Днес, 5 декември, Православната църква чества свети Сава Освещени и преподобни Нектарий Битолски. „Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).
На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Славка, Славчо, Сафка, Славомир, Светослав, Светослава и др. Честито на имениците!
Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.
След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Тук и издъхнал през 533 г., на 94 години.
Обреди и Традиции
В народните представи, Свети Сава е жена – светица, която властва над чумата. Но на много места в страната хората честват празника, приемайки, че Сава е мъж, който е покровител на сивите хищници- вълците.
Смята се, че Сава е сестра на Варвара и Никола. Популярна е народната поговорка „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”. Смята се, че в тези три празника се извършва преходът от есен към зима.
На този ден се прави ритуал за плодовитост. Жените, които не могат да имат деца, преди изгрев слънце пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб и мекици на кръстопът, до година рожба ще добие.
Да не забравяме, че са Коледни пости.
Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики, като подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.
В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са неделими от комплекса Света Варвара (4 декември) и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.
Св. Преподобни Нектарий се родил в град Битоля, Македония към 1420 г. и се казвал Никола. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението и по този начин семейството било предпазено от унищожение.
2. Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили “поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир “Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.
След смъртта на бащата светецът заминал за Света гора Атонска, където приел монашеството и името Нектарий. Той водел благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остараля търпеливо понасял някаква тежка болест. Починал на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите открили гроба му и намерили светите му мощи нетленни. Направили за тях ковчег, върху лицевата дъска на койтто изобразили лика на преподобни Нектарий. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия за поклонение.
Манастирът „Св. Сава“ във Витлеем
Манастирът „Св. Сава“ е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.
Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустинна местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира „Св. Теодосий“.
Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море, някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир.
През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси и с почет ги погребал. Сарацини посекли също св. Йоан, Сергий, Патракий и други иноци от лаврата.
Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.
През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали преподобни Йона презвитер и неговите синове Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира.
Манастирът „Свети Сава“ е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.
Pravoslavieto.com
