Истанбулската конвенция е типичен пример за технологията „прозорец на Овертон“.
Първо ни говорят за свободата на словото. Значи е нормално да обсъждаме, че полът е И културен феномен. Все още сме в сферата на дискусията. Нека наречем този аспект на пола „джендър“ – така обобщаваме проблемите на половете в едно. Провеждат се научни конференции по темата.
Появяват се противници и привърженици. „Прозорецът“ се е преместил. Вече дискутираме, че „мъж“ и „жена“ са И роли от културата.
Хората, движещи „прозореца на Овертон“, са си подготвили постоянно убежище. Те са създали евфемизъм на своята цел. Това е елементарна словесна дупка – „Моля Ви се, не говорим за това, дали мъж или жена са въпрос на избор. Става дума за домашното насилие върху жени (може и мъже), нищо друго“…
Важното за тях е, че ние вече дискутираме по въпроса – дали „мъж“ и „жена“ са биологични характеристики на новороденото, или това е въпрос на „културно разбиране“. Джендър, бе!
Задължително се появяват радикалите – онези, които са решително против, че „мъж“ и „жена“ са свободно избираема специалност. Те са обвинени, че не приемат „Истанбулската конвенция“ и следователно поощравят насилието върху жени. Следват покъртителни истории за такива насилия и как тези „отрепки“ – противниците на Конвенцията, фактически подкрепят насилието. Те трябва да бъдат засрамени, оплюти и обругани. Те стават „злите сили“.
Вече е постигнат първият резултат: въпросът е дискусионен и предметът му напълно неясен! Мъж ли си, жена ли си, е вече спорно, а ако отказваш спора, значи подкрепяш насилието над жени.
Сега следва серията от примери в историята – за гейове, за лесбийки, за многоженци… Следват трагични разкази за съдбата на „мъжкарани“ и „женчовци“… Намесват се имената на авторитети от миналото и днес.
Следва намесата на генетиката. Така се раждат. Не им ясно дали са мъже или жени. Следва обобщението – всички така се раждат. После възпитанието ги прави „момченца“ или „момиченца“.
Ама моля Ви, Вие не разбирате, ние говорим само по темата „за домашното насилие върху жени“.
Тъй.
Следва нататък. Свободен ли е човек? Свободен е. Защо ние ще определяме дали той е мъж, или жена? Нека сам реши. Никой не може да опровергае, че свободният избор на пол е нещо вредно и опасно.
Ама, моля Ви, Вие не разбирате, ние говорим само по темата „за домашното насилие върху жени“.
Тъй.
Сега следва всички противници на „Прозореца“ на Конвенцията да бъдат натикани на кучето под опашката: те са против правата на човека, те са комунисти, те са фашисти, те са против демокрацията, те са путинисти, те са за Ердоган, те са против ЕС…
Нормалните хора, намиращи се далеч от подобни дискусии, стават разногледи.
Правителството е в шах, бизнесът се гърчи.
Приема се закон. Във всяка детска градина, до пълнолетие и получаване на лична карта, не се знае кой какъв пол има.
Литературното наследство е редактирано. От него са преправени от „Илиадата“ през „Ромео и Жулиета“ до „Война и мир“. Да не говорим за парцала „Робинзон Крузо“. Всички опери са преправени… Вторачват се в нотите. Преходът от сол в ла, не е ли антиджендърски? Провежда се конференция…
В медиите се провежда кампания и разяснителна работа. Винаги човек се е колебаел мъж ли е, жена ли е. Винаги е било така. Ще има ярки лица, които ще разказват как в детството си не са били сигурни за пола си.
Ама, моля Ви, Вие не разбирате, ние говорим само по темата „за домашното насилие върху жени“.
Тъй.
Прозорецът на Овертон бавно се затваря…
Петко Симеонов
Думата джендър е понятие за думите от мъжки, женски, среден род. (Пише го в речниците). Думата дете е от среден род. Но намерете лекар или акушерка или баба, които като гледат едно новородено дете, могат да кажат, че то е от среден пол. За тях, за нас, и за свидетелството за раждане, то е мъжко или женско. Може в много редки случаи половите органи да имат дефекти, но това са много редки случаи и има ли някъде дете да е записано като среден джендър, нито мъжко, нито женско. Така странно е как ни убеждават, като използват думата джендър, че с думата дете, съвсем не е ясно дали е момче или момиче. И съвсем не е ясно как това стана една огромна опасност за нацията и нашето съществуване. Даже „откривателите“, и не само те, видяха загиването ни от джендър пропагандата.
Лошото е, че някога в миналото с подобни акробатически езикови трансформации, хиляди бяха определени с епитета „врагове на народа“ и бяха заривани в земята с олово в главите. Сега лозунга става: „Смърт на джендърите!“
А за това дали някои мъже бият жените или ги принуждават да правят отвратителни неща за никого не е грижа.
Някои усърдно ни карат да отричаме конвенцията за това.
Тази конвенция не ни трябва. Ние не бива да се оставаме да бъдем марионетки в ръцете на „Европейците“. Това би довело до унщожение на род и родина. Те искат територия с безропотни роби. За съжаление не се осъзнава заплахата.
Натиска над България от вън е огромен. Обществото не я иска тази конвенция, но управляващите със страшно темпо я налагат. Обществото е пред експлозия а на ГЕРБ не им пука…