Бедствие от управленска немощ, безразличие и безотговорност

„Публично известно е, че мъртвият обем на язовира е 2.4 милиона м3. Така според МРРБ в момента в „Студена“ има 1,9 млн. кубически метра използваема питейна вода. Анализът на сателитни снимки от 10 декември обаче показва, че наличните обеми, обявени от МРРБ, са силно оптимистични. Според прости изчисления, в момента в „Студена“ има под 1 милион кубически метра използваема питейна вода. Данните от SAR сателитна снимка от спътника Sentinel 1 от 10 декември 2019 показват, че общата площ на водното огледало в яз. „Студена“ е приблизително 255 827 кв. м.“ – из публикация на Биволъ.

–––––––––––––––––––––-

Наричат го проблем с водата, но бедата, която сполетя Перник, не е проблем, тя е тежък проблем, тя има измеренията на надигаща се катастрофа. При това тази беда не се отнася само до Перник, а е спомен от близкото бъдеще за много други наши населени места…

Перничани страдат, но те биха страдали още повече, ако знаеха и научат, че са дезинформирани. Защото недостигът на вода в Перник е изключително тежък проблем, много по-тежък от това, което им се казва. Той е и началото на проблема, а не неговият финален етап.

На България не й пука за този проблем.

На нея не й пукаше и, когато Перник бе връхлетян от най-голямото природно бедствие в страната ни за последните 100 години – земетресението в Перник. И тогава спасението на пострадалите от земетресението бе дело и грижа само за пострадалите от земетресението.

България не демонстрира тогава дори лицемерна съпричастност и солидарност!

Ние така си караме – който си има проблем, да си му носи тревогите и бедите.

Ние сме не просто не-солидарно общество, ние сме а-, контра-, анти-солидарно общество.

Но хайде, земетресението в Перник бе природно бедствие…

Ала катастрофата с водата в Перник не е природно бедствие, това е бедствие от управленска немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност.

В България управленската немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност ни излизат скъпо и прескъпо, те са една от най-големите заплахи за националната ни сигурност! Рано или късно (ако не са започнали вече) те ще започнат и да ни разболяват, разоряват, осакатяват и дори убиват.

Само едно не разбирам – защо, когато се случи нещо хубаво при някой кмет от неговата партия, областен управител, назначен от него, или министър от правителството му, славата обира премиерът, който пристига пръв на тържеството и реже лентата, среща се с журналисти, дава обилни интервюта в медиите или сам разговаря със себе си по телевизиите…

А, когато стане някоя национална, регионална, местна или локална беда по вина на някой министър от правителството му, областен управител, назначен от него, или кмет от неговата партия, премиерът не носи никаква вина, никаква сенчица минимално дори не пада върху него, държи се като вода ненапита и поне едно „Извинявай!“ не казва на потърпевшите, камо ли да понесе или сподели властовата, управленската, политическата и каквато и да било друга отговорност, включително човешката??

Проф. Николай Слатински

.