За Сан Стефано, Берлинския конгрес и Освобождението ни

Политиката е изкуството на възможното и в нея се цени какво си постигнал максимално в дадена ситуация.

Отмина още един 3-ти март. Още един национален празник, за съжаление изпълнен, освен с патриотизъм, и с фанатична русофобия, и отричане на най-ценното човешко качество – саможертвата. За сетен път чета едни и същи опорни точки, копирани и предавани от уста на уста, с удивителен плам от псевдопатриоти, целящи да докажат колко отвратително нещо е сторила Русия, като е вдигнала над 200 000 войници, за да спасява чужда държава от Османско робство. Всяка империя през 19 век е имала своите грандомански планове – и Англия, и Франция, и Германия, и Русия, и Османската, и Австро-Унгария, и е нормално един владетел да търси най-доброто за народа си, и политически и географски. Затова е 120% сигурно, че Русия е имала своите стратегически имперски цели да влезе в Руско-турската война, но когато те са съвпаднали с целите на народно-освободителното движение, можем само да сме благодарни на съдбата. Както и на десетките хиляди руснаци, казаци, белоруси, румънци, фини и пр., загинали за нашата свобода. Независимо от техните или на царете им лични мотиви.

Някакъв удивителен садомазохистична страст има обаче в това да твърдиш, че:

Позиция 1: Сан Стефанския договор не освобождавал България, защото било само някакво хвърчащо договорче между две велики сили, в което се давала свобода на Черна Гора, Румъния и Сърбия, но не и на България.

Първата половина на 19 век е изпъстрена с национал-освободителни войни на Балканите – най-вече около Гърция, Румъния, Сърбия и отдалечените крайща на Османската империя. Паралелно с това Русия води няколко войни с Турция, и след последната – Кримската за почти всички народи в тази част на света изгрява надеждата, че само оттам може да дойде освобождението. До този момент нито Австрия, нито Германия, нито Англия са проявили някакъв интерес към свободата на гърци, българи, румънци, сърби. Нещо повече – около 1870-75 година, предвкусвайки края на Османската империя, всички те започват да точат зъби коя да откъсне по-голямо парче от тортата. На картата на Европа има няколко големи държави – Германската империя, Австрия, Англия, Франция, Русия. Русия е сравнително изолирана на картата на Европа и за нея стъпването на Балканския полуостров има стратегическо значение – Средиземно море, проливите, а защото, освен всичко друго, там има славяни, говорещи сходен език, изповядващи почти идентична религия, а и на подобни съюзи винаги може да се гледа в дългосрочен план. Австро-Унгария иска своя дял също, но културно тя е по-близко до хърватите, отколкото до българите. Англия и Франция не искат да позволят създаване на голяма славянска общност в тази част на света, защото това би направило Русия супер могъща държава. А всеки, дори всяко дете, което е играло стратегически компютърни игри като Civilization, знае, че най-правилната стратегия е – всички срещу най-силния и никога да не позволяваш да стане някой прекалено силен.

Виждайки наближаващия разпад на Османската империя, и Англия, и Франция пращат свои емисари, шпиони и най-вече “консултанти”, в опити без особени разходи да спечелят максимално много. Не е случайно, че голяма част от командирите на турската армия, особено тези, извършвали най-гнусните зверства, са били я германци, я англичани, я французи, приели нова религия и име. Родните русофоби са готови да целуват всеки англичанин, заради това, че е изпратил кораби и оръжие, с което е избивано българското население от башибозука, пред това да кажат едно благодаря на тези руснаци, загинали защитавайки нашите баби и дядовци. Не знам дали е неблагодарност или кретенизъм.

След обесването на Левски, размириците в Румъния, Сърбия и особено след Априлското въстание, когато великите европейски личности като Уилям Гладстон и Виктор Юго се изправят в защита на нас – българите, за всички става ясно, че войната е въпрос на месеци. В този момент Австро-Унгария и Русия подписват два сравнително непознати договора – Райхщадско споразумение и последвала Будапещенска конвенция. Съгласно тях, те се договарят в случай на разпад на Османската империя, да си поделят влиянието на Балканския полуостров. За Австрия ще остане хърватските територии и части от днешна Сърбия, а Румъния и България да образуват независими княжества. Вътре обаче има един много коварен текст:

„…ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено.“ (Wikipedia) .

