Днес е Денят на независимостта. Тази година рожденият ден на САЩ се празнува за 241-и път.
В средата на XIII век в английските колонии в Новия свят се надигат настроения срещу управлението им от Британската империя. Вирджиния прави първата крачка по пътя на независимостта – там се гласува създаването на комитет, който да представлява колониите. През септември 1774 г. заседава първият Континентален конгрес. На него се прави списък с оплаквания към английския крал. Този списък се превръща в първия документ, довел до официалното разделяне на колониите от империята.
Постигането на независимост е свързано и с нейното физическо отвоюване. Джордж Вашингтон поема командването на Континенталната армия, която влиза в бой с британците в Масачусетс. Следват месеци на ожесточени сражения.
Междувременно във Филаделфия, Пенсилвания, има и словесни сражения. На 2 юли 1776 г. Вторият континентален конгрес обнародва следващия списък на оплакванията. Този документ е наречен Декларация за независимост. Декларацията за независимостта е била подготвена от комисия от петима души, ръководени от бъдещия трети президент на САЩ Томас Джеферсън. Първият, който се подписва под Декларацията, е президентът на втория Континентален конгрес Джон Ханкок .
Два дни, по-късно, на 4 юли 1776 г., Континенталният конгрес одобрява Декларацията за независимост (б.р.: текстът на Декрацията в превод на български – вж. в края на публикацията.) Тя става първият официален документ на новата държава, която получава името Съединени щати на Америка. Според този документ 13-те британски колонии на Източното крайбрежието на Северна Америка обявяват независимостта си от Великобритания и вече официално се обявяват за „свободни и независими щати“.
Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и разпространена шиоко сред обществеността. В продължение на месец след 8 юли 1776 г. Декларацията за независимост е четена публично и хората са празнували всеки път, когато са го чували. Кралят на Великобритания Джордж III получава съобщение за независимостта на колониите чак след два месеца – на 10 септември 1776 г.
Войната за независимост обаче продължава чак до 1783 г. и едва тогава Денят на независимостта става официален празник.
И днес, през 2017 г., на фестивала Фрийдъм в Индипендънс Хол, облечени в костюми от онова време американци ще разиграят историческите събития и ще се чете отново Декларацията за независимост. Във Флагстаф, Аризона, в чест на 4 юли в продължение на три дни американски индианци организират свои церемонии, придружени с родео и танци. В Литиц, Пенсилвания, през нощта в парка ще се запалят стотици свещи. Американският кораб „Джон Ф. Кенеди” ще влезе днес тържествено в пристанището на Бостън, Масачусетс. Бостънският поп оркестър ще изнесе концерт, ще има много фоейрверки над водата. В някои градове ще има паради под съпровода на училищни оркестри.
.
Честит Ден на независимостта на всички сънародници в САЩ
и на всички американски граждани!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
4 юли 1776 г.
Единодушна декларация на 13-те Съединени щати на Америка
Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързали към друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и Божиите закони му дават право, благоприличието, уважението към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели.
Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.
Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се струват най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие. Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало.
Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност. Така търпеливо понасяха и нашите колонии и такава е сега необходимостта, която ги принуждава да изменят предишната система на управление.
Историята на сегашния крал на Великобритания представлява история на непрестанни противоправни деяния и грабителство, при което пряката цел е да се установи абсолютна тирания над нашите държави. В доказателство нека запознаем безпристрастния свят с фактите.
Той отказа да подпише закони, които са извънредно здравословни и нужни за общественото благо. Той забрани на своите губернатори да прокарват закони от непосредствено и належащо значение, като нареди да се смятат невалидни, докато не се получи неговото съгласие; и като обявяваше тези закони за невалидни, той изобщо забравяше да си спомни за тях. Той отказа да признае други закони за уреждане въпросите на големи маси от хора, поставяйки условие, щото тези люде да отстъпят правото си на представителство в Законодателството право, неоценимо за тях, ала страшно за тираните.
