За депутатските мирогледи и МИР „Чужбина“

В резултат на историческите обстоятелства още от времето на Турското робство (да ме извиняват теоретиците на „Турското присъствие“), но и на грешките на българските държавници и политици след Освобождението, Балканските, Първата и Втората световни войни, изконни български територии, населени с българи, остават извън границите на България. Отделно от тях, стотици хиляди българи между двете световни войни поемат пътя на емиграцията в търсене на по-добър и спокоен живот. Пак поради некадърността на българските държавници и политици да осигурят нормален живот на своите граждани, в по-ново време още два-три милиона българи се изнесоха в чужбина. Въпреки че България се обезлюдява, българските политици не само не правят нищо за завръщането им обратно в България, но даже се и опасяват от тях! Що им трябват образовани, знаещи, можещи и предприемчиви българи от чужбина да им правят ядове на изборите. Те си имат евтин „електорат“ за 20-50 лева на глас!

През последните дни и седмици бе провален опитът на българите в чужбина да се самоорганизират под някаква форма, да получат собствен МИР „Чужбина“, чрез който да бъдат достойно представени в Народното събрание, а не техните гласове да се преразпределят, примерно на Бат Сали от Самоков или друг недоизбран анонимен депутат.
Българите в чужбина сме много и според някои изследвания сме повече от българите в България. И сме повече от работещите българи в България. Това, че живеeм извън границите на България, не ни прави по-малко българи, ние също имаме право на нашата майка България и българските политици не могат да ни подритват, когато си поискаме българското гражданство, когато искаме да участваме в обществения живот на България или когато поискаме да се завърнем в родината си.

Пренебрежителното отношение на българските политици към българите в чужбина, включително и с последните изолационистки промени в Изборния кодекс, е обидно и отива към национално предателство. С тия промени България се изолира от българите в чужбина, ограничава им правото да участват в обществения живот на България и лишават самата България от подкрепата на българите в чужбина. Никакви конюнктурни съображения не могат да оправдаят постъпката на българските депутати, които, гласувайки промените в Изборния кодекс, уж за да изхвърлят ДПС от управлението на страната, с мръсната вода изхвърлиха и бебето! Те трябва да си помислят дали силното влияние на ДПС се дължи само на Изборния кодекс, или може би и на корупцията, обръчите от фирми, недостатъците на българското законодателство, продажните медии и пр. Споменатите промени в Изборния кодекс, със сигурност няма да подобрят управлението на страната, дори и ДПС да излезе от Парламента. Сигурно е обаче, че всичко казано и постигнато по отношение на българите в чужбина, бе задраскано с един замах. Това определено не е израз на политическата воля на българския народ в страната и чужбина, и никой няма право да вземе това решение от негово име. В крайна сметка, това е самоубийствено и за партиите в НС, които гласуваха за тия промени, особено за тия, които претендираха, че са национално отговорни и уж защитаваха интересите на българите в чужбина.

След гласуваните промени в Изборния кодекс, лъсна истинския фалш на българската политика към българите в чужбина. Сега става ясно и защо напудрените министерски чиновници(чки) толкова се пулят и паникьосват пред нестихващия поток от кандидати за българско гражданство и се чудят как да забавят или спрат този поток, брутално погазвайки Закона за българското гражданство и бойкотират всяка идея за приобщаване на българите в чужбина? То не бяха корупционни афери, безсмислени доказателства за български произход до девето коляно, изкуствено предизвикани административни задръствания, непрекъснато сменяване на изискванията към кандидатите за българско гражданство, чиновническо тормозене на кандидатите, които понякога идват от десетки хиляди километри разстояние, изисквания за допълнителни документи, прекратени преписки, спорове и блокади между ДАБЧ и Министерството на правосъдието (напоследък и ДАНС), като че ли всичките те не са органи на една и съща държава и не провеждат една и съща държавна политика, уж облечена в Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, Закон за българите, живеещи в чужбина, Закон за българското гражданство и Правилник на ДАБЧ за издаване на удостоверения за български произход.

