Членовe и симпатизанти на Българския културен клуб в Скопие /БККС/ отдадоха на 14 януари т.г. почит на българската революционерка и деец на ВМРО Мара Бунева, загинала на 14 януари 1928 г. – съобщиха от БККС.
Първо бяха запалени свещи за душата на загиналата революционерка в църквата „Св. Димитър“ в Скопие.
След това бяха положени венци и цветя на паметната плоча на Мара Бунева, която бе поставена преди време от Българския културен клуб на лобното й място, на стария Камен мост над р. Вардар в Скопие.
Както винаги, и тази година ВМРО-Б.Н.Д. отбеляза подобаващо годишнината от атентата на Мара Бунева: h t t p : / / b i t . l y / 2imNixh Този път с унгарски „хайдути“ в патриотарска механа! От ПЛАЧ и МЪКА очите са кърваво червени, муцуните подпухнали, шкембетата разпасани, …. Добре че се е саможертвала Мара Бунева, за да може ДС-Лa*нa Дрангова да осчетоводи македонските хилядарки за „Бог да прости“! Е-е-е, предишните години „честването“ беше по скопски и кумановски механи и със солидни задгранични командировъчни! Но от както Лавров им скръцна със зъби, се налага да се ползват услугите само на софийските кръчмета!
Отвратително е когато охранени и въргалящи се на топло и мазно професонални „патриоти“ в София диктуват на нашите западни съседи какви пламенни българи трябвало да бъдат те.
Трогателно е когато гладни, мръзнещи и от всички страни притеснявани в Скопйе македонски българи заявяват непреклонно своята вярност на заветите, предадени им от дедовци и баби.- Милен Радев
“…Сутринта бях на ранно посещение на плочата на Мара Бунева край Вардара. Пак казвам – всеки път на това място преживявам една от най-трагичните гледки, които съм виждал. Междувременно ареалът е станал още по-страшен – изкъртили са повече плочи от облицовката, горили са и са почернили по-голяма площ, нахвърляли са бетонни сегменти наоколо… Не мога да си представя град (столичен!) където да се приема за нормално в центъра му трайно да се намира такова отвратително петно.
Една рана, буквално зейнала в сърцето на днешна Македония, която минувачите, забързани по сутрешните си дела подминават, без да забележат.“ – Милен Радев – „Де Зората“