“Десните” от ГЕРБ гласуват против носенето на отговорност за престъпленията на комунистическия режим

Автор: Едвин Сугарев

На 16-ти февруари в Народното събрание на Република България тече обсъждане на законопроекта на Лъчезар Тошев за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с което се предлага създаването на състави за престъпления срещу мира и човечеството, така както те са уредени в Римския статут за Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Идеята на вносителя е да няма давност за престъплението геноцид – като се гласува и разпоредба, която да изключва давността за определени категории престъпления, извършени в периода 9 септември 1944 – 31 декември 1989 г. Смисълът на предложеното е очевиден: да се определят като геноцид кървавите престъпления, извършени от комунистическата власт след 9-ти септември: избиването на близо 30 000 души без съд и присъда, присъдите на тъй наречения Народният съд, зверствата в комунистическите концлагери, насилието по време на тъй наречения “възродителен” процес и прочее.

Аргументите на Лъчезар Тошев са следните:

“Уважаеми народни представители, предложението, което внасям, засяга тази част от Наказателния кодекс, която разглежда престъпленията срещу мира и човечеството. Там има доста подробна регламентация по отношение на военните престъпления, състава им за престъпления и т.н. Но що се отнася до престъпления срещу човечеството в тази част от Наказателния кодекс е записано само престъплението „геноцид”. Известно е, че има и много други състави, които се третират като престъпления срещу човечеството. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и чл. 15, т. 2 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права, приет от Генералната асамблея на ООН на 16 декември 1966 г., който съставлява част от Хартата за правата на човека на ООН, нищо в този член не може и не пречи едно лице да бъде съдено и наказано за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление, съгласно общите правни принципи, признати от всички народи. Аналогичен е текстът и на Европейската конвенция за правата на човека.

За да се приложат обаче конвенциите на ООН, трябваше първо те да бъдат обнародвани. Това са двете конвенции, едната е от 1968 г. – Конвенцията за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, другата Конвенция е от 1948 г. – за престъплението „геноцид”. Тези две конвенции не бяха обнародвани в „Държавен вестник” съвсем доскоро. Дори в мотивите на моя законопроект аз посочвам този факт.

В хода на дискусиите около законопроекта зададох питане към министър-председателя по тази тема, тъй като съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за международните договори на Република България, Министерският съвет е длъжен да осигури обнародването в „Държавен вестник” на действащите необнародвани международни договори, между които са и тези две конвенции. В отговора си на 3 декември 2010 г. министър-председателят заяви, че процедурата по обнародване ще бъде задействана и наистина на 17 декември 2010 г. двете конвенции бяха обнародвани в „Държавен вестник” и съгласно чл. 5 от Конституцията станаха част от нашето вътрешно законодателство. Това са Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението „геноцид” в сила за България от 1951 г. и Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, която е в сила за България от 11 ноември 1970 г. Но и до този момент, когато бяха обнародвани, двата документа не бяха публикувани в „Държавен вестник”. Би трябвало след обнародването им, ако се приложи пряко чл. 5 на Конституцията, те да станат част от нашето вътрешно право. Но в своето Решение № 7 от 2 юли 1992 г. по Конституционно дело № 6 от 1992 г. за тълкуване на чл. 5 от Конституцията, Конституционният съд на Република България е решил следното: „Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени действия или бездействия са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само, доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължение за промяна в законодателството”. Тъй като всички тези текстове, намерили място и в Конституцията, че няма давност за престъпленията срещу човечеството, Европейската конвенция, която казва, че няма давност за такива престъпления, когато и да са извършени те и т.н, се отнасят до състави в нашия Наказателен кодекс, трябва да погледнем дали има такива. Виждаме, че такива състави, освен престъплението „геноцид”, няма.

Затова съм предложил да използваме текста на Римския статут на Международния наказателен съд, който вече сме ратифицирали и е в сила за Република България от 2002 г., в чийто чл. 7 са дадени съставите за престъпления срещу човечеството в тяхната модерна интерпретация. Тези състави, изброени в чл. 7 на Римския статут на Международния наказателен съд, развиват съставите, дадени в чл. 6ц от Статута на Нюрнбергския военен трибунал от 8 август 1945 г., които са подплатени с Резолюцията на ООН от 13 февруари 1946 г. и тази – на Генералната асамблея на ООН, от 11 декември 1946 г. По този начин, ако бъде прието това предложение, в нашия Наказателен кодекс ще има подробно описани състави за престъпления срещу човечеството, които включват убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на населението, лишаване от свобода или друго тежко, лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право, изтезания, изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всякаква друга форма на сексуално насилие с подобна тежест, преследване на определена група или общност, поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 на този статут и т.н., те са изброени подробно.