В днешно време да накараш един българин да напусне страната си е проста работа – събира си багажа и излита. Но да го приобщиш и да го привлечеш обратно е почти невъзможно. Въпреки демографската криза и опустошените от прехода и напоследък от циганските катуни български градове и села. На фона на политиката, която непрекъснато генерира нови и нови българи в чужбина, „грижата“ на българската държава към българите в чужбина, трогателните снимки на политиците с българските дечица от Торонто или Чикаго, и патетичните призиви за българско лоби в чужбина, укрепване на връзките с майката родина или завръщане – звучат фалшиво и цинично.
Българските политици днес не могат да предложат на българите нищо от това, което им предлагат чуждите държави. Те не искат да разберат, че чуждите държави са богати и уредени благодарение и на това, че привличат и ползват чуждите човешки ресурси, нещо, което те не умеят да го направят и за собствените си граждани. Не, че българите не обичат България и не искат да се завърнат в нея. Някога те идваха идваха да умират за свободата на България. Днес бягат от България заради свободата си. Най-голямото престъпление на прехода е, че накара най-образованите и най-работливите българи да напуснат страната си именно заради вечният стремеж на българина към свобода, сигурност и по-добро бъдеще на децата си.

Всички виждаме колко е лесно да напуснеш България. Но ако решиш да придобиеш българско гражданство и да се завърнеш да живееш в родината на твоите деди – трябва да минеш през деветте кръга на ада. Никой не е тръгнал да иска българско гражданство от добро – всеки българин идва с мъката си, с грижа за бъдещето на децата си, със страха от припламващите военни конфликти. И въпреки че в България е общоразпространено мнението, че България „безразборно“ дава българско гражданство и че т.нар. „посредници“ печелят луди пари от това – ако обиколите опашките пред ДАБЧ и Министерството на правосъдието и поговорите с хората, ще се убедите, че съвсем не е така. Безпочвени са и обвиненията, че българите искат българско гражданство само за да отидат на печалба в чужбина. Защото това го правят и българите в България. Не защото не са достатъчно българи, а защото България не може да им предложи нищо.

Ако искате да разберете каква е истинската политика към българите в чужбина, вижте какъв път трябва да извърви един кандидат за българско гражданство.

Всичко зависи от това дали в семейните книжа-реликви имате някакъв запазен български или чуждестранен документ с подпис и печат,, в който черно на бяло да пише, че някой от вашите предци е бил българин по народност. Ако тоя ваш далечен дядо е загинал от сръбските или гръцките чети или в „Кървавия Божич“ в Македония, или в Западните покрайнини е арестуван от ОЗНА или УДБА на Александър Ранкович и е изпратен на Голи оток, а баба ви в ония мрачни времена е трябвало да изгори всички български книжа и документи, за да спаси живота на децата си – тогава вие нямате документ за български произход и ДАБЧ не може да ви издаде удостоверение за български произход!? Ако сте потомък на българите от Украйна, Молдова, Албания или Косово, съвсем забравете за българско гражданство, защото няма как да имате документ, удостоверяващ българския ви произход. В Закона е предвидено, че удостоверение за български произход може да ви издаде и българска организация в чужбина, но това няма да ви свърши работа. Защото чиновниците не се интересуват от кръвта на вашите предци, а от някакви стари, може и да са огризани от мишките документи, забутани в раклата на баба ви! Ако имате такава. Бил съм свидетел как мъже като канари, българи, плачат пред гишетата в София. Не и не!

Та, ако все пак имате някакъв документ, доказващ българския произход на предците ви и ако сте достатъчно опитни с компютъра, намерете сайта на ДАБЧ и линка „онлайн записване за подаване на заявления“, и вижте дали системата ще ви даде свободен ден за подаване на заявление. Примерно, ако сега решите да подадете онлайн заявление, то няма как да стане до края на годината. И ако въпреки това след половин година все пак се доберете до ДАБЧ и предадете оригинален, преведен и легализиран акт за раждане, преведен и легализиран документ за български произход (освен ако не е издаден от български държавен орган или Българска екзархия), нотариално заверена декларация за българско национално самосъзнание, копие на паспорта и молба, трябва да минат още няколко месеца, за да получите заветното удостоверение за български произход.

