Бюджетната комисия не подкрепи предложение за подпомагане на БГ организации и медии в чужбина

На 28 ноември 2019 г. се повежда заседание на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55 от 31 октомври 2019 г., второ гласуване; 2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56 от 31 октомври 2019 г., второ гласуване; 3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57 от 31 октомври 2019 г., второ гласуване“.

По точка 3 от дневния ред се разглеждат предложения за промени в Закона за Държавния бюджет на страната за 2020 г., едно от които, с вх. № 954-04-193/20.11.2019 г., е за подпомагане на български културни организации и медии зад граница.

В предложението, внесено от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина при НС Андон Дончев и други народни представители, се предлага да се отпуснат 100 хил. лв. в бюджета на Министерски съвет, в частта за Държавната агенция за българите в чужбина, за частично подпомагане дейността на български организации и медии зад граница. Това предложение не е било подкрепено от работната група, то не се приема и при гласуването на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. За него гласуват 8 членове на тази комисия, останалите са против.

Председателката на Комисията Менда Стоянова казва при обсъждането на това предложение, че бюджетът на Министерски съвет за 2020 г. е увеличен с 23 млн. 644 хил. лв. спрямо 2019 г., и смята, че тези 100 хил. лв. могат да дойдат от това увеличение на бюджета.

Следва извадка от стенограмата от това заседание на Комисията по бюджет и финанси, касаеща предложението на народния представител Андон Дончев и други народни представители. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.

„Предложение на народния представител Андон Дончев и група народни представители, неподкрепено от работната група.
Изказвания?
Госпожо Христова.

ДОРА ХРИСТОВА: Предлагаме в чл. 6, в ал. 1, II Разходи, числото „ 118 730,2“ да се замени с „218 730,2“; в ал. 2, т. 7 числото „14 189,70“ да се замени със „114, 189,70“.
Предложението е да се увеличи бюджетът на Министерския съвет в частта, включваща бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, със средства в размер на сто хиляди лева за подпомагане на български медии зад граница и дейности на организации на българите в чужбина, по критерии и процедури, предложени от Държавната агенция за българите в чужбина, приети с решение на Министерския съвет.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания?
Искам да кажа, че спрямо 2019 г. бюджетът на Министерския съвет е увеличен с 23 млн. 644 хил. лв. и мисля, че това, което Вие предлагате, може спокойно да се финансира от това увеличение на бюджета, така че не виждам причина допълнително да го завишаваме или да записваме специално за какъв тип разход е това.

[…]

Гласуваме предложението на народния представител Андон Дончев.
За – 8, останалите са против. Предложението не се приема.“

Припомняме, че досега, при внасянето на предложения за подпомагане на БГ организации и медии зад граница, и при този, и при предишния, 43-и парламент, нито едно от тях не бе подкрепено от Бюджетната комисия, нито при гласуването в пленарна зала. В момента в Народното събрание тече второ гласуване на Закона за държавния бюджет на Р. България. И вероятно и този път депутатите, които биха гласували за поредното предложение за подпомагане на БГ организации и медии зад граница, ще са малцинство.

А дали Министерството на финансите би могло да реши, каквато неофициална информация стигна до нашето издание, да включи в бюджета на МС за второто полугодие тези 100 хил. лв., или този дълго отлаган въпрос ще бъде заметен пак под килима, предстои да видим. Въпреки специалната Мярка 42 в програмата за управление на сегашния български кабинет, която е за подпомагане на БГ организации и медии зад граница, подпомагането дейността на над хилядата подобни български организации и медии не е, за съжаление, никакъв приоритет за управляващите, нито преди, нито днес. По този въпрос НЯМА национална политика.

И мнозина от управляващите – и в законодателната, и в изпълнителната власти – продължават да смятат, изглежда, че това дали българските медии в Украйна, например, където имаше голям проблем преди изборите там тази година, ще оцелеят или не, е въпрос само на властите в Украйна. Въпрос на властите в Чехия е подпомагането на български медии в Чехия, въпрос на властите в Унгария – подпомагането на български медии в Унгария. Затова много български културни организации зад граница, както и българските медии с обществен характер в различни страни и континенти, ще продължават сами да издържат дейността си за съхраняването на връзките с родината, културата, езика и традициите ни зад граница.

.