На днешната дата Отбелязваме Деня на Холокоста в България. С решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството“. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.
Историята
Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.
Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“. За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи. Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството в София преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
По повод Деня на Холокоста – 10 март, председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители ще присъстват на поклонение пред паметната плоча до Народното събрание за 68-та годишнина от спасяването на българските евреи. Инициатори на отбелязването на годишнината са Организацията на евреите в България „Шалом“ и софийската регионална организация на евреите.
Току-що се прибрах от научна конференция, организирана от „Академични приятели на Израел“, Сдружението на младите учени „Когито“ и Управление „Архиви“ към МС, проведена в Тържествената зала на Българската академия на науките.
„68 години от спасяването на българските евреи“ беше темата, която научни работници дискутираха в продължение на повече от два часа. Интересният доклад на акад.Георги Марков провокира широкомащабна дискусия, в която се изказаха редица интересни мнения, бяха съобщени неизвестни на широката публика факти и обстоятелства, често коренно различни от битуващите стереотипи по въпроса. Ще се спра само на най-интересните.
Оказа се, че българските фашисти (имало е и такива граждански организации в България) не са били против евреите. Нещо повече – немалко евреи са били членове на организации с фашистка ориентации. (Друго са националистическите организации – те са ратували за последователно провеждане на хитлеровия замисъл за „окончателно решаване на еврейския въпрос“).
За съжаление лаикът, незапознатият с историческите детайли често бърка едното с другото. Докато в Германия евреите са подложени на тотален геноцид, във фашистка Италия Бенито Мусолини не посяга на Божия народ; едва след преврата на Бадолио от Апенините потеглят влакови композиции към лагерите на смъртта.
Докато просветена, хуманна и винаги притичаща се на помощ на преследвани (спомнете си напр. В.И. Ленин – там и днес има негов музей)от чужди власти Швейцария своевременно (още през 1937 г.) уреди в паспортите на евреите да се сложи черен печат, та да не би да я „наводнят“, България спасяваше не само своите евреи, но и евреи от редица други европейски държави. Благодарение на благосклонното „замижаване“ на тогавашните български власти много хиляди (ето тема за бъдещите учени – да разработят тази благодатна странична линия, почти неизвестна на света) евреи от Германия, Полша, Литва, Латвия, Румъния заминават с български или наети от българи кораби за Хайфа, и по такъв начин избягват съдбата на милионите свои събратя.
Изказаха се и опасения, че се провежда целенасочена пропагандна линия за омаловажаване на българския принос, като ударението се поставя върху къде по-незначителни случаи като този на Шиндлер например. Сякаш някой е заинтересован да не се говори за спасителите, а да се набляга на гонителите – едва ли не спасителите попадат в категорията „persona nоn grata“.
Независимо от всичко фактите са налице и те са упорито нещо. Въпреки интересите на отрицателите в историята на България – единствена в света държава – се случи чудо, което никаква манипулативна пропаганда няма да успее да изтрие: СПАСЯВАНЕТО, ПРЕДИ 68 ГОДИНИ, НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ“.
Да не си мислим, че и тогава не е имало сънародници, които са гледали с безразличие на ставащото. Но друго е важно – мислещите 7% от населението са се проявили като народ, подали са ръка на изпадналия в беда другородец. Те са тези, които са измили очите на България пред света и пред Бога.
Вярвам, че и днес Отечеството ни не е обедняло откъм тези 7%.
В тях ни е надеждата!