„Здравна“ равносметка

719 хиляди здравнонеосигурени лица в България, 233 хиляди безработни длъжници на НЗОК, 132 хиляди осигурени чиновници, които не си плащат сами здравните вноски. Висока смъртност, ниска раждаемост, неадекватна политика.

719 хиляди българи са без здравни осигуровки – съобщава в. „Сега“, като се позовава на данни от Националната агенция за приходите, изнесени от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Данни са получени след питане на депутата Лало Кирилов към министър Ананиев. (Според Закона за здравното осигуряване, подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава, но постоянно живеят на територията на Република България.) Данните, изнесени от министъра, са изчислени към края на 2017 г.

От изнесените данни може да се види, че 2 млн. и 735 хил. здравноосигурени лица в България се осигуряват от Държавния бюджет. Това число вероятно включва пенсионерите и децата до 18 години. Броят на пенсионерите в страната към 31.12.2017 г., според данни на социалния министър, цитирани от в. „Труд“, е 2, 169 млн. За това колко са децата в страната, ненавършили 18 години, към края на 2017 г., не намерихме точни данни, но през учебната 2016-2017 г., по данни на НСИ, в детските градини в страната са били записани общо над 224 хил. деца; учениците били малко над 605 хиляди. Ако съберем тези две числа, ще се получи число от порядъка на 829 хиляди. Което при това не включва децата, които не ходят на детска градина, нито тези, които са изпаднали от системата на образованието. Така ще излезе, че или част от българските деца до 18 години всъщност не са били осигурени от бюджета, или статистическите данни на различни институции не съвпадат и не са верни. (През 2017 г., впрочем, в България са родени малко над 56 хил. деца, което е антирекорд.)

Здравноосигурените, които не се осигуряват от бюджета, а на друго основание – т.е. това вероятно са най-вече работещите в частния сектор, са 3 млн. и 458 хиляди.

Що се отнася до здравнонеосигурените български граждани, които са около 719 хил., според данните на НАП, изнесени от здравния министър, от тях 233 хиляди са безработни. (Тук не е зле да се напомни, че безработните в България, нищо, че са безработни, се водят, че имат регулярни доходи всеки месец и дължат за тях здравни осигуровки, заедно с лихвите, за 5 години назад. Даже си има формуляр в НАП за безработни, според който те на практика „имат“ регулярни доходи всеки месец и всяка година, и просто не са си платили вноски от тях.)

От тези 233 хиляди безработни, според данните на НАП, безработните без право на обезщетение, които не са осигурени от фонд „Безработица“, са 159 хиляди; а безработните, получаващи обезщетение от фонд „Безработица“ за определен период от време, които дължат здравни вноски за своя сметка през останалия период на годината, са 74 хиляди.

Други 57 хиляди сред здравнонеосигурените български граждани са самоосигуряващи се лица, които за годината са декларирали както доходите си, така и задълженията си за здравни вноски, но все още не са ги погасили.

Още 22 хиляди сред здравнонеосигурените са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са заплатили здравни вноски.

Други 6 хиляди сред здравнонеосигурените са лица, завършващи средното си образование – за месеците до започване на трудова дейност или следване във висше учебно заведение.

Други 10 хиляди са чуждестранни лица, придобили българско гражданство – бежанци, които не се осигуряват от работодател или от държавния бюджет.

Но най-голямото от числата, от чийто сбор се събират тези 719 хиляди здравнонеосигурени лица в България, и което не попада в досега изброените категории, е 393 хиляди. За тези 393 хиляди от НАП са съобщили, че това са „други здравнонеосигурени лица“. Какви са тези лица, защо не са здравноосигурени, въобще не е ясно.

И така, да обобщим: 

Според данните на НАП, изнесени след питане на депутат към министъра на здравеопазването, към края на 2017 г. в България има 2,375 млн. осигурени от държавния бюджет; 3,458 млн. български граждани са осигурени на друго основание – подразбира се от работодатели и за своя сметка; 719 хиляди нямат здравни осигуровки и на практика са извън системата на здравеопазване.

Тези три числа правят общо, впрочем, 6,552 млн. Така излиза, че българските граждани, които не са граждани на друга държава, заедно с тези, които са граждани и на друга държава, но живеят постоянно в България, са малко над 6 млн. и половина. Но според официални данни, населението на страната към края на 2017 г. е малко над 7 млн. (Данни за броя на населението на страната към настоящия момент – вж. тук.) Къде е този около половин милион, който не излиза, след като съберем броя на всички здравноосигурени и здравнонеосигурени български граждани, не е ясно.

А може би част от него са една друга категория български граждани, а именно държавните и общински служители, които разбира се са здравноосигурени, като не плащат здравните си вноски от своите сигурни заплати. Т.е. при тях не само заплатите, но и здравните осигуровки идват в крайна сметка от бюджета. Според данни от средата на миналата година, щатните бройки в централната и териториалните администрации в страната са 132 648. Заплатите на чиновниците стигат до 4000 лв. – пише в. „Труд“ в свой материал от юни 2017 г.

Що се отнася до 719-те хиляди здравно неосигурени български граждани, 233 хиляди от тях са безработни, за които се очаква на практика, че имат доходи всеки месец, от които дължат вноски. 3а други 393 хиляди не се казва защо не са здравноосигурени. Други 57 хиляди са самоосигуряващи се лица, които не са успели да си погасят здравните вноски и затова са извън системата на здравеопазване. Други 22 хиляди също са лица, които са декларирали някакви доходи, но не са си погасили вноските. Има 10 хиляди здравнонеосигурени бежанци и 6 хиляди здравнонеосигурени младежи, завършващи средно образование.

И още малко статистика:

Към края на 2016 г. физическите лица в България, които притежават над $ 1 млн. долара, са 4800, по данни компанията за недвижими имоти Knight Frank, цитирани от Profit.bg. Според информация на ТВ Евроком пък от пролеттта на 2017 г., позоваваща се на проучване на „Мерил Линч“, в България има 5 милиардери и 10 хиляди милионери.

Според информация на Investor.bg от миналата година, позоваваща се на НСИ, почти една четвърт от населението на страната живее под прага на бедността.

За това колко са починалите български граждани, които биха могли да бъдат спасени, ако не бяха изпаднали от здравната система и ако бяха имали пари, за да се лекуват, едва ли има статистика. Те някак си не интересуват никого.

.