Приятелите на властта

Автор: Светлана Георгиева /Дневник/

Тоталитарното минало ще тегне още дълго върху българската държавност или, по-точно, ще предопределя нейната липса. Ако живеехме в демократична държава, ситуация като тази в съдебната власт щеше да е невъзможна: Висшият съдебен съвет (ВСС) – какъвто орган в развитите демокрации впрочем няма – да назначава за председатели на ключови съдилища лица с недоказан професионализъм, с тежък конфликт на интереси и съмнително не само от морална гледна точка поведение.

В Европейската комисия, а и във всеки съд в Европа биха се облещили, ако научат историята на избраните през последното десетилетие административни ръководители в съдебната власт. Повечето от тях се оказаха близки до властта, с поставени под въпрос професионални качества и действащи лица в недопустими от морала сделки. Тези хора заеха ръководните си постове и определиха поведението на всички под тях, така че

кариерното израстване да се равнява по собствените им „достойнства“.

Сегашният Висш съдебен съвет, уж формиран от тройната коалиция, бързо разбра накъде духа вятърът и на свой ред се равни по новата власт, изпънат като войник. Така, без дори да си мръдне пръста и без да избере „полагащите му се“ двама членове на ВСС, ГЕРБ се сдоби с послушен ръководен орган на най-важната за функционирането на демократичната държава система – съдебната. Постигна го благодарение на

всекидневен публичен натиск срещу съда и скрита подкрепа

на всички, разпознати като „благонадеждни“ и като „приятели“ в системата. Схемата беше безочливо демонстрирана при избора на новия шеф на ключовия заради „знаковите“ дела Софийски градски съд (СГС ). На фона на непрекъснатите залпове на вътрешния министър Цветанов срещу „лошите съдии“ за председател на съда беше избрана негова семейна приятелка.

Благодарение на тази политика съдебната система е разцепена на две – в единия лагер са почтените хора с грижливо градена професионална биография и минимален шанс за израстване, в другия са нагаждачите, алчни за бързо катерене в съдебната йерархия.

При последното „преброяване“ изборът на съдия Владимира Янева за председател на СГС за пореден път илюстрира, че вторите доминират и че

играта е „с белязани карти“

както предупреждаваше бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев през 2009 г. при избора на предишния шеф на СГС. Преди две години Пенчев каза и друго – че в съдебната система „от около 15 години насам кадрува една групичка, един приятелски кръг, създаден от членове на ВСС и други високопоставени и не толкова високопоставени юристи, които си плетат пъзела“. Както и че способните магистрати просто се примиряват, че няма да могат да си прокарат път нагоре в кариерата, тъй като не се движат в обща „компания“ с въпросната „групичка“.

Диагнозата и до днес си е все същата и затова

достойните съдии масово не кандидатстват за ръководни места

за да не се унижават, като получат само два-три гласа от ВСС за сметка на новоизлюпените кандидати, които стават все по-агресивни и безочливи. И ако някой си е мислел, че разкриването на скандала с лобиста Красьо е финалът на играта, то явно никак не е познал.

В случая с последния избор проблемите се трупат един върху друг – назначения без конкурс, липса на опит и приятелство с вътрешния министър. Само двама души във ВСС дръзнаха да се опълчат на тази публична наглост, подавайки оставките си, и е показателна агресивността, с която останалите в съвета се нахвърлиха върху тях със смехотворни обвинения в опит да замаскират собствената си престъпна безпринципност.

От няколко дни същите „радетели на правото“ оглушително мълчат заедно с инспектората си и се правят, че не забелязват публикациите, разкриващи как атестираната с „много добър“ победителка в „конкурса“ е разтакавала делото срещу ръководството на скандалното дружество „Софийски имоти“, от което няколко години по-рано си е купила два хубави имота на изгодни цени.

Очевидната липса на морал във ВСС

се оправдава от членовете му с това че „пътеводната звезда“ им е законът. Той обаче много удобно винаги се оказва малко встрани и нерегулиращ точно този тип казуси, който е в окото на свързаните със съвета скандали, каквито в последните години избуяха като гъби след дъжд. Затова без съмнение и сега за актуалната съдийка ще се намерят удобни норми и празнини, за да „мине по тъча“, ако изобщо някой се заинтересува от делата й. И ВСС все така безгрижно ще продължи да си назначава.

В такива ситуации най-впечатляващо е поведението на уличените, на които никога не им минава през ума да се оттеглят сами от скандално заетата позиция. Тях ги крепи най-важната сила – обществената търпимост, която на практика превръща нечестността в непроменима даденост.

„Законната поквара“ на властите в България, в които вече по правило се влиза само по пътя на услужливостта, връзките и корупцията, произвежда онази отвратителна среда, в която групово се давим, докато приятелите на властта се изкатерват върху раменете ни.

Източник: http://www.dnevnik.bg/