското малцинство.
Това е въпрос не толкова да се доказваме ние като държава и като нещо друго, че има там българи и т.н. Това е въпрос за това, като кажем, че сме страна, която застава зад демократични ценности, като страната България, която застава зад европейски ценности, е длъжна да защити нашите сънародници там и там, където конституциите на съответните държави позволяват на тези хора да имат признати такива малцинства, българската държава трябва да го направи. Това е една от основните задачи може би на Министерството на външните работи – да изиска от властите в Косово и от властите в Албания да признаят българските малцинства. Защото това ще доведе според техните закони и конституции до осигуряване от съответните държави на учебен процес на български език, за който самите две държави ще плащат, за да го осигурят.
Защото сега говорим, че българската държава има различни варианти, по които могат да кандидатстват различни правителствени организации да направят съботно-неделни училища. Но е важно българската държава да се застъпи и да бъдат признати тези малцинства, за да може съответно тези две държави да организират, както го правят за другите общности там, образователен процес на майчин език. Защото и в Албания има училища, които ги плаща албанската държава, има такива, които учат по македонски език, така наречения македонски език. Така че наистина се надяваме това да стане.
През последните месеци повдигнахме въпроса пред посланика на Косово два пъти и пред посланика на Албания, включително на срещата с групите за приятелство, включително и пред албанския президент. Господин Богданов – председател на групата за приятелство в Баня, повдигна въпросът за признаване на български малцинства и в Косово, и в Албания.
Относно образователните квоти. Наистина е добре самата комисия да делегира на господин Йончев правомощия да подпише едно писмо от наше име до Министерството на образованието и науката тези квоти за българите зад граница да бъдат увеличени или да бъдат изобщо премахнати, просто да могат всичките тези деца от различни държави да кандидатстват за обучение в България.
Аз бях дал пример мисля че на предното заседание, че Румъния отделя квота само за Молдова 2000 души със стипендии да учат безплатно в Румъния.
Така че същото становище може да изготви и Министерството на външните работи, което да изпратят до Министерството на образованието и науката. Същото становище може да изготви и Държавната агенция за българите в чужбина. Същото можем да го направим в различните парламентарни групи, които представляваме, и да го изпратим до Министерството на образованието и науката. И се надявам, че тогава те ще се съобразят и тези 400 бройки или ще бъдат увеличени многократно за всички държави, или ще бъдат премахнати и ще бъде дадена възможност на тези българчета зад граница да получат образование в България, както е редно и както го правят и другите държави.
Относно удостоверенията. В Албания по отношение на удостоверенията, издадени от Държавната агенция за българите в чужбина проблемът вече се реши донякъде. Има възможност хората до получават удостоверения от организация, която е регистрирана в Държавната агенция за българите в чужбина. Така че там частично проблемът в голяма степен може би е решен.
Що се отнася до проблема за Косово, той е също в ръцете на законодателя и на Държавната агенция за българите в чужбина. Законопроектът, който е внесен за обсъждане тук и който трябва да бъде обсъден на второ четене във водещата комисия, общо взето ще даде възможност на българите зад граница да доказват по-лесно и по различни критерии българския си произход. Но тук е ролята на Агенцията за българите в чужбина да направи съответните научни становища, има научен съвет към Агенцията с най-видните български учени, конкретно за Косово, както се направи за българите гагаузи, както се направи за българите в Албания. Трябва да бъде изготвено такова становище и когато законът влезе в сила, да може наистина нашите сънародници там да знаят, че тези, които са българи по произход и живеят например в българските села, ще имат възможност да се ползват от българското законодателство.
Не трябва да си кривим душата обаче, че има множество злоупотреби – вие самите ги знаете – и в Албания, и в Косово. Много хора играеха ролята на посредници, подаваха заявления и молби на хора, които не са от български произход, а са от други краища на Косово или на Албания, с оглед да изчерпят някакъв дивидент, било то финансов или друг.
Така че вече вашата роля на българските организации там в бъдеще, когато този закон и решенията на Агенцията дадат съответната възможност, оттам насетне ще бъде наистина стриктно да спазвате становището и законодателството на България и да няма злоупотреби. Защото в първия момент, в който се получат такива злоупотреби, ще се случи същото, което беше и досега. Ще бъде отказано на всички и никой, който е българин, няма да получи гражданство, поради това, че някой е злоупотребил с доверието на българската държава и на българските институции.
И последно, относно средствата за дейността на българските организации зад граница. Мисля, че тук също българската държава е длъжник на българските организации. Има различни институции, има Министерски съвет, които разполагат със средства и могат да отпускат съвсем спокойно средства за дейността на тези български организации., както го направиха за църквата в онова село. Както го правят за различни инфраструктурни проекти, които са на територията на Западните покрайнини в Сърбия, така българското Министерство на външните работи може да препоръка чрез своите дипломати и за Албания, и за Косово кои български организации работят там и имат нужда от финансиране от държавата, за да могат те да работят и наистина да бъдат обезпечени. Тук не говорим да получават заплати и т.н. Тук говорим да имат възможност да имат офиси, канцеларии, филиали по различните градове, да имат възможност да закупят консумативи, книги и всичко останало, което е нужно за дейността им.
Също така съвсем спокойно може Министерството на външните работи да препоръча на Министерския съвет различни региони на Косово и на Албания, където живее българско население, да бъдат подпомогнати за изграждането на мостове, както се прави в Сърбия, за изграждане на пътна отсечка до някое българско село, където няма реално път, и т.н., което българската държава може да го прави и има отделени средства за това.
Така че тук е ролята, може би Агенцията за българите в чужбина може да съдейства по някакъв начин, като събере различни варианти за помощ на тези организации на местното българско население. Но тук е ролята и на Министерството на външните работи наистина да изготви един доклад къде целенасочено трябва да се помага и с какво трябва да се помага. Мисля, че това за българската държава няма да е никакъв проблем – да отдели тези суми, защото те са твърде малки, но са много важни за хората там. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Аз мисля, че ако съм слушал вярно, и господин Лашев спомена, че има признание на българско малцинство в Албания. Или греша?
Що се отнася до подпомагането на тези организации на българите в чужбина, по-скоро ми се ще да мислим в посока на една програма или постановление, подобно на това, което имаме за училищата, където българската държава да отдели ресурс според възможностите на бюджета и ежегодно организациите на българите в чужбина да бъдат подпомагани, разбира се, срещу проекти, като защитават своите искания, независимо дали администратор ще бъде Министерството на външните работи или Държавната агенция за българите в чужбина. Защото в момента нито в бюджета на Агенцията, нито в бюджета на Министерството на външните работи реално има пари за каквото и да било. Разбира се, това може да се случи с нарочно решение на Министерския съвет. Има такива ресурси. Но би било добре да има такава програма, тя ежегодно да има своя ресурс, да се знае от самото начало, организациите от предната година да бъдат готови със своите проекти за следващата година, така че да бъдат одобрявани и финансирани, за да покажем истинско подредено отношение към нашите общности в чужбина. Всичко друго е било работа на парче и вече възникват подозрения, че едни биват фаворизирани за сметка на други и т.н.
Господин Лашев, имаме ли признато малцинство в Албания или не? Какъв е статутът на нашата общност там?

