За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между консумацията на месо и разрастването на мозъка. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става il primo motore на еволюцията на човешкия интелект – човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни.
Когато едно съвременно общество позволява, дори стимулира изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек; съвременният убиец). Човекът е от малкото същества на планетата Земя, което убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на Homo sapiens recens (съвременният разумен човек).
През 1607 г. 104 англичани прекосяват океана и на 14 май пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1 600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. Не стига тази своеобразна антропофагия („човекоядство”), но англичаните внасят в Америка маларичните комари и вируси на шарките, от които умират милиони хора. А Христофор Колумб и моряците му донасят оттам в Европа нова причина за болести – тютюна.
На 4 юли 1776 г. във Филаделфия е подписана Декларацията за независимостта, подготвена от Томас Джеферсън – създават се Съединени американски щати (САЩ). А думите на индианският вожд Червения облак, казани при отказването му от длъжността в полза на сина му Джек Червения Облак на 4 юли 1903 г., са сходни с тези на Джеферсън за „живот, свобода и стремеж към щастие”.
Част от думите на Червения облак: „Родих се лакота, живях като лакота и ще умра като лакота. Преди белият човек да дойде в страната ни, лакота бяха свободен народ. Те имаха свои собствени закони и се управляваха сами така, както беше най-добре за тях. Бяха независими и щастливи. Тогава мъжете бяха смели и можеше да им се вярва. Младежите се грижеха за конете и любеха девойките. Белият човек дойде и ни отне земята. Ние им казвахме, че нашите земи са там, където броди бизонът. Казахме, че земята на бизона е земя на лакота. Ние им казахме, че бизонът трябва да притежава земята си и лакота трябва да има бизони. Сега там, където бродиха бизоните, са издигнати стълбове с опъната между тях тел. Поставиха ни граници и създадоха закони за нас. Не бяхме питани какви закони искаме да следваме. Белият човек направи законите според своето желание и ни задължи да ги спазваме. Това не е добро за индианците”.*
През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. През 1857 г. англичаните, натрупали опит в Африка и Индия, избиват хиляди аборигени в Австралия. През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Беломорска Тракия. През 1999 г. след бомбите на САЩ върху Сърбия стотици хиляди албанци се преселват в Косово, а сърбите там започват да живеят в анклави. През 2008 г. се появява нова държава – Република Косово.
Внимание, господа европейски политици:
Вие сте отговорни ние, европейците, да не станем като индианците в Америка, като инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като аборигените в Австралия, като арменците и българите в Турция, и като сърбите в Косово, а мигрантите да основат някой ден Съединени ислямски щати (СИЩ). Внимание и със „стратегическата дълбочина“ на Турция (справка „Уроци по клане” на Уилям Гладстон**).
И с Девела Меркел (от англ., Devil – дявол, и Angela, става Devela). Защото един дявол броди из Европа – дяволът Меркел. От съчетанието на дявол и дълбочина, какво ни очаква? Сега, в тази тревожна евросфера, и Надежда Нейски – български посланик в Турция, подобно на Девела Меркел и Кристалина Георгиева, дава уроци по свръхлиберализъм, мултикултурализъм и… слепота. Пригласят им някои НПО, особено много Българският хелзинкски комитет (БХК).
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* И за българите, сърбите, гърците, македонците, италианците, испанците, португалците, румънците, хърватите, словенците, словаците, унгарците, чехите, поляците, австрийците, германците, британците, белгийците, холандците, шведите, финландците…
** „Уроците“ на Гладстон са публикувани през 1876 г. в Лондон. Ето част от съдържанието им: „Извършените престъпления и злодеяния на башибозуците и редовната турска войска са с толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразимо гнусни, че езикът и перото на се в състояние да ги опишат в действителния им вид… Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря, и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията…“.
.
Малка грешка с автопоправки на киборда: „Homo pecans recent“ е „Homo necans recens“. Не отричам и хилядите невинни жертви в България пострадали в наложените вътрешни битки и убийства.
Да благодарим на д-р Чалдъков за напомнянето на Homo pecans recent в САЩ, Турция и други.
Но нека да споменем също как наетите, платени и ръководени от чужбина „българи“ започнаха с убийството на българските генерали в Света Неделя и продължиха с масовото унищожаване на администрацията и много хора в България. За убитите полски офицери в Катин знае целия свят, а никой не пита как няколко години след девети, колко български „царски“ офицери имаще „оставени“ в армията и къде се „изпариха“ с табелката „царски“. Много от тях бяха участници в девет месечните едиствени български военни действия до Клагенфурт на страната на антихитлериските съюзници. Колко от тях изчезнаха незнайно къде под земята, или в лагери, или в ураниеви и оловни мини. Същото се отнася за полицаите, съдиите, прокурорите, кметове, банкери, „фабриканти“, търговци, земеделци, кръчмари, бакали, даже селски пъдари, които гонеха местните кокошкари. Турските кланета бледнеят пред заповяданите и ръководени от НКВД.
Но огромната разлика с много кланета по света бе, че цял народ бе затворен с петдесет километрова гранична зоне, за да не могат жертвите да избягат. И за разлика от другите кланета този народ беше каран под строй да вика „да живеят“ окупаторите и техните „велики вождове“ и наемници. Поклона пред закачените „икони“ с тяхните образи, беше ключ за доказване на пълна покорност. Когато веригите паднаха два милиона българи се изпариха. Защо? Как така, след такова „благоденствие“ доброволно се лишиха от неговите „облаги?. И никой не пита кой плаща, за крокодилските сълзи сега за това изтървано „щастие“.