Институтът Легатум, част от едноименния инвестиционен фонд, базиран в Дубай, представи анализ за благосъстоянието на държавите в глобален мащаб. Той обхваща 110 държави, в които живее 90% от световното население.
България се нарежда в първата половина на класацията – на 46-о място и се е придвижила с едно място напред в сравнение с 2009 г., когато е заемала 47-о място.
Класирането се оглавява от Норвегия, следвана от Финландия и Дания. В първата десятка влизат още Австралия, Нова Зеландия, Швеция, Канада, Швейцария, Холандия и САЩ. Последните места в класацията са заети от африкански държави.
Сред развитите европейски държави Германия е на 15-о място, а Франция на 19-о. От балканските държави пред България е само Гърция – на 39-о място, Румъния е на 48-а позиция, а Турция на 69-а.
В профила на България е записано, че в икономическо отношение България изостава от останалите държави в ЕС и общественото доверие е ниско. Сериозна е подкрепата за предприемачеството, но населението е песимистично настроено, както и че България е демократична държава, въпреки някои проблеми.
kafene.net
Класацията е направена според осем критерия за икономически и социален успех, които включват равнището на живот и стигат до политическата стабилност, минавайки през предприемаческите способности, качеството на образование и здравеопазване, сигурността – национална и индивидуална, свободата и солидарността. Индексът се основава на статистически анализ на данни, трупани над 40 години, допълнен от заключения на академични специалисти по икономика, история, развитие, социология и политически науки.
Любопитно е, че Китай е на 58-о, а третата икономическа сила Япония е на 18-о. Франция например е класирана на 19-а позиция след четири европейски съседки. Най-зле е положението в Африка, като последното 110 е за Зимбабве.
България се нарежда на 46-о място в класацията на Легатум, според данните на сайта на института. Страната е на 48-о място по критерий образование, по здравеопазването България заема 45-о място, а според националната и лична сигурност се класира на 40-а позиция. Критерият лична свобода нарежда страната ни също на 40-о място, а по предприемачески възможности България е класирана на 55-а позиция. По критерий брутен вътрешен продукт на глава от населението страната е на 53-та позиция.
Появата на класацията за благоденствието предизвика коментари в медиите по целия свят. Британците любопитстват, защо страната им е извън челната десетка, в Ливан задават въпроса дали държавата им дълго ще бъде Швейцария на арабския свят, от сп. „Форбс“ пък коментират, че все още демокрациите работят по-добре, отколкото тоталитарните държави и хората там живеят при по-добри условия.
Според изследване на Базелския университет всеки десети милиардер на планетата живее в Швейцария, като при това състоянието на 3% от населението се равнява на натрупаното от всички останали 97% от жителите на конфедерацията. От около хилядата милиардери близо 100 са регистрирани в Швейцария.
Eто още една публикация в тази връзка на investor.bg от 2 януари
Има ли бъдеще икономиката на щастието?
Измерването на благосъстоянието на една нация е задача, обсебила въображението на много поколения икономисти и политици. Наскоро в Бутан дори бе въведена една различна икономическа мярка, известна като „брутно национално щастие“. По този начин намиращата се в Хималаите монархия направи първите по-сериозни стъпки в развиването на т. нар. „икономика на щастието”, пише Financial Times. Нейните корени могат да се проследят назад във времето до 1934 година, когато нобеловият лауреат по икономика Саймън Кузнец казва пред американския Конгрес, че благоденствието на една нация не може да се измери с показателите за национален доход.
Британският премиер Дейвид Камерън е най-скорошният пример за политически лидер, който взе каузата за измерване на благосъстоянието на една държава присърце. Той обяви, че Великобритания ще потърси алтернативни измерители, които да показват прогреса на британската нация „не само чрез това с колко расте икономиката, но и чрез това колко се е подобрил животът, и то не само стандартът на живот, но и качеството на живот като цяло“.
И докато анализаторите подозират, че мотивите на политиците да подкрепят подобни каузи се свеждат до желанието да поласкаят избирателите и да представят икономиката в по-добра светлина, развитието на икономиката на щастието набира инерция. Възприемането на щастието обаче е едно нещо, докато измерването му е отделен въпрос. Би могло да се каже, че има три възможни начина за измерване на благосъстоянието на една страна.
Единият е да се използва отдавна установената система на националните сметки, която да се приспособи по такъв начин, че да отразява по-добре националното благоденствие. Вторият начин е като се съберат данни за обективни измерители, които да са правдоподобно свързани с благосъстоянието – всичко от очакваната продължителност на живота до престъпността, процентът на самоубийства, или на неравенството в доходите. Третият вариант, който не изключва предишните два, е да се измери националното благосъстояние чрез директен подход, като хората оценят по скалата от едно до десет своето благоденствие.От политическа гледна точка проектът за измерване на националното благосъстояние изглежда принадлежи на център-ляво. Въпросът е дали има смисъл да се изчислява индекс на национално щастие, който да допълва данните за брутния вътрешен продукт и да помага на правителството да разбере в по-голяма дълбочина как функционира икономиката.
Преди да се мисли обаче какво могат да направят правителствата с индекса на щастие трябва да се намери начин как да се измерва той. Най-лесният начин да се разбере дали някой е щастлив е като се вземе оценката му за живота, който води като цяло.Още по-добре би било обаче индексът да се фокусира върху конкретен набор събития, за да се установи какви чувства създават те.
Един такъв пример е „методът за пресъздаване на един ден“, разработен от психолога Норбърт Шварц, икономистите Алън Крюгер (доскоро главен икономист на финансовото министерство на САЩ) и Даниел Канеман, който е психолог и носител на Нобелова награда в областта на икономиката. Чрез този метод хората си припомнят, епизод по епизод, събитията от предишния ден и най-разпространените чувства, които ги придружават – стрес, спокойствие, изтощение.Казано накратко, единият подход за измерване на щастието залага на удовлетвореността от живота като цяло, а другият – на настроението. И двете мерки са доста различен начин да се интерпретира щастието. Разликата си проличава от проучване, което показва, че американските жени са два пъти по-доволни от живота си от французойките, които обаче прекарват по-голяма част от деня си в добро настроение.
Според икономисти това показва, че удовлетвореността от живота и настроението са много различни неща, които имат различни причини и последствия.
Това означава, че ако политиците искат да включат измерването на щастието в националните статистически рамки, то те трябва да отчетат тази разлика.Едно от най-известните (макар и критикувани) открития на икономиката на щастието е „Парадоксът на Ийстърлин”, който гласи, че парите купуват щастие във всяко едно общество, но въпреки това хората в по-богатите общества не са по-щастливи от тези със средни доходи.Екип от икономисти в САЩ вече разработи по-лека версия на метода за пресъздаване на един ден, която може да се осъществи като допитване по телефона. Бюрото по трудова статистика в САЩ вече проведе първото подобно проучване по новия метод, като първите данни се очакват в началото на 2011 г.
Малко се получава парадокс. Най-нещастни пък в горната половина на благосъстиянието? Май едно от двете изследвания бърак или и двете? Иначе хубав материал на Еурочикаго!