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Господин Йончев, благодаря Ви за въпроса. Това, на което колегата преди мене при обсъждането обърна внимание на всички присъстващи, към момента нямаме признато малцинство в Албания. Има разбиране същевременно, че има българско самосъзнание в Албания, но към момента нямаме официално признато малцинство. И мисля, че това, което господин Ангелов посочи в неговото слово, е една належаща задача, която ние трябва да приведем в изпълнение.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Тулечки. Вие сте посланик за специални поръчки в дирекция „Източна Европа”.

КРАСИМИР ТУЛЕЧКИ: Ако разрешите, искам да направя само едно допълнение.
В рамките на диалога на високо равнище в Европейския съюз и в пети приоритет – това са въпросите на националните малцинства, там се водят разговори, поставени от нашата делегация, да бъде включено българско национално малцинство в Албания. Но в Албания в момента официално са признати само три малцинства – гръцко, македонско и сърбо-черногорско, така е формулирано. Други национални малцинства, като бошняшко и българско засега няма. Но се водят разговори в диалога на високо равнище в Европейския съюз да бъде призната тази общност.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз предполагам, че трябва да се прояви малко повече активност от страна на нашата общност там. Защото, доколкото знам, там при последното преброяване данните не сочат към данни за хора, заявили етническата принадлежност към българите. Това също е основание да го поискаме. Но аз съм убеден, че нашето Министерство на външните работи ще направи всичко възможно за отстояване на този интерес и довеждането докрай на признаването на тази българска общност.
Колеги, други въпроси? Заповядайте. Нека да чуем един от гостите.

РАИМ БАЙРАМИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят диалект на български език е много специфичен.
(Говори на македонски диалект).

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Вече започнахме темата с господин Вангелов, който също изрази своето отношение по този въпрос. Сега ми позволете да дам думата на народните представители. Има думата господин Танев.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм имал възможност през годините да посещавам многократно и Косово, и Албания. Познавам и Призрен, познавам и Корча, познавам и другите райони, за които говорите.
При различните мои отивания много рядко е бил срещан човек, който да има българско самосъзнание. Приятно съм изненадан с това, че в момента се предявяват претенции, че има такива общности.
Според мене специално Корча е един район, в който преобладава повече гръцкото влияние. Там почти се говори на гръцки, а в една част – на македонски диалект.
За мене е интересно има ли някаква яснота как са разпределени териториално българските общности като численост. Тук се спомена една цифра специално за Албания, която дава широки граници – между 30 000 и 80 000 души. Има ли някаква по-точна цифра? За Косово не се спомена нищо.
Може ли някой от гостите ориентировъчно да ни каже във вашите райони каква численост предполагате, че имат българските общности, имам предвид с българско самосъзнание?
И не е ли редно и необходимо да се направи една такава карта и там, където имаме по-голямо присъствие, да се обърне повече внимание, ако трябва и инвестиции да се дадат и след това на базата на така вече създаден един по-голям център да се разработят и останалите по-малки райони?
Това е моят въпрос – около числеността.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Да дадем думата пак на гостите да отговорят на въпроса.

