Пребитата държава

Дуалистичната парадигма „ние срещу тях“, „аз срещу него“, Президент срещу Премиер и Президент срещу Прокурор, оформи трите П-та на българската ябълка на олигархията – раздор, който доведе до протести и… полицейско насилие по време на великата бургаска революция в парк „Росенец“ и в „триъгълника на властта“ в София.

В първите дни на Годината журналист отвори уличната врата на едно от софийските подземия и влезе в него – там покрай топлите тръбите живееха няколко бездомни хора.

– За какво мечтаеш? – запита журналистът един от тях.

– Да умра – отговори човекът.

Това е най-тъжната човешка мечта, която съм чувал.

След това Годината продължи да е потопена в магистрали, всекидневно инспектирани с джип. В коронавируси, COVID-19, карантина, извънредно положение, инфаркти, инсулти, катастрофи по магистралите, побоища, убийства. И сега – в брутален полицейски побой на Евгени, Димитър и Живко – млади и образовани участници в софийските протести за оставка на Премиера и Прокурора. Каква жестока ирония в „триъгълника на властта“: Евгени е студент по право в Нидерландия, Димитър работи в медиите, Живко има агенция за прогнози за човешкото здраве. Правото, медиите и здравето в България са в комоцио – държавата е пребита. Големият политически въпрос сега е: Какво ще се случи, ако Премиерът подаде оставка и Президентът направи второто си служебно правителство?

Тогава, спомняйки си за „1984” на Джордж Оруел и „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега-и-Гасет, Годината запита: Докога политическото невежество и аморалност ще продължават да бъдат сила в България? И достигна до логичния извод, че именно това е главната причина за раздорите, предизвикани от трите П-та на държавата.

Същата Година видя обаче нещо много хубаво, което се случи отвъд Океана: семейството David и Barbara Roux дариха 10 милиона щатски долара на Jackson Laboratory в САЩ – една от най-големите научни институции за генетични изследвания на болести в света. С тези милиони се изгради Център по геномика и компютърна биология, носещ името на фамилята на дарителите.

Прочетете това, което все още никой български политик и бизнесмен не е изрекъл така интелигентно: „Забележителните научни постижения на Jackson Laboratory промениха разбирането за механизмите на болестите и търсенето на персонализирано и прецизно лечение. Ние сме привилегировани да подкрепим тези научни изследвания” – каза David Roux.

Кога някои български бизнесмени ще последват този американски пример за филантропия? И да станат привилегировани да спомощевателстват създавенето на Национален научен център по сърдечнометаболитни болести. Защото по смъртност от инфаркти и инсулти сме една от водещите страни в света.

Ще е нужна, обаче, появата на такива хора и в българската политика – да мислят-и-действат дългосрочно – привилегия на образованите и мъдрите. Следователно, очакват се (и Годо на Самюъл Бекет го очакваха) политици, осъзнали, че християнската метаноя – промяна на мислене-и-чувстване (също така, покаяние, прошка) – е стабилна човешка и политическа ценност, която е посветена на „доброто за обществото“ (pro bono publico). Накратко, очаква се най-после провеждане на политика на емпатия за радостите и мъките на хората.

Тогава много българи ще излязат от подземията на бедността и ще мечтаят: „Да живеем!”.

„Дано, дано, дано…

Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам „Дано“.

Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.“

Миряна Башева, Светла й памет!