Григор Лилов за ПАНАМА ПЕЙПЪРС. Митове и истини

Българската истина – над 6 800 офшорки, 520 – в самата Панама

1. Въобще не е мит, а истина американското държавно финансиране за организациите.

– Аз отричам да има наше участие в оповестяването на тези документи! – заяви на брифинг Марк Тонер, зам.-шеф на пресслужбата на Държавния департамент.

Но Тонър е потвърдил, че Агенцията за международно развитие (USAID) към Държавния департамент финансира неправителствена структура, свързана с публикуването на „Панамските документи”. (Б. а.: малко над 6 млн. долара към съдружните организации, в случая OCCRP – Проект по разследване на престъпленията и корупцията – основно в бивша Югославия и Източна Европа.)

– Не сме имали нито предварителна осведоменост, нито редакционен контрол … нито това финансиране е насочено конкретно към преследване на каквито и да било конкретни правителства или отделни лица – оповести той.

2. Истина, но мит – американското държавно финансиране, което не е основното.

Скандалът около него прикри основното финансиране – частното!
От него у нас нашумя само милиардерът Сорос, а по света – никой.

Да, ама има и други милиардерски фамилии – на Форд, Карнеги, Рокфелер и т.н.! То не се и крие – спонсорите са обявени по сайтовете на консорциума и присъдружните организации във формата на техните фондации.

Ford Foundation
Carnegie Endowment
Rockefeller Family Fund
W K Kellogg Foundation
Open Society Foundation (Soros)

и т.н.

3. Мит – няма американски лица и фирми. Истината – има!

– 3072 компании
– 441 посредника
– 221 собственика
– 3467 акционери

Но също истина – няма нито една голям американски концерн или по-известно име. Няма обаче, защото те са по други офшори – в самите САЩ или по английските офшори. Т.е. ръководят се или от пролуките в законите, или бягат далеч от територии, зависими от Белия дом (каквато безспорно е Панама), или предпочиат офшори, прилагащи англосаксонско право и ползващи английски език.

4. Мит като истина – България фигурира с 50 компании, 6 фирми-посредници, 16 собственици и 78 акционери.

Само засега – от досегашния НЕПЪЛЕН прочит.

А при пълния прочит – пак няма да знаем. Защото базата данни няма да се публикува, за да може да я проверим.

В резюме, принципът на работа е следният – въвеждаш име на човек или компания, и пускаш търсенето.

Следователно:

1. Трябва да знаеш имената на съответните хора. Но не само!
2. Трябва да знаеш имената на съответните роднини. Но не само!
3. Трябва да знаеш названията на съответните фирми. Но не само на българската!

Трябва да познаваш веригата – българската, регистрирала например австрийско дружество, то – холандско, холандското – английско, английското – офшорка компания, вече фигурираща в масива.

Т.е. за да зададеш правилните въпроси на търсачката в масива, трябва да знаеш по-голямата част от отговорите им.

Това не е работа нито за сам човек, нито за човек, който не е навлязъл дълбоко, ама наистина дълбоко в сферата на финансите и икономиката.

И затова не бива да виним колежката ми Алексения Димитрова, ако изплуват наистина малко данни. А вече в аванс я посочиха назидателно с пръст заради недостатъчната информация като бивш агент на управленията на Държавна сигурност, който виждате ли, не бил заинтересуван от истината. При това тя е сама (не ми е ясно защо не участва и Станимир Въгленов – майстор на икономическите разследвания, също член от България на Консорциума на разследващите журналисти).

Но по-скоро вестник „24 часа“ би трябвало да е подозирания при евентуална некоректност заради редица финансови, а бих казал и политически обвързаности около изданието.

4. През 2013 г., когато избухна скандалът Офшорлийкс, участието на страната ни също беше мизерно – с 30 не особено известни имена (и без нито едно на политик). С двата скандала (без двата немски с дисковете от швейцарски банки) общо у нас са засегнати под 100 имена, от които едва двайдесетина по-известни и нито един политик. Вярвате ли на това?

