Световноизвестният учен Майкъл Кремо винаги е искал да бъде писател. Като малък е сричал думи от кускуса с форма на букви в купичката със супа. Живее в Лос Анджелис и прекарва половината година там. През останалото време пътува. Приятелите му казват, че е преродилият се Дарвин, защото постоянно говори за него, и се е върнал от негово име на земята, за да поправи грешките му.
Роден е в град Скънъктади, щата Ню Йорк, на 15 юли 1948 г. Член е на Световния археологически конгрес и Европейската асоциация на археолозите, както и на Асоциация „Философия на науката“ и Общество „История на науката“. През 1984 г. става асистент по история и философия на науката на института Бактиведанта в Индия. Написва съвместно с Ричард Томпсън книгите „Забранена археология“ и „Тайната история на човешката цивилизация“, с което става един от 10-имата най-продавани автори в света.
Майкъл Кремо оспорва Дарвиновата теория за произхода на човека и с този си възглед обикаля планетата. Чел е лекции в Кралския институт на Великобритания, Руската академия на науките, Дарвиновия музей в Москва, университети и колежи в целия свят. Той дойде за 4-и път в България по покана на Дружеството за разпространение на знание „Веда” и издателство „Бард”, за да изнесе лекции в университети и книжарници в Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич, Шумен, Габрово, Варна, Бургас и София, да се включи активно в комитета за защита на Странджа и Иракли и да гостува в „Пиано бар Нощни птици” по БНТ.
Днес ще поставя под съмнение всичко, в което си сигурен, всичко, което мислиш, че знаеш, и всичко, което ти обясняваше учителката по биология за твоя собствен произход. Ще започна с цитат, който да те ориентира в картината:
„Предлагам, преди да се попитаме „Откъде са се появили човешките същества?”, да си зададем въпроса „Какво е човешко същество?” Повечето съвременни учени смятат, че човекът е просто комбинация от най-обикновени химични елементи. Именно това допускане ограничава видовете обяснения, предлагани за произхода на човека. Смятам, че е по-разумно – основавайки се на научните данни – да се започне с приемането, че човешкото същество е съставено от три различни субстанции – материя, разум и съзнание (дух).”
Майкъл Кремо, „Човешката деволюция,” „Бард”, 2007
Интервю на Иска Ангелова с Майкъл Кремо,
Така завладяващо започва последната книга на моя гост, който ме остави трайно впечатлена, замислена и вдъхновена. Не бях го чела, когато един ден ми се обади нашата режисьорка Мария. „Знаеш ли КОЙ е тук” – ми каза и усетих, че ще имаме специална среща. Успях да организирам гостуването му за по-малко от 10 минути. Прочетох книгата му на един дъх. И застанах в очакване да променя възгледа си за света.
На пръв поглед ти изглежда сух и подреден – като класически колежански професор. Учтив и неемоционален – като типичен американец. Разсеян и несуетен – като представата ти за гений. Идва точно на минутата. Разговорът тръгва веднага, сякаш винаги сме си говорили за свръхразума, който е създал света, или за душата на хората, задръстена и закопана някъде в пластовете на еоцена, толкова старомодно наивна и недостъпна за нас всъщност. Къде забравихме духа си, защо се вълнуваме от заплатата и колата си, от придобивки и битки на материалното ниво, защо не се събудим и не отворим очи за светлината, за пътищата към нея, за любовта? Питам неща, които изглеждат налудни в нашия прагматичен свят, населен от недоволни материалисти. Той ме гледа спокойно през старомодните си очила и търпеливо ми обяснява всичко, което ме интересува, като подкрепя всяка своя теза с неоспорими, изглежда ми, доказателства.
– Г-н Кремо, какви сме били в началото? Никога не съм можела да си представя как човешкият дух, интелект, способността на човека да обича могат да се обяснят по Дарвиновия материалистичен начин.
