В Лутън, Великобритания, привърженици на крайно дясна партия организираха шествие с „християнски патрули“. Подобно шествие ще се организира следващата събота и в друг английски град, Дюсбъри, известен с това, че в него действа Шериатски арбитражен съд. След няколко десетилетия на политическа коректност и крайно либерална политика в Европа, надигането на крайнодесни партии и движения е закономерно. Подобни партии биха имали много слаба популярност, ако не се случваха неща, които да радикализират настроенията сред все повече обикновени европейци, които виждат, че традиционната култура и начин на живот в техните родни градове и страни са сериозно застрашени. Една крайност е на път да се смени с друга.
„Какво мислите за това видео? Не съм съгласен с Britain First, но не мога и да кажа, че реакцията на местните хора не е правилна“ – това пише един англичанин в коментар в Thestudentroom.co.uk, по повод видеозапис от шествие, провело се тази събота в Бъри Парк в Лутън – Bury Park (Luton).
https://youtu.be/fA6XcyXsxXU
Видеото е заснето и разпространено от Britain First – крайно дясна британска партия и движение, образувани през 2011 г. от бивши членове на Британската национална партия.
Кампаниите на Britain First са насочени предимно срещу масовата имиграция, мултикултурализма и срещу ислямизацията на Обединеното кралство. Те се застъпват за запазването на традиционната британски култура. Britain First привлече вниманието с преки действия като протести срещу джамиите и „християнски патрули“ по улици и обществени пространства.
Britain First има най-бързо развиваща във Великобритания политическа страница във Facebook, която за последната година е била харесана от над 1 млн. души. Което означава, че крайно дясната група набира повече последователи, отколкото всяка друга политическа партия във Великобритания. И, че все повече, стотици хиляди хора се обръщат с ненавист и недоверие към малцинствата.
Но защо се случва тази популярност на една партия, която е фашизоидна*?
От средата на 70-те години на миналия век в Лутън започват се заселват множество емигранти от Азия. Централна джамия в Лутън е една от първите специално построени сгради за джамии във Великобритания. Тя обслужва значителната кашмирска общност в Лутън от 1982 г. Днес се ползва главно от пакистанската общност в града. Според Britain First Бъри Парк в Лутън е място, известно с това, че там се подвизават ислямски екстремисти и фанатици на ИД.
Привържениците на Britain First казват: „Това е моят град и моята страна“, но мюсюлманите, които са вече значителна част от населението, не смятат така. Те са се научили от либералната и политкоректна политика, провеждана с десетилетия, че имат права да бъдат, каквито са, и да налагат своите традиционни модели на живот и поведение, дори когато те са в очеваден разрез с традиционните културни модели на приелата ги страна.
Следващата събота шествие като това в Лутън се организира и в Дюсбъри (Dewsbury), град в община Кърклийс (вижте снимката). Цените на жилищата в този град са сред най-ниските в страната и там има голяма мюсюлманска общност от индийски и пакистански произход. Има също и кюрди, и унгарски роми. През последните години Дюсбъри стана известен с това, че в него действа Шериатси арбитражен съд, който става причина за спорове. Шеритският съд е бил създаден, за да „налага ислямския закон и да даде възможност на мюсюлманите да отбягваме законите на британската правна система“.
Още през 2007 г. „Daily Express“ обвинява водачите на мюсюлманите в Дюсбъри, че изпълняват този ислямски съд, който действа извън британското право. Вестникът алармира, че има опити да се провеждат заседания на Шериатския съд всеки уикенд, който изслушвал до 10 случая на ден. В писмо до „Дейли Експрес“, говорителят на Мюсюлмански съвет във Великобритания опровергава тази информация. Той казва, че шериатските съдилища, които съществуват във Великобритания, се занимавали изцяло с граждански дела като бракове и разводи. И добавя, че когато ислямският закон работи и не влиза в конфликт със закона в Обединеното кралство, той не може да бъде описан като различна правна система. „Мюсюлманите не се опитват да се създадат отделна правна система“ – заявява говорителят на Мюсюлманския съвет.
Но има сериозни опасения, поради естеството на тези съдилища и радикалността на Шериата, че шериатските норми може да се разпространят сред мюсюлманите из цяла Великобритания. Не бива да се забравя и това, че в доста мюсюлмански страни твърдолинейни интерпретации на ислямския закон позволяват хора да бъдат убивани с камъни, обезглавявани или подлагани на ампутиране на крайници.
Друго и не по-малко важно, което не бива да се забравя е, че ако например една опакована от глава до пети мюсюлманка във Великобритания може да казва на една британка, че начинът, по който е облечена, не е правилен – това значи самочувствие на непогрешимост на пришълеца. Което може да провокира самочувствие на непогрешимост у родения в съответната страна, който преди това може и да се е гордеел със своята безкрайна либералност, толкова дълго и успешно подхранвана от водещи политици, медии, експерти и пр. поликоректни глашатаи. И при твърде големите разлики в традиционни културни, мирогледни и пр. стереотипи между светски всъщност европейци, които изведнъж се сещат, че са били християни, и фанатизирани или фанатизиращи се мюсюлмани, няма как това да не доведе до сблъсъци.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Американският автор Laurence W. Britt дефинирана 14 характеристики на фашистки режими – вж. тук.