5. Истината!
__________________________________

В БЪЛГАРИЯ СА РЕГИСТРИРАНИ ОФИЦИАЛНО (в Търговския ни регистър) НАД 6800 ОФШОРКИ, ОТ КОИТО 520 СА В САМАТА ПАНАМА!
___________________________________

******** Откъс – резюмето от мой пост от март 2013 г. „Капитал с чорап на лицето”:

„Близо 6800 компании, които оперират у нас, са регистрирани в 28-те най-модни офшорни зони (от общо 61 по света). След Кипър на второ място е Ирландия. В България работят 1123 компании, които са със „собственици“ от Дъблин. Около двайсетина от тях нашумяха в секретни справки като перачници на терористичната организация ИРА извънредни и се оказаха свързани с родни ексминистри от три правителства (данни, имена на терористи и министри съм посочил в моите книги). Чрез тези компании бяха изпрани у нас и парите от най-големия банков обир в света, извършен от ИРА – десетки и десетки милиони.

Има 605 офшорки от Швейцария – главно с регистрация в Цуг (каквато беше компанията-майка на залязлата, но популярна навремето у нас Мултигруп).

520 са офшорки от Панама, 468 от английските острови в Ламанша (главно Джърси, малко Гърси) и особено от остров Ман (намиращ се между Англия и Ирландия). Към 200 фирми от Холандия, толкова и от САЩ (главно щата Делауер) ползват специфично тяхно законодателство, наподобяващо офшорното.

Офшорни фирми от САЩ, Кипър, Австралия с филизи в Иран и техни дъщерни у нас се оказаха тясно оплетени с бургаския атентат (дори туроп край на циератора, както посочих в книгата ми „Дуел“).“

**********край на цитата

Опааа – а сега с „Панамапейпърс” ни съобщават само 50 фирми.

Онзи списък покрай поста ми е от 2013 г. И продължава да е актуален и набъбва. Дори навремето видя бял свят в медиите! Всъщност само в една-единствена – вестник „Банкерь”. Всички останали медии се разсеяха за него.
Факт е, че в моите разследвания аз винаги съм проследявал и офшорните връзки – вкл. и пръснати по целия свят – например при разследването ми за Христо Бисеров – наркомафията – „Ал-Кайда” и т.н. Последният случай е при разследването ми с доклада за фалиралата Корпоративна банка на ментето „Аликспартнерс лимитед” – и там изплува офшорка от остров Ман, на която с анекси към договорите са били превъзложени отговорностите да се потулят истините и да се вземат парите.

Факт е, че фигурират и различни политици.

Например толкова актуалната в наши дни фигура на Делян Пеевски се сочи като обвързана с регистрираната през 2011 г. CiboleServicesIncorporated – Участник в регистрацията е била именно скандалната панамска компания Mossack Fonseca. Агент на компанията е BUFETE MF & CO – дружество от веригата на Mossack Fonseca. Мирослав Иванов твърди, че всички документи са в ръцете му. Сигурен съм обаче, че такава информация никога, ама никога няма да се появи в „24 часа” въпреки претенцията им за сензационни разкрития.

И веднага се присещам за едни кредитни досиета от фалиралата Корпоративна банка, за едни траншове – правителствени от европейските програми за разни издания и т.н., и т.н.

6. Мит – имало е журналистическо разследване на панамската афера.

Истината – няма такова!

Имаме огромна документация, макар и само от една компания, регистрирала офшорки, подбрана по неизвестни за нас критерии от „някой” и подхвърлена на немския „Зюддойче Цайтунг”.

Не толкова заради обема й, а заради опасенията от някои умишлено сбъркани данни с опасностите от съдебни процеси, както и заради опасенията от възможни манипулации, немските колеги са споделили отговорността си с Международният консорциум за журналистически разследвания.

Работата на журналистите в случая е само да изровят интересните за обществеността лица и да им поискат отговор по разкритията. Това не е разследваща журналистика, а на практика „микрофонна”, както измислиха понятието професорите в Университета Мериленд (най-висок в света рейтинг в класациите за обучение по журналистика).

Разследванията тепърва ще предстоят – какви пари, колко, от какви източници, с какъв произход – бизнес, контрабанда и др. сива икономика, черна икономика – например наркотици и мафиотски операции и т.н., начини за укриване от държавните власти на съответните доходи, операции на офшорната компания и последяване на взаимовръзките й и т.н., и т.н.