– Човекът не е издигнала се маймуна, човекът е паднал ангел. Не споделям убеждението, че ние сме еволюирали от материята. Аз вярвам, че ние слизаме, деволюираме от нивото на чистото съзнание.
– Тоест ние сме били съвършени. За какъв период от време говорим? Кога сме били такива?
– За всекиго е различно. Не е задължително всички да минем по този път на деволюцията. Говоря за слизане от духовното ниво, където доминира чистото съзнание, към едно по-ниско ниво, където доминират материалното и рационалното. Всяко осъзнато същество има своята история. И в определен момент от историята си, от живота си всеки от нас взема решение, което довежда като резултат до слизане на по-ниските нива. Всеки от нас би могъл да вземе решение и да се върне към първоначалното ниво на чисто съзнание.
– А защо да се ограничаваме само с Брахма или с индийската философска или религиозна традиция? Вероятно всеки християнин, будист или мюсюлманин ще се съгласи, че има нещо по-висше, нещо, което човек провижда, когато погледне нагоре, когато поиска да се извиси духом. Няма ли да бъде по-популярна вашата теория, ако стане по-универсална?
– Никога не съм претендирал да имам монопола над истината. Но аз съм открил много лично вдъхновение в древните индийски ведически текстове. Разбира се, че пътищата са много. Както например има много различни модели коли, но в крайна сметка ние трябва да изберем една. Както и ако човек реши да се ожени, трябва да избере един мъж или жена. Ако търсим духовен път, в крайна сметка ще трябва да изберем един. Но това не означава, че той е единствен. Търся истината навсякъде, където бих могъл да я намеря.
– Вие я търсите, като я подкрепяте с доказателства. Скандализирали сте научната общност с откритите човешки кости, които са съществували по време на ранния еоцен, преди 50 милиона години. Кой ги е намерил?
– Това са открития, направени през XIX век в Калифорнийските златни мини от д-р Уитни. Миньорите прокопавали тунели в планината и в скалните слоеве на възраст 50 милиона години той открива човешки кости и предмети. Харвардският университет публикува доклада на д-р Уитни, главния щатски геолог на Калифорния по онова време.
– Но защо никой не е взел под внимание това очевидно доказателство в последвалите научни изследвания, то не е отразено в учебниците ни по история на човечеството и биология?
– Тъй като този случай противоречи на Дарвиновата теория за човешката еволюция, по онова време антропологът Уилям Холмс казал: „Ако д-р Уитни разбираше теорията на Дарвин, той не би публикувал този доклад.” Или с други думи, ако фактите не подкрепят теорията за човешката еволюция, те не се вземат под внимание.
– А как да обясним тази цензура в областта на науката, г-н Кремо?
– В известен смисъл такава е човешката природа. Например, ако обичам някого и някой ми каже нещо лошо за човека, когото обичам, аз няма да повярвам, а може и да ме хване яд на този, който ми го казва. Много учени са просто „влюбени” в теорията на Дарвин. Но има и други причини. Властта. Има различни видове власт – политическа, икономическа, военна. Съществува и интелектуална власт. Тя е фина, но много реална. Знаем, че който притежава властта, не иска да се откаже лесно от нея. Ако една политическа партия държи монопола на властта в някоя страна, тя не иска да се откаже от нея. Същото важи за икономическата и военната, както и за научната власт. По същия начин, ако група учени държат монопола над учебната система в цял свят, те не искат да го пуснат. Дарвинистите не искат да се откажат от позициите си и това е обяснимо.
– Е, да, но те не можаха да спрат вас, да речем. Книгите ви се продават с феноменални тиражи и вие сте скъп гост на най-големите университети в цял свят и техните академични общности…
– Някои са искали да ме спрат. Но светът на науката не е монолитен. Някои дарвинисти приемат теорията на Дарвин по идеологически причини, тя подкрепя техния атеизъм и материализъм. Тази група не иска да ме чуе и не иска и другите да ме чуват. Но има и друга група учени, които приемат теорията на Дарвин, но я приемат по по-научни причини. За тях тя е смислена. Но те имат желание да чуят и алтернативите, доказателствата, които противоречат на тази теория. И именно тази група учени ме канят по света. Мисля, че това е важно, защото ако теориите и нагласите ще се променят, трябва да има и учени, които да могат да слушат. Те понякога дори се съгласяват с мен. Мисля, че въпросът откъде идваме е важен и всеки човек си го е задавал.
