Във връзка с последните изменения в Изборния кодекс, както и с отпадането в последния момент на дългообещавания МИР „Чужбина“, българи от Оксфорд и Лондон създадоха вчера петиция под надслов: „Искам да гласувам! Срещу недопустимите изменения на Изборния кодекс“. За едно денонощие тази петиция е подписана от над 2 хиляди души. Набирането на подписи продължава.
Петицията, която може да се види и подпише на следния адрес, гласи:
До: г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България,
Народните представители в 43-то Народно събрание
До Бойко Борисов, Министър-председател на Република България
Уважаеми г-н Президент, народни представители в 43-то Народно събрание, уважаеми г-н Министър-председател,
Ние, българи, живеещи в чужбина, научихме с огромна изненада и разочарование за решението на Народното събрание да одобри на второ четене поправки в Изборния кодекс, които:
- не допускат създаването на дълго обещавания и приетия с широки граждански консултации от Парламентарната комисия по правни въпроси МИР „Чужбина“;
- отменят досега съществувалата възможност за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулски представителства на Република България (чл. 14 от Изборния кодекс);
- предлагат – като заместител на отказаните ни физически секции на удобни за диаспората места – ускорен старт на „експериментално“ електронно гласуване за Президентски избори ‘2016.
Широка известност получи радио-изказване на министър-председателя Бойко Борисов от 2011 г., в което той се зарича да върне емигриралите българи в България. Днес е изключително трудно да приемем това намерение за сериозно, след като чрез горните промени в ИК управляващото мнозинство на практика отне достъпа на живеещите в чужбина българи до смислено участие в българския обществен живот.
Особено огорчение предизвиква решението на НС да върне времето назад и да отмени възможността за гласуване извън дипломатически представителства. Това решение необяснимо зачерква дългогодишните усилия по самоорганизация на българските общности по света, които с усилен доброволен труд и граждански ентусиазъм изградиха мрежа от изборни секции, отговарящи адекватно на нуждите на българската диаспора по места. Редица медийни репортажи за непреодолими опашки през годините добре документират факта, че ограничените откъм местонахождение, пространство и персонал български консулства и посолства не са в състояние да посрещнат тези нужди.
Около 80 000 българи в чужбина няма да могат да гласуват, ако настоящият закон остане в сила – т.е. 42 % от българите, упражнили правото си на глас зад граница на миналите избори, ще бъдат възпрепятствани да го сторят някога отново. Това е значим отлив за избирателната активност в България – за сравнение, разликата в резултатите между партиите БСП и ДПС бе 18 000 души.
Българите в чужбина бяха активни участници с развита позиции на референдума за въвеждане на електронно гласуване. Ето защо не приемаме за удачно решението прибързано да се правят опити за въвеждането му през тази година – не е сериозно да се вярва, че една набързо изготвена и неизпробвана електронна система би могла да замени гарантираното право на глас по места. Форсираното въвеждане на електронно гласуване без предварителни експериментални тестове крие сериозни рискове. Ние ясно съзнаваме, че е необходима експертна подготовка на подходяща платформа и време за нейното изчерпателно тестване.
Изказването на Цветан Цветанов, бегло чертаещо възможност за „експериментално електронно гласуване“ за президентските избори, не може да успокои надигналото се сред диаспората безпокойство относно недалновидните промени в ИК. Защото гражданските ни права не могат да бъдат третирани като експеримент и е шокиращо да чуваме подобни думи от държавник.
В заключение, ние смятаме, че горните промени в Избирателния кодекс противоречат не само на здравия разум, но и на природата на демократичното управление, което се стреми да насърчи с всички средства гражданското участие, а не да го превръща в неизпълним дълг. Затова призоваваме Президента на Република България да върне за ново обсъждане текстовете, свързани с чл. 11-17 от Изборния кодекс, а народните представители в 43-то Народно събрание да отменят ограниченията за отваряне на избирателни секции в чужбина, да изпълнят поетия ангажимент към избирателите си зад граница. Обръщаме се и към г-н Бойко Борисов да спази поетите обещания към българските граждани зад граница и да съдейства за приемане на препоръките на Парламентарната комисия по правни въпроси за учредяване на МИР „Чужбина“ и въвеждане на електроното гласуване след задължителните и внимателно проведени тестове и експериментални пускове през 2019 г.
#ИскамДаГласувам
#стигатрИКове
––––––––––––––––-
А ето и мнението, изразено във Фейсбук, на една българка, живяла зад граница и после завърнала се в родината, която подкрепя петицията:
„Вчера беше извършено национално предателство срещу правата на българските граждани в чужбина. Страхът и политическото късогледство бяха по-важни от гласовете на милиони зад граница. Постоянно слушаме как искаме те да се върнат. Живяла съм общо 7 години в чужбина с прекъсване. Сега отново съм обратно в България. Винаги ще бъда между два свята и знам, че има хора, които никога няма да се върнат, но има и такива мечтатели, идеалисти и визионери, които искат бъдеще в България. За тях, за всички нас, за малкото, останало от демокрацията и от този уж свещен съюз между гражданите и държавата.