Към него трябва да прибавите още десетина документи от страната, в която живеете (документ за самоличност, акт за раждане, медицинско свидетелство, удостоверение за съдимост, удостоверение от МВР, че не сте под следствие, молба по образец, декларация по образец, автобиография, снимка, фактура за платена такса), после отново трябва да ги преведете и легализирате в България или в българските консулства в чужбина. Като съберете целия набор от документи, трябва да потеглите в София и да се редите на опашка пред Министерството на правосъдието и ако имате късмет, може и същия ден да си предадете документите. Ще ви кажат след една година да отидете на интервю. Ако успешно преминете и интервюто, започва да ви тече срокът за придобиване на българско гражданство, който в момента е 18 месеца, но с оглед на изкуствено предизвиканите задръствания, може да се проточи и до три години. Ще получите едни номера, с които на сайта на Министерството на правосъдието в следващата година и половина ще можете от време на време да проверявате докъде е стигнала преписката ви. Сметките ви за разни такси, преводи и легализации ще са нещо около 150-200 евро, и ако имате късмет, даже и с помощта на някой приятел или посредник, ще се наложи да ходите поне три пъти в София. В по-лошия вариант пет-шест пъти. Колко ще ви струва превоза, хотелите, храната и колко работни дни, зависи от много фактори, но никак няма да е малко.

Това разбира се, не е всичко. В следващите година и половина трябва да треперите пред компютъра и да следите сайта на Министерството на правосъдието. От линка „Търсене в преписки за българско гражданство“ може да ви изскочи „преписката е извадена за допълнителна проверка“, което на посветените в езика на правосъдните чиновници, означава в определения срок да си доставите допълнителен документ за български произход, защото, видите ли, на директорката на Дирекция „Българско гражданство“ г-жа Матева нещо й се зловиди удостоверението за български произход, издадено от ДАБЧ?! При условие, че все още имате някакъв документ от семейните реликви от прадядо ви или прабаба ви, и при условие, че не сте го заложили в ДАБЧ, за да получите онова удостоверение за български произход, което въпросната г-жа Матева сега не го признава, трябва да тръгнете по същия път от Одеса, Кишинев, Скопие, Белград, Сидни, Чикаго или там, където емигрантската съдба е отвяла вас или предците ви, да го преведете, ако не е написан на български, да го легализирате в служба „Консулски отношения“ и после отново да се редите на опашка в Министерството на правосъдието, за да добавите допълнителния документ за българския произход на вашите прадядо или прабаба към образуваната преписка за българско гражданство, с който да разсеете съмненията на въпросната г-жа Матева към удостоверението за български произход, издадено от ДАБЧ? И запомнете, трябва да приложите оригинала от семейната реликва, защото г-жа Матева не признава нотариално заверено копие, тоест, не признава и нотариусите като държавни органи! И ако след година-две един ден ви светне новината, че молбата ви е уважена, ще трябва да отидете още два-три пъти в София, за да се регистрирате някъде и да си извадите лични документи. Ако предавате документите в българските консулства или посолства – процедурата ще се проточи още повече.

Ако след придобитото българско гражданство тръгнете да си търсите работа в България и да се настанявате – още повече ще се отчаете. Както и повечето българи в България. И без да искате, отново ще излетите в чужбина, както впрочем и много българи от България. Там ще печелите пари, ще плащате каквото е предвидено да се плаща на приемната държава, а една част ще изпращате на семейството в България, Македония, Западните покрайнини или където и да е. Безспорно, от вашите пари в крайна сметка ще се облажат и политиците, благодарение на които сте били принудени да напуснете родината си! И бъдете сигурни, никога няма да ви питат как живеете, какво изпитвате и за какво мечтаете в чужбина. Те се интересуват само да не им застрашавате по сибирски замръзналото статукво в България!

И все пак, има ли изход? Дори и ако има, той не е в задънените улици, в които нарочно ни забутват от време на време, подхвърляйки ни спорни и конфликтни идеи, които дори нямат здрава почва в политическата система и законодателството, за които да спорим и да се караме, вярвайки, че правим нещо важно и полезно. Принципът е: вие можете да говорите каквото си искате, можете да си избирате какъвто си искате Национален съвет за българите в чужбина, който да ни предлага каквито си ще законопредложения, но истинските решения ги взимаме ние! Дори и когато с тях ви отнемаме възможността да упражните конституционното си право на вот. Защото ние знаем, че вашият вот е протестен и може да ни разбърка статуквото, в което всички сме си намерили местенцето.

Значи, с избори не става. Трябва да помислим за някакъв друг, по-сериозен начин, с който да изразим протестния си вот срещу обитателите на жълтите павета, които ни изритаха от България и яростно затръшнаха вратата след нас.

Иван Николов