Всички тези състави или една част от тях поне фигурират и в досега действащия Наказателен кодекс като престъпления срещу личността, но те придобиват смисъл на престъпления против човечеството, когато се извършват като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население.

Ние трябва да имаме тези състави в Наказателния кодекс, за да може към тях да се прилагат разпоредбите на конвенциите за неприлагане на давност, нашата разпоредба на Конституцията за неприлагане на давност към такива престъпления и прочие. Ако ги нямаме, ние не можем да приложим тези, ратифицирани вече от Република България, международни договори и документи, които ни задължават и с които ние сами сме се задължили да хармонизираме като част от нашето вътрешно право.

Ето защо смятам, че предложението, което правя, е основателно. То има и още един елемент – въпросът за давността. Давност не се прилага към такива престъпления, каквито изброих и които са посочени подробно в законопроекта, когато и те да са извършени. Когато и да се извършени към такива престъпления не може да имат давност, дори ако в момента те не са имали съответния състав в Наказателния кодекс, но по общия смисъл, който е приет международно за такива престъпления, те представляват такива престъпления. Това също е един елемент, който трябва да се има предвид.

И следващият елемент, който е последен – може ли да бъде възкресена вече изтеклата давност за такива престъпления, тъй като в момента имаме прецедент с прекратяване на делото за лагерите поради изтекла погасителна давност. Там съдията Румен Ненков, който прекрати това дело, заяви, че Народното събрание би трябвало да приеме акт за възкресяване на тази давност. Неговото решение е приложено към мотивите на законопроекта. Той се позовава на Закона за нормативните актове, който дава възможност със специална разпоредба да се въведе с обратна сила някоя от предложените мерки, в случая една мярка, която е свързана давността на извършени престъпления срещу човечеството.

Като един аргумент в подкрепа на предложението, което съм направил, е изследване на общественото мнение от 3 до 9 декември 2010 г., в което 54,3% от българските граждани, смятат, че не трябва да има давност за такива престъпления, които са извършени в миналото, срещу 23,3%, които смятат, че трябва да има давност и 22,4%, които не могат да преценят. Това означава, че предложението, което правя има обществена подкрепа и се смята за справедливо.

Ето защо смятам, че с нанасянето на тези корекции в Наказателния кодекс – едни предложения, които доразвиват съставите в главата за престъпления срещу човечеството и ги хармонизират с тези на вече ратифицирания Римски статут на Международния наказателен съд, ние ще можем да имаме един модерен Наказателен кодекс, който и в тази област ще съответства на вече ратифицираните от нас международни договори и документи. Аз смятам, че тези състави ще позволят България да може да отговори на изискванията, които са поети с ратификацията на Римския статут на Международния наказателен съд. Те не действат само спрямо миналото, но също и към бъдещето. Това са състави, които ние трябва да имаме, ако искаме да кажем, че нашият Наказателен кодекс напълно съответства с европейските и международни изисквания. Благодаря.”

Обсъждането на този законопроект протича вяло, ако може изобщо да се говори за такова. Министерският съвет, който има свои представители по време на заседанието, не желае да вземе думата. От името на ДПС се изказва Четин Казак, който подкрепя законопроекта със следните аргументи:

“Основната част от изказването ми обаче е посветено на внесеният от господин Лъчезар Тошев законопроект. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепяме този законопроект, тъй като наистина той е плод на сериозни усилия от страна на неговия вносител – усилия, насочени към преодоляване на системни слабости и несъвършенства в нашия Наказателен кодекс по отношение регламентирането на цялата група престъпления, така наречени престъпления против мира и човечеството.

Ние напълно споделяме мотивите за това, че в този си вид Наказателният кодекс драстично е изостанал и се разминава с достиженията на международното наказателно право по отношение на санкционирането на този вид престъпления – престъпленията против човечеството. За съжаление в тази си част нашият Наказателен кодекс си остана на онова ниво, на което е бил още при създаването му през далечната 1968 г., при едни съвсем други условия, при други обществени реалности в България и по никакъв начин не се отчитат междувременно настъпили събития както в България така и в света.

На първо място, за съжаление, с тези текстове на Наказателния кодекс, както стана ясно, вече са погасени по давност – нещо, което е недопустимо – такива знакови дела, като делото за лагерите, както каза господин Тошев, и така нареченото Дело № 1 за „възродителния процес”. Заради шиканирането на отделни органи на съдебната власт, заради поставянето на абсолютно неизпълними задължителни предписания от страна на съда към разследващите органи повече от 20 години вече това дело стои в задънена улица и давностният срок за неговото приключване е изтекъл.

Безспорно е, че с оглед на дефинициите, които са дадени в Конвенцията на ООН от 1968 г. за непогасяване по давност на престъпленията против човечеството; на дефиницията, дадена в Римския статут, в чл. 7, ал. 1, на Международния наказателен съд, деянията в рамките на така наречения възродителен процес попадат под ударите на тези два международни акта и в рамките на тази дефиниция.

Безспорно е, че тогава имаше принудително преместване на големи групи от населението. Безспорно е, че имаше нападение и преследване на големи групи от населението поради техния етнически и религиозен произход. Тези престъпления към този момент останаха абсолютно ненаказани от българската съдебна система.

Ние категорично подкрепяме законопроекта, който цели именно да вдигне погасителната давност за този вид престъпления, за да могат най-после те да получат своето възмездие и наказание от българската правосъдна система. Благодаря ви.”

На следващият ден – 17-ти февруари, протича гласуване, на което законопроектът е отхвърлен. Лъчезар Тошев настоява за прегласуване, като се аргументира по следния начин:

“Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този законопроект. Той се отнася за хора, а не за животни – за престъпления срещу човечеството, за въвеждане на състави за престъпления срещу човечеството. Това е тема, за която е много странно мнозинството да гласува „против”.

Ние току-що приехме два закона, които защитават животните от жестокост. А да се въздържите при гласуването, когато става въпрос за престъпления срещу човечеството, това е много странно! В Комисията по правни въпроси имаше 4 гласа от БСП, от левицата, които се въздържаха по този закон, а гласуваха „за” другите два закона, които третират жестокост към животните. Може ли така?

Аз смятам, че не е редно да се отхвърля такова предложение. Нашият Наказателен кодекс има нужда от тези състави, които вече са ратифицирани от Народното събрание с приемането на Римския статут на Международния наказателен съд. Затова предлагам прегласуване.”

Предложението е прието, но повторният вот не променя резултата. Гласували са 86 народни представители (към една трета от общия им състав!), като едва 14 са гласували за, против са гласували 36, също толкова са се въздържали. Резулатът поименно е следният:

Гласуване, проведено на 17.02.2011г. по ЗИД на Наказателния кодекс – първо четене, вносител Лъчезар Тошев:

ЗА:

Асен Йорданов Агов: СК

Десислава Вълчева Атанасова: ГЕРБ

Гинче Димитрова Караминова: ГЕРБ

Екатерина Иванова Михайлова: СК

Иван Николаев Иванов: СК

Йоана Милчева Кирова: ГЕРБ

Лъчезар Благовестов Тошев: СК

Пламен Георгиев Цеков: ГЕРБ

Стефан Господинов Господинов: ГЕРБ

Фани Иванова Христова: ГЕРБ

Цветан Костов Костов: СК

Цецка Цачева Данговска: ГЕРБ

Юлиана Генчева Колева: ГЕРБ

Юнал Тасим Тасим: ДПС

ПРОТИВ:

Александър Владимиров Радославов: КБ

Анатолий Великов Йорданов: ГЕРБ

Аспарух Бочев Стаменов: ГЕРБ

Борис Крумов Грозданов: ГЕРБ

Величка Николова Шопова: ГЕРБ

Владимир Цветанов Тошев: ГЕРБ

Вяра Димитрова Петрова: ГЕРБ

Геновева Иванова Алексиева: ГЕРБ

Даниел Георгиев Георгиев: ГЕРБ

Димитър Иванов Аврамов: ГЕРБ

Димчо Димитров Михалевски: КБ

Евгени Димитров Стоев: ГЕРБ

Захари Димитров Георгиев: КБ

Зоя Янева Георгиева: ГЕРБ

Иван Йорданов Божилов: ГЕРБ

Иван Тодоров Иванов: ГЕРБ

Костадин Василев Язов: ГЕРБ

Красимир Неделчев Минчев: ГЕРБ

Любен Андонов Корнезов: КБ

Любомила Станиславова Станиславова: ГЕРБ

Мая Божидарова Манолова: КБ

Недялко Тенев Недялков: ГЕРБ

Николай Петков Петков: ГЕРБ

Николай Хинков Рашев: ГЕРБ

Петър Владимиров Димитров: КБ

Румен Иванов Иванов: ГЕРБ

Румен Иванов Такоров: КБ

Светомир Константинов Михайлов: ГЕРБ

Силвия Анастасова Хубенова: ГЕРБ

Снежана Георгиева Дукова: ГЕРБ

Стефан Иванов Дедев: ГЕРБ

Стоян Иванов Иванов: Атака

Таня Димитрова Въжарова: ГЕРБ

Тодор Атанасов Димитров: ГЕРБ

Христо Димитров Христов: ГЕРБ

Янко Иванов Здравков: ГЕРБ

ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ:

