2024-11-26

3 thoughts on “Приказка за селянчетата

  1. Много е трудно! Трудно е да вижда човек мъката и недоимъка на хората около себе си, сърцето ми се къса всеки ден! 5 години от както се преместихме от София в моя роден град Кнежа, синът ни вече е на 3г, а нещата се влошават ден след ден… От началото на годината баща ми е ходил на 3 погребения… Погребенията ги съобщават всеки ден по радиоточката, а родените деца само в понеделник! Правят се нови площадки за деца… но след това биват счупени (в рамките на месец – от деца без възпитание и без надзор, защото родителите им работят за да изкарат минималната заплата)! Възрастни хора вече обикалят по кофите, защото са останали сами и децата им са някъде по чужбина, търсят дрехи в тях или някой чифт изхвърлени обувки! Оцеляват всеки ден, докато могат… Преди година или 2 възрастна жена на нашата улица беше намерена замръзнала на двора си през зимата, замръзнала до смърт, намерена от съседите си! Чуваме част от тези неща по телевизията, споделяме ги в социалните мрежи, но след това приятелите ни ни обявават за черногледи и как би трябвало по-оптимистично да гледаме на нещата! Е, аз не съм оптимист вече, тук детски градини има, но нивото е под всякаква критика, болница има, но в Спешното ти казват „Отидете и си купете тетанус, ние ще Ви я поставим“, защото нямаме средства. Преди почти месец ходих да се моля на Спешна помощ да превозят наш съсед, тежко болен, на легло с линейката от един адрес до друг, бях си приготвила и пари да им дам, но не се съгласиха – имали ДжиПиЕс и не можели да ходят напред-назад… Превозихме човека с товарен бус, отзад в карусерията, но след няколко дни почина (мир на праха му)! Технологии – ИМАМЕ, НО ЧОВЕЧНОСТТА Я НЯМА ВЕЧЕ!!! В малките населени места хората не са ти просто съседи, а както е написал автора хора, които ти дават от произведените от тях продукти, хора, които ако изпаднеш в беда веднага ще се притекат на помощ, нещо, което в градовете много рядко се вижда! Там могат да те наръгат на път до нон-стопа, за 5 лв или в Борисовата градина докато си седиш на пейка! И аз бях мечтателка с ентусиазъм и пламък в очите, но той малко по малко угасна, защото нещата наистина не са както ги помним от детството ни и трябва да загърбим глупавата си носталгия и да мислим за бъдещето и шансовете, които да дадем на децата си!

  2. Благодаря за тази статия. Не съм само аз значи, който се чувства по същия начин като се прибера лятото с трите си деца на село. Аз проблема си го реших вече по подобие на това което си замислил с къща в село близко до голям град и съм щастлив от години. И до родното село всяка година задължително. Мечтай не се отказвай 🙂

  3. Много ми хареса. Благодаря за написаното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *