Аз съм лекар. Виждал съм как умират хората. Днес наблюдавам смъртта на един народ. Няма голяма разлика.
Смъртта на човек, покосен от тежка болест, настъпва първо в душата му. Човекът престава да се бори, загубва желание за живот. След като духът напусне тялото, уморен от дългата битка с болестта, спират и телесните функции.
Не така е при насилствената смърт. Именно затова при насилствената смърт духът надживява тялото, защото той не е готов да умре, не е готов да изчезне. Той дълго броди измежду нас, живите, тревожейки душите ни.
Как умират нациите ли? По същия начин. Нация, унищожена насилствено, загинала в борба с враговете, остава да живее вечно в историята на човечеството. Множество нации след нея се борят за правото да се назовават нейни наследници. Има безкрайно много примери – траки, елини, римляни, македонци, викинги, българи от Второто българско царство. Ние сме българите от Третото българско царство. Ние с гордост се зовем българи, защото духът на онези, непотурчените, с отрязаните глави, набитите на кол, обесените, е бил силен и здрав. Той не е умрял и няма да умре. Ние не сме като тях. Ние сме деца на преклонилите глави, потурчилите се, приспособилите се, преживелите и оцелелите, но духът ни кара да се зовем българи, да тачим българското. Духът без тяло.
Днес нацията ни умира не от насилствена смърт. Не. Не са ви виновни нито политици, нито мафиоти, доколкото има разлика между тях. Не ви е виновна нито Русия, нито Америка, нито Турция, нито Европа.
Вие сами си отрязвате главите и се набивате на коловете. В тялото на нацията ни е започнал отдавна и навлиза в крайна фаза процесът на автоагресия. Има такива заболявания, когато тялото унищожава само себе си. Имунната система не разпознава кой е враг и кой приятел. Всяка тъкан, всяка клетка е нападана от подивели левкоцити и антитела, които привеждат в действие атомната бомба на възпалението и некрозата.
Днес ние, българите, не разпознаваме враг от приятел. Ние нападаме всеки и всичко – винаги. Знаете ли как една здрава нация разпознава враг от приятел?
В здравите нации има съпреживяване, съчувствие, жалост. В здравите нации има милост към другия, има взаимопомощ.
Знам какво говоря. Аз живея в Америка. Не е минало ден тук да не събират хората пари за някоя кауза, да не дават кръв просто така, от доброта душевна, да не осиновяват деца откъде ли не, включително и от България. Да, от България, и включително и циганчета. Да, циганчета.
Тъпи американци, нали? Но те си имат нация, а ние скоро няма да имаме. Ще кажете: каква американска нация, сбирщина от какви ли не! Сбирщина, която има съпреживяване, съчувствие, взаимопомощ, вече не е сбирщина, а е нация. Древна и славна нация, в която изчезне съпреживяването и жалостта към ближния, вече не е нация, а група чужди един другиму хора.
Днес ние оставяме инвалидите без подкрепа, защото ние не сме инвалиди. А какво сме?
Здрави хора, но болна нация!
Днес Кольо Босия гладува*. Никой не се интересува от това. Каузата няма значение. Има значение, че един от нас е решил да се умори от глад. Какво иска да ни покаже той с това? Какво иска да постигне? Сигурно е луд. Способни ли сте да съчувствате на един луд? Не? Какви сте вие? Нормални убийци на собствената си нация!
Та какво всъщност иска този луд?
Не, не познахте. Не е министерско кресло, не е публичен интерес. Не е даже и прокламираното му искане за разпускане на парламента и оставка на транспортния министър. Съвсем не е това.
Кольо иска да ни покаже, че духът е по-силен от тялото. Духът на човека, духът на нацията е по-силен от инстинкта за самосъхранение, желанието да оцеляваме, да се уредим, да си живуркаме спокойно – и този дух се нарича съчувствие, съпреживяване, жалост. Той – Кольо съпреживява болката на всеки несправедливо преследван от системата, пострадал за истината, за честта си, за достойнството си, за държавността си. Има хора, уволнени и преследвани, защото не са искали да продават шофьорски книжки. Кольо им съчувства. Има хора, незаконно арестувани, несправедливо осъдени, затваряни невинни по затворите. Кольо съпреживява техните нещастия. Има човек, на когото не му достигат седемдесет лева да подаде документи за работа. Кольо си дава мизерната пенсия на този човек.
Тялото на всеки един от нас умира рано или късно. Духът е важен.
Нациите се създават и изчезват. Духът им остава. Какво ще остане от българите на Третото българско царство? Какво ще остане от нас? Кой ще помни Радка – пиратка, червените ферарита на мутрите и вечно наведените ни глави?
С какво се гордеят днес италианците? С победите на Цезар или с оргиите на някой преял патриций?
Наследници на кого си мислите, че сте? На Спартак или на никому неизвестен селски чорбаджия, ял, пил, ебал и накрая умрял от инсулт?
Кольо има състрадание, а вие? Питахте ли го как се чувства след десет дена глад? Питахте ли някое дете в инвалидна количка как върви животът му?
От какво толкова ви е страх, от какво толкова се притеснявате? Повярвайте ми, аз съм лекар. Най-лошото, което може да направите, когато някой страда, е да се направите, че не виждате, с извинението – та аз с нищо не мога да помогна.
Порази ме блогът на Босия. Днес група цигани, от тези, които се грижат за чистотата, го попитали как е и защо се разхожда с плакати по улиците, а после му пожелали успех и Господ да е с него.
Циганите, оказва се, имат състрадание и жалост. Ние нямаме. Познайте кои ще се наричат българи след петдесетина години? Точно така – тези, които имат жалост, без значение образованието, спестяванията, колите и цвета на кожите им.
Искате ли да сте нация или сбирщина? Искате ли да ви има и след вас самите?
Съпреживявайте един другиму и бъдете нация, или мрете като плъхове поединично, опитвайки се да оцелеете!
Оцеляването е смърт, съпреживяването – живот. Разберете ли този пъзел, ще бъдете нация.
Това ни казва Кольо без думи. Аз ви го преведох много ясно. Не се правете на неразбрали…
Виктор Хинов,
Индианаполис, САЩ
–––––––––––––––––––––––––––––
* За подробности вж. тук и тук.
** Линк към блога на Николай Колев – Босия – тук.
Да, и аз мисля така, колега! Само че мисля, че има ясна подлежаща политическа причина за “заболяването” на българската нация, за липсата на съпричастност в голямата част от българите. И дискусията и изучаването на тази причина е изключително полезно и в никакъв случай не трябва да остане на заден план! То съвсем не е търсене на оправдание, а е прекият път да се стигне от етиологията до лечението на “заболяването”!
Не може нищо да стане.Българинът е мазохист ,винаги мисли и прави обратно на хората по света и е твърде много и май фатално допълнително повреден и от соца.Неспасяемо е.Българинът не мисли след него какво ще бъде.Изпростя,злобен,завистлив и егоист.И жалък андрешковец, който предлага и избира на власт такива като него и които не го превъзхождат за да си играят заедно игричките и да не си търсят кусури.
Споделяйте, нека има възможност, повече хора да го прочетат.
И още нещо от Виктор:
Керван от търговци и роби
Кучето си лае – керванът си върви. Нали така, българи?
На тази територия нищо не се е променяло от седемстотин години насам, нали?
Ще си позволя да не се съглася с целокупния български народ. Ох, каква ерес само изрекох!
Кучето лае – керванът върви. Кучето пак излайва – керванът продължава да върви. В един момент кучето изскимтява – на кервана не му пука. След малко иззад близката дюна с викове и подсвирквания се появяват галопиращи конници, размахващи остри саби. След два часа залязващото, огнено червено слънце на пустинята огрява пясъка, в който попива кръвта на търговците, смесена с тази от робите им. Телата лежат наоколо там, където ги е застигнала смъртта – голи и обезобразени, и не може да се каже кой е роб, а кой е господар. Камили и товари не се виждат наоколо. Някъде вие вълк, а високо в небето кръжат лешояди.
За друго няма да ви кажа, но през 1989-та всичко се промени за мен. Аз бях там. Аз знам. Номенклатурата хвърли маските и само за един месец се превърна в буржоазия.
Буржоазия ли казах? Глупости. За буржоазия са необходими поколения наред. Бандити – това е по-правилната дума. Бандитите организираха шайки и някои от тях, които не ги убиха през следващите години, станаха дребни феодали. И дотам. Добре дошли от социализма във феодализъм. Ранен феодализъм, защото даже и цар не ни трябва. Само един барон, но не Портокал, а Тиква. Какво да се прави – национална особеност. Особеностите на националното градинарство. Може да стане добър филм.
Променя се, обаче, и още как.
Николай Колев – Босия не е кучето, което лае. А може би е. Само че онова, второто куче – умното, което лае, защото трябва.
И Керванът не е непоклатим. Керванът, който се движи от Москва за Брюксел.
Москва вече не е същата. Тя е озъбена. Тя е прагматична. Тя е оградена с С 400 и Искандери. Не й пука, ама хич, за някакъв керван, който бил тръгнал преди 30 години, натоварен с руски нефт и газ, и оръжия. Бълха ги ухапала руснаците. Влачи, българино, и не се връщай. Каквото си завлякъл – завлякъл. Повече аванта няма да има. Морковите свършиха – останаха Искандерите.
Брюксел е затворен. Не приема, по причина на лошото време. Ураганът Тръмп докара тъмни облаци мигранти, гръмотевиците на митата цепят въздуха, задуха вятърът на промяната. Оправяй се сам, Брюксел. Америка фърст! Ръша фърст! Чайна фърст! Индия фърст! Юръп ласт!