Александър Руменов Ненков: ГЕРБ

Ангел Георгиев Даскалов: ГЕРБ

Валентин Алексиев Николов: ГЕРБ

Валентин Тончев Микев: ГЕРБ

Галина Димитрова Банковска: ГЕРБ

Галина Стефанова Милева-Георгиева: ГЕРБ

Георги Георгиев Плачков: ГЕРБ

Георги Иванов Андонов: ГЕРБ

Георги Тодоров Божинов: КБ

Даниела Анастасова Дариткова-Проланова: ГЕРБ

Даниела Маринова Петрова: ГЕРБ

Джема Маринова Грозданова: ГЕРБ

Диан Тодоров Червенкондев: ГЕРБ

Димитър Борисов Главчев: ГЕРБ

Емануела Здравкова Спасова: ГЕРБ

Ивайло Георгиев Тошев: ГЕРБ

Иван Димитров Иванова: ГЕРБ

Иво Тенев Димов: ГЕРБ

Илия Иванов Пашев: ГЕРБ

Красимир Любомиров Велчев: ГЕРБ

Красимира Щерева Симеонова: ГЕРБ

Милена Иванова Христова: КБ

Мирослав Николов Петков: ГЕРБ

Митко Живков Захов: ГЕРБ

Михаил Ненов Николовски: ГЕРБ

Моника Ханс Панайотова: ГЕРБ

Никола Иванов Белишки: ГЕРБ

Николай Тодоров Мелемов: ГЕРБ

Николай Янков Пехливанов: Атака

Светлана Ангелова Найденова: ГЕРБ

Станислав Стоянов Иванов: ГЕРБ

Станка Лалева Шайлекова: ГЕРБ

Стефани Михнева Михайлова: ГЕРБ

Христина Иванова Янчева: ГЕРБ

Цветан Емилов Сичанов: ГЕРБ

Янаки Боянов Стоилов: КБ

Няколко дребни, но съществени извода от това гласуване. Първият и най-основният: Коалиция за България, която като наследник на престъпната БКП има интерес да блокира този законопроект, който би позволил да се търси отговорност за престъпленията на комунистическия режим – или най-малкото тези престъпления да бъдат дефинирани като геноцид спрамо своя народ, е представена в това гласуване само с десет гласа, обявили се против или въздържали се.

ДПС практически отсъства. Само един техен представител е подкрепил законопроекта, а останалите – включително защитилия го в обсъжданията Четин Казак – просто ги няма.

Всички останали гласове в това гласуване – или 75 от общо 86 гласували – или едно огромно мнозинство, принадлежат на десни партии. Тоест – това гласуване маркира уникалния случай, в който – ако биха искали – десните биха могли да постигнат ако не юридическо, то поне морално възмездие за престъпленията на комунистическия режим, да ги криминализират пред света и в очите на съвременните българи – и да ги дефинират по най-справедливия и прецизен начин – като геноцид срещу българския народ.

Това обаче не се случва. За законопроекта гласуват изцяло единствено представителите на Синята коалиция, които обаче са цифром и словом петима на брой. За отбелязване е, че сред тях не са нито лидерът на ДСБ Иван Костов, нито лидерът на СДС Мартин Димитров. Изглежда и двамата се разглеждали това гласуване като маловажно – или може би са имали по-важни задължения.

“Дясната” партия ГЕРБ гласува предимно “против” и “въздържал се”. По-точно: “за” гласуват само осем от нейните представители, против – цели 28 от тях, а 32-ма благоразумно се въздържат. Тъй като в този случай ефектът от гласуването “против” и “въздържал се” е практически идентичен, може да се каже съвсем спокойно следното: с гласовете на народните представители от ГЕРБ бе изпуснат шанса престъпленията на комунистическия режим да бъдат лишени от давност, като бъдат заклеймени като геноцид срещу българския народ.

Случаят не се нуждае от коментар. Мога обаче да предложа две неща: първо – документацията за това обсъждане и резултатите от това гласуване да бъдат изпратени в ЕНП, та да знаят десните в ЕС с кого си имат работа. И второ – всеки път, когато Бойко Борисов почне да говори за дядо си, убит от комунистите след 9-ти септември, да му бъде показвано как са гласували неговите депутати, когато от тях е зависило моралното възмездие за подобни невинни жертви на комунистическия режим.

http://www.svobodata.com/