Турция – какво и как се случи в действителност

Коментар на Григор Лилов

Това не е преврат! Нито метеж! Само наивници могат да вярват в това. Режисирана постановка е.

Фокус, илюзия, показана ни по медиите – като първи акт, като увертюра от концерта с драмата на истинския преврат, който осъществи на този фон и завършва в момента Ердоган.

Но и в най-прецизния концерт, дирижан дори и от великия Караян, пак могат да се открият несъвършенства. При това в този преврат не се видя нито размахвана палка ала Караян, нито професионален ансамбъл ала Берлинската му филхармония.

Странно – в областта на превратите турските военни са онова, което е Караян в музиката.

И не бих писал пост за така наречения преврат, ако в родни и световни медии не се се прокарваше тезата, че все пак метеж е съществувал, макар и крайно минорен.
___________________________

Бях изненадан от първите съобщения около 23 часа (наше време) за прелетели ниско над Анкара самолети и чути изстрели. Малко по-късно социалните медии се изпълниха със снимки на войници с бронирани машини на подстъпите към моста над Босфора.

Но това не означаваше преврат. Можеше да става дума за учение, за реакция на теористичен акт, за рязко обтягане на отношенията с Русия след някой свален самолет, за подобен инцидент с Гърция и т.н. Или просто за поредната провокация от тролове в мрежите…

Но „Ройтерс” потвърди новините, турският премиер заяви, че има опит за преврат, а малко по-късно, в 23:35 часа някои местни медии съобщиха, че правителството е арестувано.

1. Това беше първата изненада и несъответствие.

Причините: никой не прави преврат по такова време (часовото време в Турция е еднакво с нашето).
Азбуката на тази сложна наука сочи, че метеж се прави, когато вече всички са заспали, екраните на телевизорите са загаснали, градският транспорт е спрял, спрял е ж.п. транпортът, улиците и шосетата са пусти, интернет-трафикът дреме, в медиите са само дежурните екипи, и то в единствено в денонощните, а по другите – не, летищата са приключили работата си и т.н. Т.е. подходящото време е 2-3 часа сутринта.

Така че когато дойде утрото и се събудиш, властта вече да е различна, да е овладяла всичко, вкл. и репресивната машина, и шаване да няма. Най-сетне турските военни са известни с безукорната организация на организирани от тях преврати, преминали като разписание по часовник, спазено до секундата.

Е, всичко се случва – сценариите се менят, тази наука за превратите също се развива, може да се търси медийното внушение вътре в страната и особено в чужбина (и това наистина беше цел, заради което е избрано това време), като се разчита на „будните” народни маси за подкрепа на законната власт, така че информацията вече не можеше да бъде пренебрегвана.

2. Второто несъответствие дойде във времето между 23:46 и 23:49 с две съобщения: на турските медии, че президентът Ердоган е в безопасност, и на държавната Анадолска агенция, която съобщи, че началник-щабът на турската армия е арестуван.

Когато се прави преврат, се овладяват задължително и медиите. Те са сред първите му цели.

Подобни новини в тях не бива да имат място – съдържанието им работи срещу превратаджиите, когато се обявява, че държавният глава взима решения и не е задържан. Второто съобщение е още по-голяма настъпена мина – то подсказва, че ръководството на армията е срещу превратаджиите и така разколебава участващите офицери, войници и цивилни техни подддръжници.

3. Третото несъотвествие – интервюто на Ердоган по мобилния му телефон непосредствено след полунощ. До този момент видимостта, именно видимостта за успех на операцията по сваляне на властта, беше пълна.

Работа на всеки превратаджия е да блокира всички съобщителни канали, като остави да работят само онези, които вече е завладял. Да блокира целият интернет трафик. Това беше направено от превратаджиите, но само за социалните мрежи от 23:27 часа.

Една бележка за неспециалистите – не може да се заобиколи блокаж. Целият трафик, независимо по какви мрежи и канали, върви през центрове за връзка, които са първата цел на всеки преврат. Изключат ли се те или ако се филтрира всичко, освен онези сайтове, чиято подкрепа за преврата е гарантирана, нищо друго няма да премине – от SMS до картинка…

Впоследствие обаче – след блокажа от 23:27 часа и в подходящ момент неочаквано и парадоксално трафикът се задейства, немият сайт на CNN Тurk оживя и така Ердоган изгря пред очите на народа си, на милионите по света по неговия си джиесем. Подобно пълно оживяване на осакатения Интернет е алогично на логиката на преврата. Но съвсем логично, ако имаме местификация с преврат.