.
Към пълниа с истини коментар на Мариана искам да добавя няколко дуни за мюсюлманите в всекидневния живот. Един поглед отдолу нагоре. Когато гледам редиците от задници в джамиите, те ми напомнят беькрайните редици от китайци с червената книжка на Мао. Разликата е, че имама ги кара да се покланят за това, което е писано в Корана, а не за подбрани думи от Маркс. Но малко си задават въпроса, как така става, че тези милиони хора „доброволно“ си дигат задниците, или махат с книжката, или „гласуват“ 99% за БКП както в България. В много страни пък и сега сред младите в България ще кажат „пълни глупости – никой не може да ме накара насила в джамията“. Но много помнят как нещата зависеха от партийния. Образованието на децата, даже бележките, овче вместо краве сиреме, банани, маслини, повишение в работата, пътуване в чужбина и какво ли не. И партийния знае ако не си отишел на събрание, или ако не си гласувал както са ти казали. Никой не иска да е в черния списък и всейи се радва, че е надхитрил баламите. Като падна стената и власта на партийния отслабна и кухата сграда се събори.
При мюсюлманите имама се подържа от базара, независимо в коя страна. Подобно на партийния, искаш нещо, но за теб го няма. И имама знае кой задник липсва в джамията или кой в базара не дава или не слуша. Дребни работи, които и нашите цигани знавт добре и са щасливи.
Но въпроса е за жените. От милиардите мюсюлмани половината са жени. И жените са сила. Даже упрвлявт цели държави.. От тях зависят огромни финанси или дипломация за милиони. За имамите те не съществуват. Мъжете трябва да ги държат на късо. Мъжът е отговорен за „срама на жената“. И свекървата и другите жени са щастливи да му помагат. Може да има хора които помнят у нас как в мюсюлманските семайства, когато мъжете сядат да ядат, жените стоят прави и им носят храната, а когато попитет мъжът колко деца има, той брои само момчетата. Женските не се броят. Даже и сега лъжите от минаретата продължават. Мюфтията на Кьолн обвинява жените, че ходели разголени и били виновни за всичко, въпреки че знае добре, че в ледената Новогодишна нощ надали би могло да се намери разголена жена. Имамите лъжат зашото ги е страх.
Но робствоото на жените е дупката където сламения колос на мюсюлманите ще се срути. Ако базара реши да не подържа имамите и те не броят задниците на мъжете, жените които виждат всеки ден как е другаде. нешата ше се променят из корен. Ще кажат не е само това. Има и други фактори. Това е верно, но това е огромната сила, която може да обърне кофата.
Проблемът с мюсюлманите, които населяват различни европейски страни от няколко десетилетия е в това, че една значителна част от тях идват с едно разбиране за исляма, което е фундаменталистко. Самият ислям в световен мащаб има нужда като че ли от това да излезе от своето, така да се каже, средновековие, където се намира, благодарение и на политиката на страни като Саудитска Арабия (и далеч не само), но в Саудитска Арабия са все пак свещените за всички мюсюлмани градове Мека и Медина. Другият проблем идва от това, че десетилетия наред в една постхристиянска де факто, светска Европа, бяха налагани модели на политическа коректност, при които разни искания на новите малцинства бяха приемани и уважавани в различни европейски страни. И така се случваше примерно разни опаковани отгоре-додолу жени да протестират в името на това да бъдат опаковани отгоре-додолу. Като тези самите жени, научили що е човешки права не в своите родни държави, а в приемащите ги европейски страни, протестираха заради изисквания, които всъщност ги няма в Корана, които са плод на по-късни тълкувания и които не идват от казаното от пророка на исляма Мохамед.
Защото в Корана никъде не се казва, че ушите, челото, шията и нито косъм от косите на жените не трябва да се виждат. Нищо такова не се казва в Корана. Там се казва, че когато излизат, жените трябва да си слагат покривало (кхимар) над пазвата (т.е. бюста си), да не подрънкват излишно с украшенията си – които по времето на Мохамед жените са носили и по краката си, и да се държат скромно. Ето това е основното напътствие, което Пратеникът, както го наричат мюсюлманите, казва за облеклото на жените.
Но по-късно, след като Мохамед вече не е сред живите, се правят едни доста по-строги тълкувания, основани и на някои хадиси, предания за живота на Мохамед, в които се казва например за жените на самия пророк, че те разговаряли с хората, които ги посещават, зад завеса. Или и поради изконния страх от другия пол, който и при християните е бил наличен дълго време, в първите векове на третата световна монотестична вяра, се правят едни тълкувания за крайно строго облекло на жените, което се следва и днес от най-ревностните мюсюлманки, които от малки биват заблуждавани, че това го иска от тях Всевишният и единствен Бог.
