.
Да можеше Васил Иванов Кунчев
да влезе днес в Народното събрание:
Подпира се на дървено бастунче,
прикрива с шалче белези от раните.
Присяда най-отзад. Огрява залата
с косите побелели и сините очи.
Облякъл е онази риза, бялата…
Над всички там със своя среден ръст стърчи.
Изважда молив от сако протрито,
оглежда се неловко и смутено.
„Пет лева съм похарчил за таксито“ –
записва си в тефтерчето червено.
Поисква думата. За реплика и дуплика:
„Аз, байовци, дошъл съм от бесилка тука…
Да видя божем святата република.
А пътем да изхвърля и боклука.“
Иван Вълев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Иван Вълев е роден в 1942 г. в с. Стрелци, Пловдивска област. Живее в Пловдив. Има десет издадени стихосбирки досега, между които дебютната е „Скорост“ (1967), както и „Пътят на птиците“ (1996), „Високата трева“ (автоантология), „Любовна лирика“ (2012) и др. Последната е „Лошо време“ (2015). Превежда полска художествена литература – има преведени 12 книги от известни полски автори. В края на тази година излиза негова книга с проза – „Лятно кино“, разкази и новели. Една много известна песен, изпълнявана от Гриша Трифонов – „Лятото“ – е по едноименно стихотворение на Вълев.
.