Други коментари на подкрепящи петицията:
„Всеки, който се чувства българин, е такъв във всяка точка на земното кълбо. За безродниците география няма.“
„Безобразие! Вместо политиците в Родината да измислят как да върнат българите в България, те гледат само как да ги отсвирят още повече!“
„#КОЙ отново в действие“
„Неморално е, да ме лишават от правото ми да гласувам! След като плащам данъците си в България! След като вече 15 години плащам сгради инсталации, дялово разпределение и т. н. без да живея в България, и съм БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНКА, НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА МЕ ЛИШАВА ОТ ПРАВОТО МИ ДА ГЛАСУВАМ!!!“
„Подписах петицията, защото новите изборни правила са несправедливи към българите в чужбина и реално не осигуряват правото им на гласуване.“
Лолита Николова: „Аз съм българка и искам да гласувам. Като много икономически имигранти, аз чакам да се върна с нетърпение след пенсионирането ми у нас и гласуването е начин да изразя моята отговорност към съдбата на България. Аз не съм избягала в друга държава, а САЩ ми предложи отлични възможности за развитие и преди всичко да имам възможност да се грижа за семейството ми в България – моите родители и брат ми, които без моята помощ не биха могли да живеят.“
Мавров: „Защото съм българин и всичко българско не ми е чуждо, и не искам да бъда отписан като мъртва душа. От 1993 година живея и работя в САЩ, не съм родоотстъпник, живея с очакване животът в България да нормализира, да има закони валидни за всички и никой да не е недосегаем. Да има здравеопазване и грижа за възрастните и тогава ще се върна да живея в България.“
„Подписах тази петиция защото имам син, който работи в чужбина и иска да гласува нормално.Трябва да има и избирателен район „Чужбина“.“
„Румъния победи статуквото с гласовете на гражданите си в чужбина. Подпишете се, не се оставяйте…“
„Подписах петицията, защото искам в България да стават положителни промени, макар и с малки крачки напред, а не назад… Защото искам след години да се върнем в родните места, в една цивилизована страна с умни и почтени управници. Засега имам сериозни съмнения, дали това ще бъде възможно.“
„Може ли да има демокрация без демократично гласуване? Когато изборните правила се правят не за да се превърне волята на избирателя в основно политическо решение, а за да се осигурят структури и институции, удобни на политиците, става ясно, че това е само фасадна демокрация и скрита диктатура.“
„Потресена съм от действията на управляващите, които очевидно се изплашиха от искането за референдум, подписан и от много Българи, живущи в чужбина.
Господа управляващи, мисля, че вие трябва да спрете турският предизборен туризъм в България, а не да нарушавате нашите права, лишавайки ни от правото на глас.
Действията ви в момента показват само, че ви е страх от нас – Българите в чужбина.“
„Управляващите в България и вода от Марс ще донесат, само и само да се задържат пак на власт! Това трябва да спре! Аз предлагам всички българи в чужбина в деня на следващите избори да започнем да изпращаме протестни еmail-и на електронните адреси на президента, премиера и председателя на Европейската комисия – денонощно!“
Адвокат Цочев: „Призовавам Президента Плевенлиев да наложи вето и да върне закона за изменение на ИК за преразглеждане, защото 2 милиона гласуваха на референдум за промени в избирателния закон, които не само че не се направиха, но и настоящите ми избирателни права се ограничиха. Господин Президент, упражнете нашите права, които бяха погазени от продажните депутати!“
„Живея в чужбина и съм омерзен от политиците ни.
Напълно съм съгласен с изложеното в Петицията!
Оставам със съмнения относно реакция на президента.
Нямам НИКАКВИ съмнения относно истинските намерения на Цв.Цв. – Пинокио и цялата мафиотска кохорта от всички цветове…“
Dimi: „По-голяма глупост или умишленост от решението на Народното събрание, ако един гласоподавател не гласува на предстоящи избори, да бъде изключен от избирателните списъци, според мен не може да се измисли, или пък умишлено се прави, за да се стопят постепенно избирателите до критичен минимум, и от тях да не зависи нищо. Ако по някакви причини, въпреки, че съм редовен избирател, не мога да гласувам, защото примерно съм в чужбина, далеч от българско посолство или консулство, както приеха депутатите сега, то ще бъда изтрит от списъците и на бъдещи избори и ако желая да възстановя избирателните си права, ще трябва да се реда на опашка пред някое гише в общината, за да подам писмено обяснение защо не съм гласувал на предишните избори, то знаейки, че така и така от мен не зависи много, няма да го направя. Така теорeтично ще отпадна като избирател. Като мен са най-малко милион българи, които се намират в чужбина. Постепенно след няколко поредни избори ще отпадат все повече избиратели, докато останат само най-упоритите, от които естествено няма да зависи нищо. Вероятно това и скритата мисъл на приетия закон.“
.
Берлинската стена падна, но българската стена се гради. Българите зад граница не са по вече българи, а отново „врагове“. Верно, че може да пътуват свободно в чужбина за сега, но правата им като българи се изпаряват. Турците родени в България могат да ги третират и да гласуват като турци и в двете страни, но Българите в чужбина не са вече българи, освен подбрани споерд мнението на някой чиновник, което никой не знае какво ще бъде.