– Точно така. Откъде идваме всъщност. Ето например вие говорите за съществуването на паралелни системи във вселената след първозданния взрив. Квантовите физици също се произнасят по темата. Всъщност как се е създал светът?
– Аз мисля, че светът се е появил като резултат от някаква интелигентност. Аз вярвам, че има едно висше интелигентно същество, което е отговорно за всичко.
– Което ние за улеснение сме свикнали да наричаме Бог, така ли? Защото не можем да обхванем с разума си нещо толкова абстрактно и невидимо?
– Да. Но тъкмо както един президент на една компания делегира права, така и Богът не върши всичко сам. Нашата вселена е така фино изчислена, че да може да съществува живот. Например масата на протона и електрона са в много фин и пълен баланс. И ако нарушите този баланс, дори мъничко, не бихме имали устойчиви атоми, звезди, планети…
– Тоест всичко това не може да се е създало случайно. Но ние не познаваме живот на друга планета… Мислите ли, че съществува? По логиката, по която се е създал на нашата.
– Аз мисля, че има живот и на други планети. Много правителства в света финансират правителствени програми в търсене на извънземен разум. Много правителства имат цели отдели, които се занимават с изследване на възможността за съществуване на НЛО. Това надали е случайно. Моята идея е, че живеем в космос от няколко нива. Ние сме на нивото, което се владее от обикновената материя. Тук пребивават същества, които са адаптирани към тези условия на живот, на това ниво се намираме ние сега. Над това ниво е друг пласт, който се управлява от финия елемент на ума. Той е обитаван от други същества. Ние имаме различни имена за тях – полубогове, извънземни, астрални същества, ангели. А над това ниво е и следващото. Нивото на свръхразума, откъдето според мен ние произлизаме. Така че да, космосът е обитаван от различни същества, които живеят на различните нива.
– Къде е мястото на изкуството във всичко това, музиката към кое ниво принадлежи?
– Някои хора говорят за божествена музика. Много композитори, например Моцарт, са чувствали, че не създават музиката по обикновен начин. А по-скоро са получавали музикалните си композиции чрез процеса на вдъхновението от една по-висша интелектуална сила.
– Вие говорите за филтриране на фактите, за световна конспирация, която нарочно остава късогледа за очевидното. Например една част от дейностите на семейство Кюри. Една част от фактите за тях се знаят, оповестяват, пишат се в учебниците. Други остават скрити. Все пак защо?
– Защото ако тези неща станат известни, това ще промени начина, по който хората възприемат науката. Семейство Кюри стават известни и получават Нобелова награда за откриването на елемента радий. Това го знае всяко дете. Но както правилно отбелязахте, една част от техните експерименти не са споменати в учебниците. Те са правили изследвания на психичното. Те заедно с още 20 известни учени, сред които 5-има Нобелови лауреати, са извършвали подобен експеримент в Париж с един медиум на име Усебия Паладино в продължение на 2 г. И този експеримент не се е случил в нечий тъмен хол, а в Института по психология в Париж. Медиумът е стоял на един стол, Мария Кюри е държала ръцете й, а други двама учени са държали краката й. Нобеловият лауреат Пиер Кюри описва в своя доклад как посред бял ден една огромна маса се издигнала над земята и плавала един метър над нея пред очите им. Наблюденията им не са описани в учебниците ви по физика, защото те противоречат на утвърдените схващания.
