.
Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли,
плитчините воюват със своите дъна.
И в очите на Господ, невръстни и кръгли,
всички кули човешки са птичи зърна.
Може би от дълбоките свои устои
проговаря най-тихият, страшният глас:
„Катедралният връх е от камъни голи.
А пък живите камъни – те са във вас“.
Ако мъртвият камък е толкова крехък,
колко трябва да лумне и живият зид?
Капка сол, песъчинка на мъртва утеха,
капиляр, който, пукнат, в сърцето пълзи?
И когато да свършиш е толкова лесно –
просто тръгваш напред и живееш без храм,
опазете камбаните. Те са небесни.
Опазете камбаните на Нотр Дам.
Петя Цонева
–––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
