Липса на съдържателност и конкретност в изказванията, бягство от конкретни отговори, клишираност и многословие, манипулативност са проблемните области в говоренето на българските политици.
Тези изводи представиха на пресконференция в БТА студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, които са анализирали политическата реч. Според тях изреченията на политиците са граматически приемливи, но безсъдържателни.
Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати, с пет въпроса за седми клас, свързани с книжовно-езиковата форма.
Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят. Вярно на всички пет въпроса са отговорили депутат от ГЕРБ и един от БСП.
Те казват точно толкова и това, което би се получило, ако се подредят и прочетат в друг ред, заявяват изследователите. Използват се и прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората. Като особености на речта изследователите посочиха богатата образност и идеализацията на всичко, за което се говори.
Откроява се езикова агресия, която най-често се изразява с формите „повтори още веднъж“, „обади се пак“, вижте сега“, чрез реторични въпроси – „Вие ли ще ми кажете?“, „Гордеете ли се с всичко това, господин министър?“ и директни нападки – „Кой присвои тези пари, господин министър?“.
В изказванията на политиците се регистрира широка употреба на наречия за поставяне на акцент – много, изключително, максимално.
Според изследването се наблюдава и преекспониране на аз-формата. Едни от най-често използваните думи са „политическа воля“, „приоритети“, „прозрачност“, „визия“, „конкретика“.
В речта на българските политици се отличават: ме-окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.), диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ), мек изговор (бъд’е, ц’ели, пол’ит’иката), промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек’во, голями).
Някои политици казват „пет камиони“, вместо „пет камиона“, „200 ученика“, вместо „200 ученици“, „36 депутата“. Засечени са и нови глаголи и отглаголни съществителни имена – входирахме и приоритизирането.
Диалектната редукция също се среща при политиците – кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди.
Източник: http://dnes.dir.bg/news/polititzi-rech-klisheta-8669104?nt=4
(както точно е забелязал библейският вятър)
да се чете („както точно е забелязал библейският автор“).
„ПРОГРАМА НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС*
…
7. Участието в управлението на обществото е функция от конкретния принос на индивида, неговата професионална компетентност и равнище на грамотност.
8. Кандидатът за държавна служба (назначаема или изборна) полага съответен тест за владеене на български език, интелектуално и професионално равнище.
…“
Ами равенството? Ами правото на всеки простак да позори де що има читаво по тая земя? Ами Болшинството (на български се нарича „мнозинство“) на населението, което почти винаги е против позициите на Народа (който във всички времена е бил в малцинство)?
Отнемете Народа от населението на която и да е държава – какво ще получите? Ще се сдобиете с маса, клатена от „всеки вятър на учение“ (както точно е забелязал библейският автор). Тълпа, водена за носа от популисти, софисти, демагози, полуграмотници – слепи водачи на слепци – а „когато слепец слепеца води, не ще ли паднат и двамата в ямата“?“ – подсеща ни Вечната Книга.
Резултатът са казва:
Г Е Н О Ц И Д !
(най-първо – над Народа, а скоро след това – и върху сляпото население).
_______________________________________________________________________
(*Приета на 18 март 1990 г.; публикувана на стр.269-282 от книгата на Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. – С., „Янус“, 1994. – 639 с.)