Т.е всичко онова, което никога няма да направи нито едно издание или журналист у нас! Не ги виня – неприятностите са спътник са всяко честно дело у нас, а и не дай си Боже, животът е безценен!

7. Мит – в Консорциума са подбрани най-добрите в света разследващи журналисти. Истина – всеки журналист може да кандидатства за него и съдружните му организации. И всяка медия. Така е направил навремето в. „24 часа”. И заради дефицитът на хора и медии не е особен проблем да те одобрят.

Проблемът е, че трябва да се съобразяваш с правилата – в панамския скандал документацията няма да бъде публикувана за достъп на обществото. Т.е. онова, което си научил, ще си остане за теб – колкото и скандално да е! Накратко – може да пишеш и съобщиш само онова, за което ще се публикуват документи, иначе осъждането ти за клевета не ти мърда.

В случая спонсорите на инициативата и анонимният дарител на документацията са поставили ограничителни условия. Непубликуването на цялата документация е прекрасно средство за поставяне в зависимости – примерно има те в нея, но ще си мълчим и трябва да си благодарен за това.

Въпреки еуфорията около разкритията – това вече въобще не е журналистика.

Не е и разработка на службите – само идиоти биха си повярвали, че такъв примитивен „инструмент” би свършил работа. Предупреденият е въоръжен, ще заличи участията и после ще отрича като комунист на разпит, ако се изнесат фактите. Ще твърди, че сега документите са фалшифицирани, понеже не са били изнесени навремето, когато избухнал скандала. И трудно може да бъде опроверган. Разбира се, има и др., още по-сполучливи политики на „ни лук ял, ни лук мирисал”.

Но подобно премълчаване наистина е зависимост!

За кого? – Ами за журналистите, ангажирани с достъп до документацията. Те ще застанат на пангара, те ще се пекат на огъня как не са видели, ей на, навремето при експлозията на скандала точно това толкова известно име.

Накратко – именно журналистите ще изпаднат в зависимости. И с право – съгласили са се в името на славата с тези „правила”.

Е, това е прекалено евтин капан за мен, та затова никога не кандидатствах за този Консорциум.

СКАНДАЛЪТ ПО СЪЩЕСТВО

1. Второстепенната задача беше изтикана чрез медиите на първи план – компрометиране на редица бизнес-фигури и политически лидери.

2. Основната задача на този скандал (както и на предишните) – компрометиране на всички парични убежища – офшори по света. С изключение на онези в САЩ (четири щата, в някои от които – Невада, Делауер се пази и анонимността на действителните собственици). По света офшорите са около 62 на брой – с различни режими. Основните са в юрисдикцията на Великобритания или в САЩ и/или на негласно тяхно подчинение. Между финансовият капитал от двете страни на Атлантика има битка кой да прилапа десетките трилиони долари, скътани в тях. Може би това обяснява и атаката срещу толкова близък до Белия дом човек като английския премиер.

3. Върви глобална кампания срещу офшорките и банките-перачи. През 2010 г. Конгресът на САЩ прие закон за разкриване на чуждестранните банкови сметки на американските граждани и съответните санкции за банките при отказ да уважат искането. Практически веднага последваха и първите офшорни разкрития.

За мен най-интересен е фактът, че спонсорите на разкритията са сред онези, които въртят най-паричните офшорки, имат огромни интереси, както и свои банки по такива острови и зони. От 500 най-големи в света мултинационални компании 450 са се регистрирали с основно свое седалище в офшорки. Защо тогава замахват срещу излюбеното си детенце?!

4. Възможните причини – офшорният рай процъфтя със западането на държавността в развития западен свят след победата му в Студената война.

Но победата се оказа временна. На силни държави като Китай, Русия, на слаби като Пакистан, Северна Корея, ама дрънкащи с ядрено оръжие, не може да противостои силен капитал. Няма нито човешките, нито паричните възможности.

Може да противостои единствено друга силна държава. А силната държава е силна, когато има достатъчно пари. (В САЩ данък печалба от корпоративния бизнес засега е на стойност само 2.3% от брутния продукт.)

.

Григор Лилов

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Б.а.: На картата в www.briankilmartin.cartodb.com чуквате върху съответното кръгче и виждате данните за съответната държава според Панамапейпърс (данните засега, защото подлежат на актуализация).