Всеки разумен човек би се досетил, че подобна държава ще е нова Велика сила, и то близка почти сигурно на Русия.

Малко след това всички големи се събират на Цариградска конференция, отворила пътя за повече независимост на Сърбия, Черна гора, Румъния, Херцеговина, но има и предложение за българска държава. Високата порта не изпълнява поетите задължения и логично се стига до война. Руско-турската освободителна война, която, ако другите велики сили бяха по-смели, можеше да се казва и по друг начин, но те са предпочели отдалеч да наблюдават “двамата, които се бият”, а те да спечелят без капка кръв и никакви разходи. Българите дават и опълченци, и провизии на руските войски, а някои и живота си за освобождението на България. Интересите на Русия естествено са били разширяване на югоизток, нови територии, включително проходите и проливите, но какво от това, ако тези интереси съвпадат с българските? Всички тези, които плюят по действията на руския цар и интересите му, са първите, които се възмущават от принципа: “Не е важно на мен да е добре, а на Вуте да му е зле”. Е, в случая руснаците с цената на 30-60 000 жертви (според различни източници), са решили да помогнат на православен народ, за да не му е “зле на Вуте”. Да си мислим, че някой народ ще хвърли десетки хиляди свои войници, за да освободи друг народ, без да има и свои интерес от това, е наивно и глупаво. Най-малкото руският елит не би приел подобна авантюра. Но когато интересите са общи – би следвало само да сме благодарни на съдбата. Когато ги наемат на работа, само глупаците гледат в канчето на собственика колко щял да спечели, умните се интересуват да получат работата, за да има с какво да нахранят семейството си, нали.

Логично стигаме до Сан-Стефанския договор. Той е такъв, неокончателен, незавършен и без пълна свобода за България, защото Е НЯМАЛО КАК ДА БЪДЕ ДРУГ. Ако Русия бе подписала договор, даващ повече свобода на България и голяма славянска държава на Балканите, това щеше да е нарушение на Райхщадското споразумение с Австро-Унгария, отделно нарушение на решенията на Цариградската конференция. Със Сан-Стефанския договор Русия нарушава част от тези споразумения, макар и в по-малка степен, в полза на освободените страни, но по-голяма крачка напред би довела до война с Австро-Унгария, а може би и с Англия. Как мислите, дали би издържала в този момент да воюва на два фронта, и какви щяха да са последствията за България, Сърбия и Румъния, при една почти сигурна загуба на Русия от подобна нова война? Да не говорим, че още по средата на войната любимата ни Англия се обръща на страната на Турция, помага й с транспорт, “консултанти” и снаряжение. Дори, ако не знаете, ордите на Осман паша, атакували Шипка и опожарили Стара Загора, са прехвърлени с английска помощ от Албания. На Англия ли трябва да издигаме паметници, а?

Политиката е изкуството на възможното и в онзи момент за България е постигнала максимално възможното – относителна въстановяване на Българската държава и самостоятелно управление. Берлинският конгрес връща нещата назад, но то е, защото са следвани споразуменията на Великите сили отпреди войната.

Позиция 2. “Това не е дата на Освобождение, защото българите почти нищо не сме сторили.”

Пълни глупости. Близо 500 години периодично в България е имало въстания, а последните 15 години с комитетите и революциите на Балканите, нещата са доведени до онази критична точка, когато Великите сили е трябвало да се намесят. Априлското въстание пък е имало такъв отзвук в Европа, че след него просто е било невъзможно да няма война. Разбира се и тогава е имало Киряк-Стефчовци, които са си седели в одаите и не са си подавали носа навън. Но пък предатели и жалки същества в България, както и навсякъде по света винаги е имало и ще има. Жалки индивиди, които за няколко гроша тогава или за грантове сега, и майка си ще продадат.

Позиция 3: Русия ни била превзела и окупирала.

