Убийства, природни катаклизми, войни, икономически и финансови кризи и колапси, криминални престъпления, терористични атаки, информации за недостиг на енергия, климатични деформации, неизбежен и драматичен край на света, който познаваме… На какво ви прилича това?
Защо непрекъснато по телевизионните екрани ни показват изброените по-горе ужасии? Задавал съм си този въпрос хиляди пъти? Питал съм познати журналисти и те винаги са ми отговаряли: „Лошите новини продават”. Като ни информират по няколко пъти на ден, всеки ден в продължение на години за локални и глобални ужасии, ни приковават вниманието. Ние, зрителите, гледаме и слушаме за страхотии, а телевизиите печелят от рекламодатели.
Горе-долу това е простичкото обяснение за помията, която ни залива от ТВ екраните. Обаче, нещо вътре в мен, някакво мъничко, но упорито съмнение ме глозга и ме върти на шиш. Нещо не е наред. Защо, колкото и да е рядко, като пуснат някоя добра новина, аз я възприемам с възторг и искам още такива добри новини? Чувствам, че съм готов да се залепя за ТВ екрана и да попивам нон стоп информации за успехите на човечеството. Тоест, собствениците на телевизиите и рекламодателите пак ще бъдат доволни. За тях е важно да бъдат гледани. Но вместо с потоци от светлина, ни облъчват с мрак. Защо?
Благодарение на моята 9-годишна творческа командировка имам възможност да чета книги „на корем”. В „централния хотел“ книгите бяха над 12 000 бр. Сега, в селския „спа-център“, са над 5000. Не мога да се похваля, че съм ги изчел всичките, но ето какво открих в учебниците по Психология на масите. Само да не се обърка някой, че тия маси са кръчмарски. Става въпрос за психология на тълпата и прастари уроци по пропаганда: „Така населението е в постоянен стрес. Периодичното поднасяне на подобни новини вкарва обществото в състояние на масова психоза, след което способността за критично мислене постепенно изчезва и настъпва безразличие. Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба. По този начин обществото става лесно манипулируемо”.
Няколко пъти прочитам подчертаното и се успокоявам. Сега вече всичко ми е ясно. Сега вече разбирам откъде идва масовото безразличие към тези, които ни крадат и убиват през последните 28 години. Не само способността за критично мислене е изчезнала. На път е да се изпари и най-прозаичното мислене, а безразличието се превръща в религия. Знаем кои са виновните за Геноцида над българския народ, но сме упоени и бездушни. Знаем имената им, но какво от това? Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Сакснезнамкойси, Костов, Сидеров, Симеонов, Каракачанов … и други алчни безродници, наричащи себе си „политици”. Златев, Божков, Ганчев… Борис Велчев, Сотир Цацаров, гнилите ябълки от ВСС, ВКП, ВКС… Списъкът е дълъг. Общото между тях е, че плюскат от парите на българските данъкоплатци. Толкова много плюскат, че за безразличните милиони български граждани не остават дори огризки.
Не можеш да си платиш сметките за парно, ток, вода, телефон, храна, лекарства… Нямаш работа или пък имаш, но заплатата ти е толкова мизерна и слаботелесна, че дори ти се чудиш как все още дишаш, да не говорим, че трябва да храниш и да се грижиш за деца и възрастни родители. Изродите пият кръвта ти, промиват ти мозъка и ти вдигат с още проценти сметките. На тях им трябват още милиарди. Те си раздават твоите пари чрез нагласени „обществени” поръчки, концесии, приватизации, контрабандни канали, корупционни схеми и дебелеят все повече и повече, а ти си мълчиш. Ти си един от многото безразлични. „Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба”.
Опааа… Време е за новини. Появява се „обещавачът на справедливост”, строителят на вълнообразни магистрали бат Бойко и ни почва: „Много е страшно… Милиони бежанци са на границата… ами турците… ще ни спрат парите от Европа, ако БСП дойде на власт… треперете!”. Сменя го синята активистка и червена ръководителка кака Корни: „Много е страшно! Бежанци, Турция… ГЕРБ – ако дойдат на власт, ще опоскат България, ще вземат 20-30 милиарда външен дълг, кой ще ги връща тия пари… треперете, страхувайте се!”. До микрофоните дотичват обединените тарикати Прасчо, Болен и Далавери: „Много е страшно! Бежанци, турци, беднотия до шия. Трябва ни стабилно правителство. В името на майка България ще крадем, пардон ще подкрепим когото и да е, само да сме на власт, пардон… треперете! Страшно е без нас”.
Хмм… Поглеждам пак в учебниците и ето какво откривам: „Когато обществото е разделено на групи – леви, десни, фили, фоби, антиглобалисти, глобалисти, за дадена партия – против същата партия и т.н., тези разделени групи взаимно се неутрализират, а в същото време управляващите остават безконтролни, което пък им позволява безпрепятствено да крадат. Обществото лесно изпада в параноя, ако има различни групи, които да го разделят по различни признаци. Споровете заглушават действията на манипулаторите”.
Всъщност, самият аз не знам за какво ги пиша тия всичките работи. Що не взема да си живея живота? Да се поддам на облъчването, да психясам по план, да се страхувам в необходимите препоръчителни дози. Да спра да мисля и да се присъединя към армията от зомбирани безразличия. Обаче има един малък проблем. Щом досега не ме е хванала упойката, значи нещо не ми е в ред. Как, по дяволите, да стана безразличен?
Ивайло Зартов,
9 април 2017 г.
