Курс по майсторско писане :)

Странна работа! Колкото и мизерно да живее, българинът има афинитет към писането. И колкото повече двойки е имал по литература, докато е бил ученик, толкова повече го напъва отвътре да пише, като стане зрял човек. В смисъл, не съвсем узрял откъм акъл, но на достатъчно години, за да поучава другите. И се започва едно писане, страшна работа!

В началото започва с коментари. Журналистите, дето пишат статиите, са грамотни почти колкото него, затова той набързо ги поставя на мястото им. Не забравя да спомене майките им, както и факта, че е научил достатъчно за сексуалната революция и нейните жертви. Ако коментарите му съберат достатъчно лайкове, това го ентусиазира и той се впуска в нещо по-сложно. Пише политически анализ, защото е сигурен, че няма как да се провали в тая област. Убеден е, че такива като него ще оплюят текста му, но останалите, дето са на страната на неговата партия, ще го защитят и харесат.

Така, с течение на времето и увеличаване на постовете му, той става все по-популярен. Когато дойде моментът да отпразнуват двадесетгодишнината от завършване на гимназията, той идва първи на срещата и се пъчи като пуяк. Очаква с нетърпение пристигането на учителката му по български, за да й натрие носа с постиженията си. Макар и три пъти късан на матура по български, сега той вече е фактор в националната литература и някак между другото споменава, че е готов с първата си книга. Щял да я издаде след няколко месеца, но все още редактирал отделни абзаци. Всъщност, той отдавна получавал покани от няколко издателства, но все не му оставало време за това. Бил зает с битовизми, а възхода на душата си все оставял на второ място. Бившите му съученици го гледат шашнато и едва преглъщат шопската салата в ресторанта. Щом неграмотник като него е на път да стане писател, накъде отива тази държава? Те глътват ракията наведнъж, за да могат после с „чисто“ сърце да го похвалят.

След тази среща нашият човек се мобилизира и започва да пише. Вече е зарязал политиката и е тръгнал да изгражда художествени образи. Първите му съчинения са хумористични и обсъждат мъжките и женски недостатъци. Той пише фейлетон след фейлетон, бърка си в носа замислено и сам се смее над написаното. Смята се за изключителен хуморист, затова по-късно преминава и на сериозни теми. Пише драматични разкази и накрая завършва със стихове. Така, сътворил един тюрлю гювеч от словоблудство, той започва да търси издател. И тук, едва сега разбира какво значи да си предприемач и бизнесмен. Защото най-хитрите бизнесмени в страната не търгуват с петрол, лекарства или хранителни стоки, а стават издатели. Българските писатели и поети са повече от читателите, затова в книгоиздаването се реализират най-бързи и големи печалби. Цените за издаване на книга са в пъти по-високи от тези в съседните държави, но това не спира графоманите, а ги настървява допълнително. Те от хапката си ще отделят, но книга ще издадат! За да могат после да се праснат пред колеги, съседи и непознати, че са фактор в българската литература. Че дори да си идат един ден от този живот, след тях все нещо ще остане и словото им „все ще се чете“. И логично нашият човек издава първата си книга.

Така, с течение на времето, няколко графомански магарета, без капка талант, но с безкрайни амбиции, се сдружават и започват да обмислят как да се прославят. Те създават литературен конкурс и се самоназначават за жури. Месеци наред събират текстове, които после обсъждат дълбокомислено и важно. Естествено, нашият човек е председател на журито. Като най-бездарен, той е особено напорист и деен. Манипулира останалите членове на журито, както и самите участници в конкурса. Вследствие на това се създават големи скандали, но лошата реклама също е реклама. Той се прочува дотолкова, че след конкурса решава и той да намаже от литературата. Защо да не изкара някой лев от баламите, дето искат да стават писатели и поети? И в един тъжен за българската литература момент той създава собствен сайт, където обявява, че от следващия ден започва да набира кандидати за майсторско писане. Естествено, има такси, но хубавите неща по принцип са скъпи.

Намират се достатъчно хабдали да се запишат и после нашият човек няма стигане. Той е корифей в литературата и по един или друг начин започва да се появява в телевизиите, говори по радиото и дава интервюта в модните списания. С него не бива да се спори, защото е най-велик и всички останали могат само да му измият краката, а после да изпият водата.

Смятам това за достатъчно, за да се огледате край Вас или просто да се погледнете в огледалото. Няма начин да не видите НАШИЯ ЧОВЕК…!

Красимир Бачков