.
Вход Господен в Йерусалим (Цветница) е подвижен християнски празник, който се празнува от православни, католици и протестанти седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На Вход Господен Църквата отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и магаренцето й, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Христос я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Хората, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред него, като пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и изцерил множество болни и недъгави хора.
Акатист за Вход Господен в Йерусалим:
„Избрани Царю на Горния Сион, кротък, спасяващ и праведен Избавителю наш, Тебе, носен във висините на Херувими и възпяван от Серафими, сега виждаме възседнал осле и отиващ на доброволно страдание в Иерусалим. Затова се покланяме на Твоето неизказано снизхождение, умилено Те посрещаме с палмови клонки и с еврейските деца Ти зовем:
Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“
На този ден в църквата се отслужва тържествена Света литургия и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Христос е бил посрещнат в Йерусалим. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
На Връбница/Цветница празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
Аглика (Иглика), Ангелика, Аблен(а) (аблена означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена), Билян(а), Белян(а), Божур(а), Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (значи венец), Глория, Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър), Генадий, Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а), Димитровче,Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо, Евелина (в превод от френски означава „горски орех”), Жасмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Иглика, Ива (име на върба), Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия, Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта, Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Ния, Петуния, Паулина, Пламен,Пламена, Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана, Радина, Росен, Росна, Росица, Ружа, Смилян(а), Сиян(а), Синчец, Смирна, Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(ка), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка, Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а).
Честито на всички именници!
.