Европа – мигрантски лагер. Европа – пазар за газ! Кой ще даде газа? Не бой се, Европа. Не се тревожи. Газът ще ти го набутат в хъбчето. Я турска тръба, я американски танкери. Няма да останеш празна, Европо!
Брюксел е затворен. Не приема, по повод на лошото време. Канцлерът хвана грип от студения вятър. Нищо, от юг ще дойде топлото, даже горещото. От Турция идва самум*. Керван ли? Какъв керван? Български? Къде е това България? Абе, някъде в пустинята. Пазете там границите и не ни безпокойте с глупости. Заети сме. Брюксел не приема.
Промени ще има. Вече дочувам злобното цвилене на конете зад дюната, лешоядите правят плавен завой в синевата и бавно поемат към Балканите.
А в България едно куче лае, но никой не го чува. Керванът си върви. Едно ли е кучето? Самотно ли е? Може би ви изглежда самотно, защото никой не го чува.
Търговците на роби и амфетамини са си запушили ушите за неговият лай.
„Още малко – казват си те. – Още малко и ще стигнем до Брюксел.“
Окованите с мед врати на крепостта ще се отворят, ще пропуснат кервана в цитаделата и ще се затръшнат след него със звън. Бедуините ще останат там, в пустинята, да гладуват и да се оправят, както могат. Ние ще сме на сигурно, на топло, на запад.
Четири протеста вървят в момента в България. Я си припомнете, кога в България е имало четири протеста наведнъж? Май по време на последното построяване на планетите в една линия, или никога.
Нищо не се променя, казвате. Иска ви се. Усещате го с кожата си вятъра на промяната, но се завивате в юмурлуците си, затваряте се в кошарите си, опъвате си ракийката и си казвате: „Тук никога нищо не се променя.“
Четири протеста! Пребройте ги. Босия, Майките, Шофьорите на тирове, Бензинджиите. Четири.
Босия и Майките са най-мразени и затова най-игнорирани. Те са умните кучета. Те усещат, какво се задава. И лаят, за да ни предупредят нас – робите. После, след като повилнеят ятаганите, няма да има разлика между мутра и общински работник. Всичките голи, обезобразени, мъртви. Кръвта на всички е червена. Цветът на революцията. Послушайте кучетата. Те знаят. Те усещат.
Послушайте ги, докато е време. Спрете кервана! Постройте го в кръг! Камилите отпред, зад тях войници. Организирайте се! Защитавайте се! Предатели водят кервана на никъде. Изгонете ги в пустинята, там, при бедуините. Да ходят пеш в Брюксел или в Москва – все тая. Те не са ни нужни.
Там, откъдето сме тръгнали, отдавна са забравили за нас. Там, където отиваме, не ни искат. Дойде време. Да се обединим или да бъдем изклани!
Може да ни изколят и обединени, но поне ще си отидем с достойнство. Има ли мъже в този керван? Има ли? Или са само търговци и роби. Има ли?
Кучето лае. Вече петнайсти ден.
Виктор Хинов
–––––––––––––––––––––––––––
*Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.
И на следващия ден – отворено писмо пак от Виктор:
https://www.eurochicago.com/2018/06/otvoreno-pismo-3/
Понеже видях коментари в мрежата с упреци – Кой си ти бе, Виктор Хинов, че да пишеш такива работи? ще допълня, че Виктор не само е доктор в САЩ, но и като се върне в България половината от почивката си преглежда и лекува съвсем безплатно познати и непознати, които не са състоятелни. Освен това е и чудесен автор на талантливи и човешки разкази, които може да намерите съвсем безплатно по-горе в книжарницата на Еврочикаго.
Нещо повече – благодарение основно на негови пожертвования над сто български автори от цял свят видяха публикувани разказите и стихотворенията си. И както обикновено с Виктор – книгите не се продаваха, а всеки читател можеше да си ги поръча безплатно от книжарница „Български книжици“, а сега пак безплатно да ги изтегли от книжарницата и линка:
http://books.eurochicago.com/thank-you/
„Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.“/ Яне Сандански
Здравейте г-н Хинов,Изпитах болка от Вашите разсъждения. Защото са самата истина.Истина изречена на хиляди километри от самопогубващото се тяло,в което тук-там все още има живи клетки.Страдащи, силно любещи живота.Борещи се според силите и възможностите им.Достойни.В повечето случаи самотни, защото всичко около тях е мъртво.А това, което все още мърда,мърда за да предаде и отложи с няколко часа смърта си.Казвате истината. Вие сте свободен човек. Аз също се чувствам свободен, защото отдавна разбрах, че няма път към свободата. Пътят дава свобода.
Умни думи изтръгнати от сърцето. Големи истини. Искаме да ни спасяват, а не смеем да се спасяваме сами. Малко се иска. Излезте и спасете Босия! Спасете един жив глас. Може би е трудно, но ще бъде още по трудно ако се мълчи. Думите от тук се чуват и в България.