Миграцията и ЕС. Лекарство ли е Орбанизацията?

“Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже се научихме да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: „Кога ще бъдем взривени?” – мисли, произнесени от Уилям Фокнър в нобеловата му лекция на 10 декември 1949 г. в Стокхолм.

Шестдесет и седем години по-късно пак “съществува само един въпрос: ”Кога ще бъдем взривени?“

Наскоро „над 320 нелегални мигранти са заловени в София за три дни. И други 111 е спряла Граничната полиция за едно денонощие“ – съобщиха медиите.

Ако беше жив авторът на „Когато те дойдоха“ – германският пастор и антинацист Мартин Нимьолер (1892-1984) – щеше да напише:

Когато мигрантите дойдоха в Европа, Девела Меркел им каза: „Елате всички!“

А Александър Блок (1880-1921) щеше да напише:

И става безпощадно ясно: Европа бе – и отлетя!

Все пак, наистина ли няма да има Европа, а Еврабия? – както прогнозираше Ориана Фалачи – голямата италианска журналистка. И както пише британската „Дъщеря на Нил“ – Бат Йе’ор (псевдоним на Жизел Литман) – в книгата си „Да разберем Еврабия: неудържимата ислямизация на Европа“, публикувана през 2015 г. Тя предполага, че е възможно историята да се повтори и Европа да се ислямизира, както това става с Византийската империя през XV век.

А българските политици все още действат политически коректно и неолиберално на увеличаващата се миграция и пълзящата ислямизация в България. Докато Европа спешно се нуждае от възстановяване на парадигмата на класическия либерализъм за равни права и равни задължение на всички хората, живеещи в нея. Тоест, осъществяване на интеграция, базирана на „Когато си в Европа, прави като европейците“ – уважавай ценностната система на страната домакин и не налагай своето различие.

Лекарството на Орбан

„Дами и Господа, Сънародници, Унгарци по света,

Днес Европа не е свободна. Тъй като свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Дори да бъде направен от коприна – намордникът си остава намордник. Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че десетки милиони са готови да потеглят към нас.

Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни...
Забранено е да се посочи, че това не е случайна и неволна верига от последствия, но предварително планирана и режисирана операция; маса от хора, насочени към нас. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо и да бъдат заселени сред нас…

Лидерите и гражданите на Европа вече не трябва да живеят в два отделни свята. Ние трябва да възстановим единството на Европа. Ние, народите на Европа, не можем да бъдем свободни индивидуално, ако не сме свободни заедно. Ако обединим сили, ние ще успеем; ако вървим в различни посоки, ще се провалим.“*

Внимание, господа европейски политици!

Вие сте отговорни, ако мигрантите основат Съединени ислямски щати (СИЩ) в Европа и ние, европейците, станем като инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като индианците в САЩ и Бразилия, като аборигените в Австралия, като конгоанците в Африка и като сърбите в Косово.

Послеслов

Хосе Ортега-и-Гасет в „Бунтът на масите“, пише: „Човекът-маса се чувства „като всички“ и не се притеснява от това, добре му е да се чувства еднакъв с останалите… Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид. Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал.“

Това е написано през 1930 г. – сега за мен то звучи така: Същността на въпроса е, че светът е останал без морал. Страда от злокачествен моралом – рак на морала.

„Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала смъртта ни“ – е написал проф. Боян Пенев на 28 юли 1913 г. в своя „Дневник“. Но това е Европа отпреди век. Европа преди двете световни войни и преди създаването на ЕС.

Защо българските политици толкова често, при различни исторически и геополитически обстоятелства, за разлика от техни колеги в Средна Европа, все мислят като васали, незасимо на кого? Само на „Помогни, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!“ ли трябва да разчитаме, както гласи известният тропар и както изпя заедно с хора на патриаршеската катедрала в София недостижимият Борис Христов?

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Цялата реч на Виктор Орбан в превод на български може да се прочете тук.

.