И още една бележка – тази телевизия се сочи като тясно обвързана с емигранта-духовник Гюлен в САЩ. Възникна въпросът защо парадоксално именно неговите хора ще дават трибуна на противника му? Възниква и друг въпрос – защо метежниците не реагираха и не допуснаха предаването (те бяха овладяли телевизията)? Защо не го спряха?

4. Четвъртото несъответствие лъсна веднага след третото – от всички минарета на всички джамии от високоговорите се разнасоха призивите в името на Аллах народът да излезе срещу превратаджиите. Реакция на превратаджиите нямаше. А проблемът се решаваше много лесно – с дръпването на няколко шалтера в електрическата мрежа.

Проблемът с джамиите постави и една загадка – призивите не започнаха в началото на преврата. Започнаха след като медийния му образ вече беше изграден с кадри на войници, на бронирани машини. Изглежда беше даден стартът за начало на образа на второто медийно внушение – на народа, опълчен срещу метежа и стоящ зад Ердоган и неговия призив „излезте на улиците”.

5. Петото несъотвествие е в смехотворно малките количества и численост на подключените части. Видяхме танкове, бронирани коли, десетки войници. Но не видяхме армията – в грозната й мощ и могъща маса!

Накратко – имаше миньорно представление на визуалните изкуства, а предположението за огромните му мащаби беше оставено на човешкото въображение, сполучливо разпалено от кадрите.

Апропо – арестувани са 2890 войници, офицери, генерали. Т.е. са задържани участниците в преврата. Сигурно има и изплъзнали се, но надали са повече от няколкостотин. Е, нека и да са хиляда, и да са две хиляди…

Това е съставът – не повече от 5 000!

С 5 000 войника не се овладява 80-милионна държава, над 12 пъти пъти по-голяма по население от България и 7 пъти по-обширна по площ. С 5 000 души не се овладява мегаполис над 13 млн. като Истанбул и милионен град като Анкара. С 5000 души не се овладяват огромни градове – най-много да задържиш селище с размерите на Бургас.

6. Шестото несъответствие е съвсем фрапиращо. Като водещи преврата бяха обявени военновъздушните сили. Същевременно хората на Ердоган заявиха по медиите и социалните мрежи, че той ОТЛИТА за Истанбул (и наистина отлетя). Значи Ердоган е пълен идиот – излита на самолет в контролирано от превратаджиите въздушно пространство и съвсем, ама съвсем невменяем – дори обявява маршрута си и времето, в което ще лети.

Е, за всеки случай се посипаха аранжирани слухове – къде и как искал политическо убежище. Все пак една мащабна постановка е сложна работа, не дай си Боже да стане някой фал, така че по-добре да оставим двузначност – за Истанбул ли лети или за Германия, Англия, Египет, Саудитска Арабия и т.н.

Чак сега се разбра от агенция Ройтерс, че Ердоган при полета си е имал експорт – от 2 свои самолета от същите «превратаджийски» военновъздушни сили и 2 самолета, посочени като метежнически.

Именно тези 2 «метежнически» самолета обстреляли резиденцията на Ердоган в Мармарис – Grand Yazici Club Turban, ала след напускането му и преместването му в Casa De Maris, още преди да се размаршируват войници по улиците и да се разнесат първите изстрели.

И след изпълнената задача по обстрела на нищо незначещата вече като военна цел сграда (но добре звучащо пропагандно – „бомбардираха резиденцията на Ердоган) същите тези два бойни изтребителя съпроводили аероджета на Ердоган до кацането му, без да стрелят по него или да се опитват да го свалят.

7. Седмото несъответствие е в самата нелепа организация на преврата.

Например Интернет кадрите ни показаха шестдесетина войници с три бронирани машини, които завзеха моста над Босфора. Но забележете – само от едната му страна, тази от Азия към Европа. Другата му в обратната посока остана свободна. Т.е. поднесоха ни убедителна визуална демонстрация на преврат, ала без да съществува истинския военен негов образ.

Същото например се случи и на площад «Таксим». Видяхме няколкостотин войници с бронирана техника. Присъстващите ги заснеха и кадрите се появиха в мрежата. Час и половина по-късно невидима ръка изтегли танковете и бронираните машини заедно с основната част от войниците и останаха само 30-има новобранци, които набързо бяха помляни от тълпата.
Това вече беше втора визуална демонстрация за масите и света – вижте, народът е герой и е с Ердоган!