АНИС АЛИЯ: Благодаря за въпроса. С точно число не можем да отговорим на въпроса. Знаете ,че преди пет-шест месеца имаше една експанзия от мигриране на наши хора. Но има една книга, не знам дали я знаете, на мене ми попадна пред очите, от госпожа Таня Мангалакова, те са две части. Едната е за Косово, другата е за Македония, а едната е за Албания. Там има казано дословно – за всяко едно село колко хора има.
По мое скромно мнение трябва да са някъде, по последни данни, към 80 000. Може и да са до 100 хиляди. Защото аз съм в България и не мога да кажа точно. Така е малко по-трудно да се ориентираме. Но не е трудно да се разберем къде сме, ние се познаваме. Благодаря.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Талюри.

ЕРВИС ТАЛЮРИ: Там, където ние живеем – в Корчанско, точно с Преспа са 5600 души според данните на изборите през миналата година. Те всички говорят български. Не са смесени с гръцко-езично население или с албанско население. В село Връбник има 75 къщи. От Преспа и от Връбник хората с годините са се преместили в Корча.
В село Бобощица, Корчанско, също има хора с българско самосъзнание, но за там не мога да кажа точни данни, защото там са смесени българско и гръцко население. Това мога да кажа.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Лашев, заповядайте.

РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа! Това, което искам да доведа до вашето знание, е, че през април 2011 г. в Косово е имало преброяване на населението, на домакинствата и жилищния фонд. По време на това преброяване 10 265 лица са се самоопределили като горани. Това са официалните данни.
Но следва да имаме предвид, че при извършване на преброяването редица от гораните и нашенците са се самоопределили в графата „Други”.
Така че тази статистика не може да се разглежда като отразяваща действителния брой на гораните и на нашенците в Република Косово. Действителният брой е много по-голям.
Ние внимателно се отнася към оценката, която нашият гост преди малко ни даде. Благодаря ви.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Предполагам, че графа „Българи” не е имало.
Колеги, други въпроси и мнения? – Не виждам. Да се ориентираме към приключване на дискусията.
Това, което мисля, че ще остане като резултат от днешната ни среща, са двата кръга проблеми. Единият е за удостоверяването на българския произход на нашите сънародници от Албания и Косово. Там господин Вангелов има основна грижа да развърже възела. Той го прави, но, разбира се, трябва да има достатъчно обективни критерии и доказателства, за да може най-после Съветът по гражданството да уважава тези актове на Агенцията и да може да се формира гражданство въз основа на тях.
И вторият кръг проблеми са около образованието, които ми се струва ,че са по-лесно решими и по-бързо решими.
Аз лично приемам задачата, която считам, че сте ни поставили като членове на комисията, да започнем този институционален натиск най-вече върху Министерството на образованието и науката, но в крайна сметка Министерският съвет трябва да вземе решение каква да бъде квотата и дали изобщо да има квота. Това също е възможност. Защото това, което България може да предложи на нашите сънародници, е образованието и то качествено образование. Аз мисля, че има достатъчно интерес от страна на нашите общности за обучение в България и за придобиване особено на висше образование.
Разбира се, да не подценяваме и възможността за неделните училища и обучението по език и култура в самите общности, нещо, което ще разшири изключително много обсега, а в същото време ще даде подготовка на онези, които в крайна сметка ще кандидатстват за получаване на висше образование в България. Ако те не знаят добре български и ако не са подготвени на място в страната, където живеят, няма да могат лесно да бъдат обучавани в България.
Това според мене са изводите от днешното заседание. Ние ще предприемем всички възможни действия, съвместно с Агенцията за българите в чужбина. Разчитаме на съдействието от страна на Министерството на външните работи. Виждам, че там се работи по въпроса, с помощта на много информация, за да развържем тези възли и да могат нашите общности в Албания и в Косово да се чувстват много по-близко до родината си, да могат да се обучават в България и като се върнат, да бъдат основа на българщината в съответните държави.
Благодаря най-вече на гостите, защото направиха това обсъждане у нас да бъде възможно. Желая на тях весели празници, защото това следва оттук нататък през месец декември. Аз предполагам, че комисията ще има още заседания, така че няма да казвам „Довиждане” на членовете на комисията.
Още веднъж благодаря на всички гости. Закривам заседанието.

.