Ами тя е, първо, победителка в една война; второ, има отговорност към освободените територии. Какво очаквате, да победи Турция и да се изнесе от България в следващите 30 дни? Ами нали Турция щеше да си я вземе обратно за нула време. Това е територия, която е била 480 (четиристотин и осемдесет ) години под чуждо робство – без армия, без държавно управление, без образовани началници, учители, лекари, без никаква почти интелигенция, без училища, пощи, държавни институции, с нищожна икономика, без фабрики и пр. Това е все едно да родиш дете и като навърши 1 месец да го оставиш да се оправя само. Напротив – Русия е постъпила по най-логичния и разумен начин, за да запази постигнатото. Разбира се и тогава е имало грешки, и надменност, и началническо поведение, но тук гледаме общата картина – а тя е била 100% в полза на нас, българите. Както се казва по американски “for the greater good”. Да видим какво пише в Санстефанския договор:

”Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата порта и европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.”

А затова, че окупацията е временна, докато се установи българската държавност, е доказателство следното:

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.

Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.

Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, необходимите депозити.

И още нещо – ако ни бе превзела окончателно и окупирала, защо първи български владетел – княз Александър Батенберг не е руснак, а германец?

Позиция 4: България изплатила свободата си със 64 тона злато, което било плячката на Русия.

Едни казват 32 тона, други казват 64 тона. Това едва ли има някакво значение.

Та, първо, това не е било някакъв откуп, а са били пари за издръжка на държавата след войната, защото, както казах по-горе, България е нямала администрация, войска, управление – всичко е било от руски военноврменни началници. С годините постепенно са замествани от български. Това днес се нарича държавен бюджет, а по-онова време е практически заем от България, за да бъде платено за изграждането й след войната. В България няма дори Национална банка, камо ли някоя друга да й даде кредит. Ако ти си фалирал и работиш на черно в САЩ за мизерни пари, обаче се появи някой филантроп, който изплати дълговете ти, независимо от кредитния ти рейтинг, даде ти пари за храна и дрехи и ново жилище, и ти каже: „Спокойно, ще ми ги изплатиш следващите 20 години“ – ти ще го наругаеш ли? Второ, мисля, че най-малкото е редно, след като някой те е освободил, да му платиш разходите – нека не си мислим, че пушките, барутът, транспорта, храната са без пари. Или може би Русия, освен загиналите си войници, и това трябваше да плати от джоба си – не е ли малко нагло?

Второ, и много по-важно – когато се бориш за свободата си и за правото на детето ти да не бъде отвличано за еничарин, или изнасилвано, клано, тормозено и да ти събират данък, защото са си изтрили зъбите с храната, с която си им дал, тогава си мисля, че това няма цена. Поне за мен свободата и достойнството на децата ми – е безценна.

Трето, по онова време България е била точно 2 милиона души. Разделяме тези 64 тона на 2 милиона и се получава по 30 гр. злато на човек. По днешни цени това са 1200 лв – една средна заплата. Вие дали бихте дали една средна месечна заплата, ако това ще ви донесе свободата на Вас и децата Ви? Аз лично да. За дебилите – не знам.

И последно, четвърто, този дълг практически не е бил платен, а по-голяма част от него опростен, особено след 1917 г., когато Ленин и Co, решават че СССР няма нищо общо с Русия, и няма да плаща, нито да си търси дългове.

С оглед казаното, подобни коментари – колко сме били платили за “окупацията” са безумно глупави.

Позиция 5: По-добре било да сме си седели под робство, защото така нямало да се стигне до комунизма под съветска власт.

На това му се вика – “Трай коньо за зелена трева” и “Я камилата, я камиларя”. Дали комунизмът и СССР имат нещо общо с онази Русия, донесла ни свободата – лично аз се съмнявам. Първо Ленин, Троцки и цялата им обкръжаваща действителност са били плод на отново едни болни амбиции, подкрепени от европейски велики сили, начело с Германия, за които е било важно да изкарат Русия от Първата световна война, и са ги пратили да правят своята си революция в Русия.

Второ, та нали самите руснаци, украинци, литовци, татари, узбеки, молдовци, белоруси са дали толкова милиони жертви в името на фанатици и убийци като Сталин.

Със сигурност нито аз, нито Вие, които четете, сме щели да бъдем родени, ако Освобождението не се било случило.(Ефектът на пеперудата)

Както казах вече, Политиката е изкуството на възможното – и има моменти, когато просто трябва да си благодарен, че интересите ти съвпадат с тези на някой друг.

3-ти март е един такъв момент.

Андрей Ненов