Низът от подобни бележки за организацията ще заеме немалко страници. Затова спирам дотук. На интересуващите се от други детайли по тази организация бих препоръчал… ами например немската авторитетна медия «Ди Велт» – популярна като неофициален говорител на едрия индсутриален и финансов капитал. Анализите й с репортажни моменти и свидетелства на очевидци са шокиращи. «Ди Велт» е категорична – версията за лъжепреврат има много основания.

8. Осмото несъответствие в постановката също като шестото се оказа фрапираща, идиотски груба грешка на сценаристите. В Анкара беше атакувана сградата на турските специални служби – на разузнаването МИТ.

GSM записите показаха как назованите и представени ни като „метежнически” хеликоптери обстрелват … самите метежници!!!

И още нещо, съвсем удивително се видя на тях – щабът на турските служби не е атакуван от военни, а от… цивилни лица. И правилно – той е щаб, нервен възел е със секретни комуникации, тъпкан е с информация и компромати за кого ли не. Ако подведените умишлено от висшите им командири офицери на преврата бяха организирали атаката като професионалисти, можеха и да го завземат. И ситуацията да се втече.

В този момент ми стана кристално ясно, че изглежда съм свидетел на някаква мистификация, на някаква постановка с неизвестни засега цели. В 2 часа през нощта написах, че по всичко изглежда превратът не е успял, че утрото е по-мъдро от нощта и едва на сутринта ще можем да разберем целите и резултатите. И благоразумно си замълчах до към 11 часа сутринта.

9. Девето несъответствие. Военновъздушинте сили били в основата му, ама командващият ги е напълно невинен.

Флотът ги бил подкрепил, като адмиралът на флота бил задържан на собствената му фрегата във военноморската база „Гьолчук“, ама никакви метежници не превзели базата, както се разбра, нито пък после някой освобождаваше „пленената“ фрегата.

Началник щабът на турската армия бил взет за заложник в базата на Генщаба край Анкара, ама метежниците според съобщенията впоследствие я атакували, водили се престрелки и не успели да я превземат.

Най-сетне при този въоръжен сблъсък „заложниците“ – генерали бяха освободени без косъм да им падне от главите и с пълен блясък на излъсканите им униформи.

„Заложничеството“ им осигури обяснението как зле организирани и съвсем малобройни военни части успяха да създадат пропагандната видимост за преврат и поет контрол в началото му над страната.

10. Десетото несъответствие. Официално на 16 юли обявиха 5 генерала и 29 полковника за пучисти (днес броят достигна 104 генерали и адмирали), но дори и първоначалните 5+29 означават в техните части поне 60 000 души войска, над хиляда единици бронирана техника, към стотина самолета и толкова хеликоптери.

Като превратаджии в разгара на шоуто арестуваха командващият трети корпус армейски генерал Ердал Йозтюрк (Корпус за бързо реагиране на НАТО – Турция, Шишли – Истанбул)

**** Това е справката какво командва той:

52-ра Бронетанкова дивизия (Хадъмкьой, Истанбул)
2-ра Бронетанкова бригада (Картал, Истанбул)
66-та Механизирана пехотна бригада (Истанбул)
23-та Моторизирана пехотна дивизия (Хасдал, Истанбул)
6-ти Моторизиран пехотен полк (Хасдал, Истанбул)
23-ти Моторизиран пехотен полк (Самандъра, Истанбул)
47-ми Моторизиран пехотен полк (Метрис, Истанбул)),

Арестуваха като превратадажии командващия Втора армия армейски генерал Адем Худути и началника на щаба на Втора армия и командващ гарнизона на Малатия, корпусен генерал Авни Ангун.

**** Това е справката какво командват тези хора:

4-ти Корпус (Мамак)
28-ма Механизирана пехотна бригада (Мамак)
58-ма Артилерийска бригада (Полатлъ)
1-ва Бригада командос (Талас)
2-ра Бригада командос (Болу)
Президентски гвардейски полк (Чанкая, Анкара)
6-ти Корпус (Юрейир, Адана)
5-та Бронетанкова бригада (Газиантеп)
39-та Механизирана пехотна бригада (Искендерун)
106-ти Артилерийски полк (Ислахийе)
5-ти Батальон командос (Искендерун)
7-ми Корпус (Йенишехир)
3-та Пехотна дивизия (Юкшекова)
34-та Погранична бригада (Шемдинли)
16-та Механизирана пехотна бригада (Диярбакър)
20-та Бронетанкова бригада (Шанлъурфа)
70-та Механизирана пехотна бригада (Мардин)
172-ра Бронетанкова бригада (Силопи)
2-ра Моторизирана пехотна бригада (Лидже)
6-та Моторизирана пехотна бригада (Акчай)
3-та Бригада командос (Сиирт)
Хаккарска ланинска бригада командос (Хаккари)
107-ми Артилерийски полк (Сиверек)

––––––––––––––––

В заключение – онези 5+29, заедно с Трети корпус и Втора армия, правят половин милион войска с хиляди танкове и много хиляди бронирани машини, със хиляди артилерийски дула, с над 400 самолета и много хеликоптери, с командване над турските червени барети и гвардейският полк, на който е поверена охраната на… Ердоган!