– За гравитацията и други подобни, нали? Да, но това е, защото научните заключения се базират на многократни наблюдения на повтарящи се факти. И ако една маса стои прилепнала до земята милиарди пъти, а един-единствен път се издига над нея необяснимо, имаме тенденцията да определим това като изключение, като резултат на масова хипноза или друго. Не е ли така?
– Да, нещата биха могли да бъдат обяснени по този начин, но тези експерименти са правени повече от две години, като в тях са участвали 20 именити физици, включително и Кюри, и са подписали документи, че това е абсолютна истина.
– Общо взето, мислите, че човешката мисъл и мисловна енергия може да променя реалността на материалното ниво. И не само това. Вие твърдите, че човешката душа може да напуска тялото. Къде отива тя след смъртта?
– Първото нещо, което трябва да разберем, е, че това осъзнато същество може да съществува извън тялото. Ще ви дам пример. Американският учен Сейбъм, сърдечен хирург, който чул много истории на хора, които са изпадали в кома, направил изследване. Те разказвали как са се отделили от тялото си и са гледали отвисоко какво са правели докторите, за да ги спасят. Сейбъм сравнил разказите им със записките на лекарите, които се борели за живота им. И открил, че данните съвпадат. Аз приемам това като доказателство, че съзнанието може да напуска тялото и да се връща. Но това ни отвежда към другата идея – че съзнанието може да напусне едно тяло и след това да се пресели в друго. Доказателствата са в спомените на различни хора за минали техни животи.
– А мислите ли, че съвременният човек е толкова объркан, нещастен, самотен, неудовлетворен, алчен именно защото е загубил пътя към това висше ниво, към душата си, към сърцето си?
– Ако сме на гладна диета, ще започнем да изпитваме глад. И няма да се чувстваме добре. Защото не се храним както трябва. Мисля, че душата на съвременния човек гладува. И разбира се, ние не се чувстваме добре. Изпитваме глад към нещо, което ни липсва.
– Има вероятно много разнообразни методи тази липса да бъде запълнена. Много хора мислят, че животът им би бил осмислен от любовта…
– Любовта дава наистина смисъл на живота. Казах, че първоначално съществуваме в хармония с източника на всички осъзнати същества. Хората често питат защо не сме там сега. Мисля, че защото на това ниво ръководещият принцип е любовта. Любовта към всяко друго осъзнато същество. И любовта към източника на всички осъзнати същества. Наричаме го с различни имена в различните религии. Но любовта не е нещо, което може да бъде наложено насила. Така че ако една личност, едно същество започне да обича преди всичко себе си, то няма да може да продължи да съществува в хармония на нивото на чистото съзнание. По тази причина то слиза на това ниво на реалността, където съществуват милиони осъзнати същества, всяко от които обича себе си повече от всичко останало. И това създава множество конфликти.
– Да, но на същото това ниво все повече хора търсят пътища да забравят егото си, да медитират, да четат, да прощават, тръгват на пътешествия в търсене на себе си… Може би все пак има надежда, хората започват да се осъзнават?
– Права сте. Има два вида хора. Единият е все повече ангажиран в материалистичното, в егото, в състезанието за материални неща. Това е и причината за кризата с околната среда и за многото конфликти, които наблюдаваме в света. И това е причина за нещастието, което изпитват хората. Но сте напълно права, че има и друг тип личности, които се обръщат в нова посока, учат се да култивират съзнанието, учат се да ценят всяка друга личност като равностойна и произлязла от съвършенството. Мисля, че това е единствената основа, на която можем да стъпим, за да изпитаме любов към другите.
– Може ли да ви помоля да ни пожелаете нещо за новата година, да ни упътите мъничко?
– Пожелавам ви да продължите да се развивате така добре, но в развитието си да се погрижите да опазите околната си среда, да опазите Черно море, Рила. Бих се радвал, ако българите помнят духовното наследство на своята страна. Видях в Бачково местата, на които са медитирали светците ви. Не казвам, че всички трябва да идем на пост в планината, но е хубаво да запазим този дух.
.
