.
ОСТАВЯМЕ ТЕ, МАЙКО… ВСЯКА ЕСЕН.
И мен ме вяха чужди ветрове…
Ти плачеше в душата. Като песен…
Такава… Дето все назад зове.
Българийо! Едничка под небето!
Ти, земно кътче – от неземен Рай…
Ти, мъко черна… Пареща в сърцето
на всеки българин – навън ратай…
Виж! – Те се връщат, майко! Всяка пролет!
И коленичат мълком във пръстта…
А аз съм тук, Родино! И се моля
за твоите изстрадали чеда.
Но те се връщат, майко! Всяко лято…
За да целунат майчини ръце…
Пристигат бедни. Тръгват си – богати! –
Със тебе, в натежалото сърце…
Бъди им светлина, Родино мила!
Бъди за българите дом. И хляб.
Бъди им знаме! И кураж! И сила!
Днес, майко… еднооки водят сляп.
Днес, майко… еднооки политици
затриват твоя свят, и сляп народ!
И те се пръснаха – Безкрили Птици –
по чуждите земи – да дирят плод…
Върни ги, майчице! Със любовта си.
Бъди им светлина във този мрак!
Та българско огнище – да не гасне!
Студен – да не замръква бащин праг.
И – запустели ниви, и градини –
за БЪЛГАРСКИ ДЕЦА – да раждат хляб!
Продаваме те майчице… Прости ни!
Днес… още! ЕДНООКИ ВОДЯТ СЛЯП! (народ)
.
P.S. Посвещавам това стихотворение на българските емигранти, прогонени от продажните български политици да работят извън България. Боли ме за вас. Дори да казвате, че сте добре.
.
Гълъбина Митева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка вж. тук.
.