Ако това са превратаджиите, Ердоган, хората му и крайните ислямисти отдавна щяха да са препълнили като задържани всички затвори и стадиони, които са налични в Турция.

А реално в постановката участваха към 5 000 души, 3 хеликоптера и десетина самолети (армията има 1020 самолета), към петдесетина бронирани машини и толкова танка.

Акцията в Истанбул беше с 1500 души и 50 единици техника, останалото е в Анкара.

Поредна справка – само полицията е 350 000 души в страната, жандармерията – 142 000 хиляди, като разполага с над 1500 единици бронирана техника и с бойни хеликоптери. Те бяха лоялни към правителството.

Вътрешните части сами се справиха с „бунта“, като оставиха достатъчно медийно време да се демонстрират стребли, сблъсък и народни протести. Армията остана пасивна, но зад кулисите стоеше като гарант, ако нещата не протекат по плана.

Питам се какво са изпитали закачените на кукичката на подхвърлената им дезинформация офицери и как са се сащисали още в първите минути, когато са се видели самотни по улиците с командваните от тях взводове, въпреки обяснената им от техните командири и висшестоящи генерали „грандиозна“ операция.

При това жалката шепа войници-превратаджии бяха неопитни новобранци. Пояснявам – турската армия е организирана на полупрофесионален принцип. Над половината от състава й на редовна служба, останалите са наборни. Не бяха използвани обучените военни редовни части за имитацията на преврат – това струва скъпо, може да се разколебае лоялността им, те са подготвени, редица от тях имат боен опит и току-виж, ако минат действително на другата страна, ще стане голяма беда.

За диктатор като Ердоган не е проблем да плати устрема си към еднолична власт с 290 официално убити, с над 1400 ранени, с 5000 прекършени човешки съдби на така и неразбралите какво става към 5000 новобранци, извадени от казармите.

ФИНАЛЪТ

Последствията са ясни.

Докато аз търсех в телевизионното ми предаване вчера подходящ образ, за да обобща многохилядните арести по предварително изготвени списъци, един зрител (моля да ме извини, че не запомних името му) нарече случващото се много точно – „сталинова чистка”.

Все пак единствените държавни ръководители, с които се чу турският президент след преврата, бяха руският президент и кралят на Саудитска Арабия.

Наистина имаше преврат – истински и той успя, използвайки като мотив и оправдание лъжепревратът.

Превратът е на Ердоган срещу гражданския характер на турската държава, срещу демокрацията, срещу съюзниците му от Запада.

Сега поголовно се арестува/уволнява всеки държавен служител (например 21 губернатори, за което още не е съобщено), който е светски настроен или прозападно ориентиран, или спектичен, или критик на Ердоган.

Най-сетне превратът подготви почвата за възкръсване на старата ос – Кремъл – Ердоган – Саудитска Арабия, която се разсъхна септември миналата година, покрай Башар Асад и Ислямска държава.

В края на юни – началото на юли приключи посещението на делегацията на МИТ (турското разузнаване) при сирийския президент. Чрез доверени бизнесмени контактът му с Анкара вече е пряк и най-високи равнища. Онзи ден турският премиер заяви, че ще стоплят отношенията си. От месец насам руснаците не „забелязват” как турски самолети бомбардират подкрепяните доскоро от тях кюрди.

––––––––––––––––––––––––––––-

Поредното разиграване на световни геополитически карти приключи. До нас съседната държава е управлявана вече еднолично от диктатор, хазартен играч, непредсказуем в действията си и бленуващ за нова Османска империя. Радикалният ислямски екстремизъм се отзова пряко и директно на границата ни. България вече граничи директно с Близкия и Среден Изток, и обществено-властовите му уродства.

През това време у нас предъвкат медиите (спецслужбите ни, докладващи пред парламента), залъгват и ограбват народа (властта и елитите)… Докато се затрием сами.

Случилото се още един път потвърди как чрез медиите и прогнозираното поведение на социалните мрежи цялата планета може да бъде изманипулирана и заблудена – за щастие в този случай само за ден.

Такива манипулации у нас, в България, от политическите ни елити са всекидневие.

.