Той свикваше законодателните органи на неудобни и необикновени места, отдалечени от хранилищата на тяхната обществена документация, с едничката цел да ги склони да се преклонят пред неговите решения. Той неколкократно разпускаше Камарите на представителите, защото с мъжествена твърдост те се противопоставяха на посегателствата му срещу правата на народа. След подобни разпускания той продължително време отказваше да се изберат нови; ето защо, неподатлива на премахване, законодателната власт на много места си бе възвърната от народа; но държавата в същото време остана изложена на заплахата от външна намеса и вътрешни вълнения.
Той правеше всичко, за да затруднява населението на нашите държави, като за тази цел се противопостави на законите за натурализирането на чужденците, отказа да признае друг закон, който да насърчи тяхното преселване по нашите места, и постави условия за нови присвоявания на земи. Той попречи на юридическите власти, като отказа да признае закона за установяване на съдебна власт. Съдиите трябваше да разчитат единствено на неговата воля за своите мандати и за количеството и изплащането на техните заплати.
Той създаде множество нови служби и прати у нас тълпи от чиновници да задяват населението и да му ядат хляба. В мирно време той поддържаше у нас постоянни войски без съгласието на нашето законодателство. Той стори всичко, за да направи военните независими от гражданската власт и да ги постави над нея. Той влезе в съглашение с други, за да ни подчини на юрисдикция, чужда на нашата конституция и непризната от нашите закони, давайки съгласието си за всякакви разпореждания на това измислено законодателство:
Разквартируването на значителни съединения от военни сили. Тяхната защита посредством съдебни фарсове от всякакво наказание за убийствата, които биха извършили над жителите в нашите щати. Прокара закон за прекъсването на нашата търговия с всички части на света. За налагане на данъци без нашето съгласие. За лишаването ни в много случаи от правото на съд с жури.
За транспортирането на наши граждани отвъд морето, та там да ги съдят за несъществуващи нарушения. За премахването на свободната система на английското законодателство в една съседна провинция, установявайки там временна власт и разширявайки нейните граници така, че да я превърне в пример и в удобен инструмент за въвеждането на същата абсолютна власт и в нашите колонии. За отнемането на нашите харти, премахването на нашите най-тачени закони и коренно преустройство във формите на нашето управление.
За разпускането на нашите собствени законодателни органи. Той се отказа от властта си тук, обяви, че сме извън негова протекция и поведе война срещу нас. Той нахлу в нашите води, ограбваше нашите брегове, гореше градовете ни, отнемаше живота на нашите граждани. В този момент изпраща огромни армии от чужди наемници, за да довършат делата на смърт, опустошение и тирания, захванати вече с такава жестокост и перфидност, каквито едва ли ще се намерят и в най-варварските векове, абсолютно недостойни за главата на една цивилизована нация.
Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в открито море, да обръщат оръжието си против своята страна, да стават палачи на своите другари и братя или да падат от тяхната ръка. Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние.
При всички случаи на това потисничество ние сме изпращали петиции за обезщетения и корекции в най-смирен тон. Но на нашите безбройни молби отговорът винаги е бил нови противоправни постъпки. Един монарх, чиято същност всеки негов акт може да определи като тиранична, е неподходящ да бъде владетел на един свободен народ. Ние не сме останали и до съчувствието на своите английски братя. От време на време сме ги предупреждавали за опитите на тяхното законодателство да ни наложи недопустима юрисдикция. Напомняли сме им обстоятелствата около нашата емиграция и заселване тук.
Призовавали сме тяхната вродена справедливост и великодушие, умолявали сме ги в името на родствените връзки да се отрекат от тези посегателства, които неизбежно биха преустановили нашите връзки и съгласие. Но те също останаха глухи за гласа на справедливостта и на кръвта. Ето защо, като приемаме мълчаливо необходимостта, ние сме длъжни да обявим своето отделяне и да ги приемаме занапред, както и останалото човечество, за неприятели във война и за приятели в мир.
Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения и в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии, тържествено написваме и обявяваме, че тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати; че те се освобождават от всякаква зависимост пред британската корона и че всички политически връзки между тях и държавата Великобритания са и трябва да бъдат напълно прекъснати; и че като свободни и независими щати те имат пълното право да обявяват война, да сключват мир, да подписват съюзи, да установяват търговски отношения и да вършат всички други деяния и неща, на каквито имат право независимите държави.
И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.
