Когато на един народ му отнемеш надеждата за справедливост;
когато го смачкаш с кредити, ниски заплати, несигурност, тъп и неплащащ шеф, валящи сметки, невъзможност за културни мероприятия и събиране с хора, поради финансов недоимък;
когато детето ти не научава нужното в училище и трябва да плащаш частни уроци;
когато една детска количка струва колкото две заплати, когато да гледаш дете, означава само една заплата у дома, а с нея не можеш да оцелееш;
когато погледът на мъжа ти угасва под бремето на невъзможността за добре платена работа и самочувствието му е под морското равнище;
когато ти дават картончета за търкане и ти пускат турски сериали и Азис;
когато на децата им продават наркотици в двора на училището, а ти нямаш време да ги погалиш по главата, защото тичаш на втората си работа или излизаш от 12-часовата смяна;
когато арендаторът ти дава рента, колкото е европейската субсидия, която взема, а печалбата е за него;
когато се опиташ да произвеждаш, но едрият те смачква, а държавата те съсипва;
когато ценностите вече ги няма, а ти се чувстваш като динозавър;
когато тъпият подмазвач се издига, а ти си стоиш на същото място и същата заплата, защото имаш достойнство и не можеш да прецакаш ближния;
когато в една държава няма правов ред и управляващите я са мафия;
тогава утробите са празни и ще са, докато няма сигурност и справедливост!
Та кой би искал да създава нещастници, които да хранят престъпници?!
Стела Николова
