Ядосана съм.
Вчера Кърджали трябваше да има празник. На 21 октомври градът е освободен от османско владичество (това ли е коректният термин, ако не – извинете ме). Сигурно знаете, че едва Балканската война от 1912 г. и победата на генерал Васил Делов правят Кърджали част от българската земя. Сигурно знаете, че поради късното му присъединяване комплексите са много, страшно много, носят ги не само управниците му през годините, но и хората. Аз не разбирам защо комплексите трябва да избиват и избухват около празници, през целия си живот не го проумях. Не разбирам и защо хора, никога не стъпвали в този ужасно хубав град, го възприемат като някакъв анклав, населен с чужди на България люде. Не разбирам и другите, свързани по някакъв начин с Кърджали, които диктуват или вземат еднолично решенията за него, дори и за празниците му. Впрочем, празник имаше и го направиха децата на града. До тях, слава на боговете, не достигнаха политическите бръщолевения и провокативните послания.
Какво се случи?
В петък вечерта имаше пищна заря на площада, страхотен спектакъл от националната гвардейска част. Местните хора питаха къде са кметът и екипът му, къде са депутатите. И аз питах. После стана ясно, че били сърдити – на областната управа, че организирала зарята и не ги поканила, че две прояви се дублирали, на ГЕРБ, че ползвали властта си за разделяне и противопоставяне, а може би и на избирателите, окупирали площада. На следващия ден движението беше в абсурдна блокада до невъзможност да се придвижиш с автомобил, а онова, което най-ясно се чуваше, беше с адрес към майката и родата до девето коляно. Че как, важно е скъпоценните общинските съветници и други политически лица да стигнат безпрепятствено до залата за тържествената сесия. А сесията трябваше да е тържествена. Трябваше и д-р Атанас Дафовски, първият главен лекар на болницата, да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“. Но не беше – умниците общинари обявиха нулева година за въпросната процедура. Копи-пейст на скандала отпреди пет години, когато освободителят на града генерал Делов бе захвърлен в коша на политическата немощ и малоумие.
„Някои се опитват да ни разделят, да ни противопоставят, дори и на празници като този. Политиката на разделение и противопоставяне, за съжаление, става официална държавна политика, когато се прави от институциите на държавата. Ползването на един празник от държавата за разделение на обществото е недопустимо в европейска България“. Това беше поздравът на политически лидер от празничната трибуна. Това беше присъда – заради зарята от предната вечер. Чок мерси, ама в парламента може да плямпате всичко, да се правите на важни и да симулирате опозиция. Не и в града ми, не и в този ден.
И още една доза отрова от вчера.
Новопръкнал се политик, известен на прокуратурата с разноса на хранителни торбички с партийно лого от времето на предизборната кампания, се изказал и той за празника на освобождението. За него генерал Васил Делов е „военнопрестъпник, извършил първото по рода си етническо прочистване в новата световна история“ и това било така според съвременните разбирания. „Избиване на цивилно население, изнасилвания, ограбвания, прогонване от родните места. Всичките зверства над мирното население се извършват от редовната армия, предвождана от генерал Делов“, твърди този познавач на историческите факти. И още – че имало „неоспорими факти и доказателства за извършения геноцид“, и „поляризация в обществото“. Същият автор призовава за местен референдум за избор на друга дата за Деня на Кърджали. Защото това щял да е изходът от „срамното положение“.
Да, мен ме е срам. Ето от такива хора с претенции да определят дневния ми ред и пътя на живота ми, моя и на хората в този страхотен град. Ами да беше излязъл смирен от джамията, в която с Местан сте се молили вчера за покоя на загиналите, или и тях разделихте? В храма или в кръчмата си шушнахте за геноцид и референдум?
Извинете за дългия коментар. Ядосана съм и омерзена, махнете мръсните ръце от Кърджали.
Искам да дишам и да не ме е срам. И да не ме е страх.
Вилдан Байрямова
