Отворено писмо до посланика на Франция
Материал на Клуб Z
Господин посланик,
Сигурни сме, че има много българи, които са Ви благодарни за приятелската откровеност, с която посочвахте недовършените реформи в страната ни, особено в съдебната система. Правехте това, стъпвайки по ръба на позволеното за един дипломат. Последната Ви реч като френски посланик в София не прави изключение.
Трудно е да ѝ се възрази, защото казва истини. Да, в България съдебната система е пълна с „гнили ябълки“. Да, олигархията я използва, за да се разправя с неудобните. Да, липсват обществена енергия и политическа воля това да се промени радикално. Да, корените на днешните проблеми на страната са в комунистическия режим и в остатъците му. Да, тези, които емигрират днес от нея, я оставят на Делян Пеевски, охранена издънка на тези корени.
Ксавие дьо Кабан: Ако емигрирате, оставяте България на Пеевски
Колкото и да е вярно това обаче, то е половината от цялата истина. Другата половина, която липсва във Вашата реч, е, че всичко това вече десета година става под благосклонния поглед на Европейския съюз, една от чиито основни държави Вие представлявате.
Затова чувстваме, че наш дълг на приятели е да продължим мислите Ви с реципрочна откровеност.
Лицето Пеевски отдавна не е просто лице. То е удобен, дори банализиран образ на злото, което пречи на България да се откъсне от миналото, от неговите геополитически зависимости и навици. Пеевски въплъщава т.нар. модел #КОЙ, където му е отредена низша изпълнителска роля. Той има покровители, които Европа крепи.
Спомнете си колко пъти президентът на Вашата страна Франсоа Оланд е стискал ръката на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев, син на секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев. Вие се тревожите от наследството на комунистическия режим, а Вашият президент го приема в Сен Клу и му стиска ръката. За последен път – миналия месец.
Това съвсем не е едно от онези протоколни ръкостискания, които са част от неприятните задължения на държавните глави. Ако се вярва на медиите, Оланд и Станишев са обсъждали заедно предизвикателствата пред Европа, чертаели са планове за бъдещето ѝ.
Какво има френският президент да чертае заедно с българския политик, който преди повече от три години предложи Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност, взривявайки безпрецедентни спонтанни протести в страната?
На такива въпроси обаче подлежат не само Вашата страна и нейният лидер, но и всички негови колеги от социалистическото и социалдемократическото семейство в Европа. Защо те нямат нищо против Станишев да води партията им, а сочат България като пример за корупция и нефункциониращо правосъдие? Наистина ли никой в лява Европа не разбира, че лидерът им е част от българския олигархичен модел и като такъв не е решение, а проблем? Защо в собствената си страна той не е спечелил нито едни избори, а води лява Европа?
(В интерес на краткостта ще пропуснем подробностите за лобистката фирма на съпругата му в Брюксел). И тя не е Бог знае какво в сравнене с новата длъжност на Жозе Барозу, дори в сравнение с фризьора на г-н Оланд не е кой знае какво, но все пак…
А какво да кажем за Алианса на либералите и демократите за Европа, в чиито редове членува Пеевски? От злополучната му номинация до днес те бягат (в буквалния смисъл на думата) от въпросите на българските журналисти, свързани с него. Според лидера им Ги Верхофстадт, Пеевски е вътрешен проблем на националната му партия, а не проблем на европейското либерално семейство. То нито за миг не се е разграничило от модела, свързан с това знаково име.
Либералите са все „сериозно загрижени“ за това, което прави Владимир Путин в източния край на Европа. Но дума не казват за техния човек в България и фирмите, заустени към проваления проект „Южен поток“. И това ли не виждат в ЕС? Нима е тайна, че почти цялата хибридна и антиевропейска пропаганда в България е в ръцете на медиите на семейството на Пеевски, европейския либерал?