И всякакви проповедници има и днес, както и преди е имало, които казват: „Аллах казва…“, сякаш на тях самите Бог им е говорил /а Аллах не е нищо друго, освен арабската дума за Бог, единствения Бог/, или пък казват какво бил казал Мохамед, сякаш са му били съвременници.
Освен това не се разбира, че правила като тези в Шериата, част от които съществуват, впрочем, и в законите на Мойсей – например убиването с камъни на прелюбодейци – са ужасен анахронизъм днес, който впрочем евреите, последователите на първата монотеистична вяра, не провеждат. Защото все пак има твърде големи културни разлики между обществата и хората, живели векове преди нас – дали няколко века преди, дали няколко века след началото на т.нар. нова ера. Но един толкова добре финансиран и пропагандиран опит да се наложат варварски културни представи и закони днес се провежда не само в редица мюсюлмански страни, провежда се явно и в страни като Великобритания, както и в други европейски страни.
И в България, впрочем, има такива опити – след новопокръстените исляма роми в Пазарджик например, където вече е пълно с ромки, ходещи опаковани отгоре-додолу в черно, и вероятно имащи и финансова изгода от това. Финансова изгода плюс ниско образование и култура е винаги една прекрасна смес за налагането на фундаментални, варварски идеи. Които безумия при това се подкрепят и от разни кривозащитници като Красимир Кънев например от БХК и не само от него. (Кънев е пръв защитник и на разни прехласнати по ИД имами, ако случайно българското разузнаване и правосъдие стигне до тях.)
Ако в исляма, впрочем, водещи бяха други негови течения – а не тези, които са водещи днес в световен мащаб, едва ли големият проблем, свързан с толкова много атентати, убийства, самоубийства, изнасилвания на жени пред европейски катедрали; родени в Европа мюсюлмани, които отиват да се бият за ИД, и какви ли не още страшни неща, които не идват от Бога, от лукавия и от невежеството в човешките души (за което има твърде много проповедници, като страшно много се стараят), щеше да се случва в такива масови и страшни размери.
Има мюсюлмани, които въобще не заслужават да ги асоциират с тъмно невежество, което при християните, и по-специално при западните християни, е било изживяно още преди векове. Но няма като че ли критична маса сред мюсюлманската умма (общност) по света, която да набере достатъчно култура, неспекулативен разум и смелост да прекрати това тъмно средновековие, което опакова жените отгоре-додолу и ги учи от малки, че така е правилно; което вярва в това, че прелюбодейците е позволено да се убиват с камъни; което разбира джихада само като битка с неверниците, които трябва да бъдат убивани (не, че и това не го има в някои текстове на Корана, има го, и това е важен въпрос). И което не се изкушава от високите духовни прозрения на суфизма например, а от първобитните вкаменени и античовешки представи на уахабизма и др. подобни течения в исляма.
Ако тези античовешки и антикултурни представи продължат да доминират, това няма как да не доведе до още по-големи конфликти, при толкова вече мюсюлмани, които живеят в Европа, част от които мюсюлмани смятат най-искрено, че Шериатът е нещо, което им трябва днес, и в Европа им трябва даже, и че това иска от тях Бог. Както и в това, че трябва нали да завладеят и да „просветят“ неверниците европейци.
Що се отнася до самите европейци, те също имат дан в този проблем, или поне техните ръководители, политици, експерти и пр. От една страна заради криворазбрана политическа коректност, която дълго време замазваше и не разбираше всичко нелицеприятно; а от друга страна – заради това, че отделяйки още преди много време светските институции от религиозните – което е едно много правилно решение, Европа в един момент като че се заблуди, че свободен човек значи човек, свободен от връзката си с Бога. Или че светската власт може да замени или да се абстрахира от една друга власт, която е изначална и е от съвсем друг характер.
video opasno za gledane:
за коментара на Пендо!
Съвсем не мога да разбера британците. Приемат да се правят джамии, приемат да се носят фереджета и забрадки, приемат да се упражнява шериата, приемат араби, негри, индийци, българи и какви ли не, но англичаните не могат да търпят шотландците и ирландците, защото прознасят накои думи различно или има малка разлика в имената и всички заедно не могат да търпят европейските закони.
Нещо подобно и в България. Ние сме на кръстонътя между Европа и Азия. Надали има някой от племе, народ, език да не е мимал през България и да не е оставил следа. Евреите в България дойдоха от Испания и Солун а не оъ Израел или пък са хазари приели юдаизъм. Има много турци с български имена и българи с турски имена. Но всички знаят български, гледат и слушат българска реч. учат на български, спазават българските закни, плащат български данъци, но не се смятат българи. Подобно на англичаните не ни стигат дребните различия, но сега се делим на комунисти и фашисти, русофили или амероканофили или всякакви фили. И резултатът е ако някой постави тухла, ще се намерят двама да я махнат. И явно никаква къща не може да се построи. Англичаните някой ден ще изпищят и ще се оправят. За нас не знам.