Депутат от Сръбската радикална партия атакува Културно-информационния център на българите в Босилеград

Изказване на депутата на Сръбската радикална партия Драган Стеванович в Скупщината на Сърбия

Четвърто заседание от Първата редовна сесия, 25. 05. 2011 г.

ДРАГАН СТЕВАНОВИЧ: Дами и господа народни представители, от името на СРП, намирам за съобразно, или считам за длъжност, днес да отворим един въпрос, един проблем който не отваряме за пръв път, но мисля, че е твърде полезно да го отворим отново и мисля, че темата за която днес се говори или разисква, е нещо, което дава възможност или представлява увод за такова нещо.

именно, касае се за проблем, за който СРП вече няколко пъти говори от тази трибуна, и това е проблем, който се явява отпреди няколко месеца и години; проблем, който очевидно не е адекватно третиран от страна на държават;, проблем, който не е спрян; проблем, който се развива и който в перспектива застрашава да отрови тази добра среда. Среда, в която живеят добри хора;, среда, в която сърби и българи живеят в хармонични отношения, тия малко сърби, които са там.

Това, което е опасно е, че една малка група хора, използвайки определени права и свободи, своето национално положение, подвежда под въпрос конституционното устройство на тази държава.

Ако ме питате каква връзка има това с тази точка от дневния ред, откровено ще ви кажа, че СРП иска от всички отговорни в Скупщината и в държавата да преразгледат състава на Националния просветен съвет и ако там няма представител на българската национална общност, ние искаме и настояваме в състава на този съвет да се изберат хора, които адекватно ще представят техните нужди в контекста на образованието, опазването на културната, религиозна и всяка друга идентичност.

Че нещата са твърде зле и опасни, сочи фактът, че е издаден още един брой на Бюлетина на Културно-информационния център, в който, зад много хубавите и прилични корици, е скрита и концентрирана отрова, която се сее в Босилеград, отрова която се сее срещу Сърбия, отрова, с която за съжаление, пет или десет души в Босилеград назовават Сърбия кой знае с какви имена, изрази или категории.

Това, което СРП очаква, повтарям и подчертавам, е държавата да намери адекватен начин и мярка да реагира, и да спре тази зараза, която Културно-информационния център и петте души в него разпространяват. Вие добре знаете, че ние реагирахме, когато в Босилеград трябваше да дойде група от 11-12 автобуса, уж за да се организира някакъв „митинг срещу Сърбия“, тоест във връзка с 91 годишнината от Ньойския договор. Държавната сигурност в Сърбия тогава си свърши работата, както трябва, но същественото е, че някои други държавни органи във всичко това не разпознаха достатъчно място и причини да реагират, защото сега се счита, че с техните действия в Босилеград, по един открит и ясен начин, е подведено под въпрос конституционното устройство на Република Сърбия.

Когато погледнете първата страница, виждате деца. Тия деца на празника, както те ги наричат Великденски празници в Босилеград, в петък, уважаеми господа от властвуващото мнозинство, бяха разделени в Босилеград. Разделиха ги на ония, които са завършили училище в Босилеград, и ония, които са завършили основно училище в България. Знаете ли кой ги разделя и им организира различна музика и на едните и на другите? Най-напред директорът на училището, Методи Чипев, който си получава заплатата от тази държава. Много е хубаво да разрушаваш и да плюеш по държавата и същевременно тази държава да ви финансира и плаща. Тоя господин не е единственият в тази дружина и в екипа, който сее разделения и раздор в Босилеград. Тука са и хората, които също по други основания получават заплатата си от бюджета на Република Сърбия, техните членове на семействата получават заплати от бюджета на република Сърбия, а те сеят смрад, разделения и раздор в една община, която години наред показваше воля и определение да бъде в Сърбия, да бъде лоялна и да споделя всички ония проблеми и мъки, които днес имаме всички заедно в Сърбия.

Когато тръгнете през страниците на този културно-информационен, тоест бюлетин на Културно-информационния център, ще намерите всичко, само не и тачене на културните, религиозни, национални или каквито и да било други ценности на българското национално малцинство. Дори и аз успях да се намеря на техните страници, половината от този бюлетин са моите изказвания в скупщината. Бих искал който и да било от вас да каже дали това има връзка с културното, традиционно, религиозно или каквото и да е положение на българското национално малцинство в Сърбия.

Опасното е, че господата, които се занимават с това, не избират нито начини, нито мишени, нито методи, с които да атакуват представителите на тази държава, представителите на Сръбската православна църква и представителите на полицията. Ще посоча няколко неща, които може би ще ви пробудят да реагирате. Тука се говори за нарушаването на правата на българското национално малцинство и се казва, че на Борис Тадич през едното ухо е влязло и през другото излязло това, което в разговорите му е казал Бойко Борисов, премиерът на Република България; и че положението и правата на българското малцинство, и по-нататък са застрашени. За да бъде иронията по-голяма, сръбската полиция се нарича комунистическа, използва сърбо-комунистически методи, и се подчертава, че Босилеград е обхванат от разпад на системата и разпадане на всички служби, от полицията, армията, па дори и БИА (разбирай УДБА). В тия текстове, разбира се, няма лошо, и не е и важно, и СРС е спомената в много негативен контекст. Споменат съм и аз като народен представител, че съм част от тази мръсна и некадърна БИА. Не съм част от тази агенция, но очевидно, с оглед на това как стоят, как текат и как се развиват нещата, че тази агенция нищо не работи там горе, защото ако работеше, тия пет души в Босилеград щяха да бъдат подложени на процес, защото има достатъчно елементи и основания, и законни и конституционни, държавата да ги санкционира и да си разчисти сметките с хората, които сеят омраза.

Това, което е пагубно за СРС е, че са атакували СПЦ, и не бих искал да злоупотребявам с трибуната, тоест да я използвам да изнеса как са назовани църковните великодостойници на СПЦ в този Бюлетин. Между другото, казаха, че владиката Врански Пахомий е направил от църквата свърталище за сръбските радикали, за комунистите и полицията. За владиката на СПЦ казват, че е неморален, сребролюбив, безбожник и т.н.

СРП пита и повтаря, и културния, тоест националния културно-просветен съвет, националния просветен съвет, представителите на властта, вас в мнозинството – няма ли достатъчно причини държавата да реагира на всичко това? Ние можем политически да спорим и да понасяме политически натиски и дискредитации, политиката за това служи, но така брутално редакцията на този Бюлетин да се обръща към СПЦ и всичко това да се крие в страници, които уж се занимават с култура, информиране и образование на културната, българска национална общност в Босилеград, това наистина е недопустимо. Те ви обвиняват, че сте представители на великосръбската политика и това е нещо, което най-много пречи на СРП. Творецът, творецът на идеологията на Велика Сърбия е Воислав Шешел. Поразително е, че ви обвиняват вас за това, които, ето и сега чуваме, не сте в състояние да запазите и това, което имаме, а това са Косово и Метохия.

На тия същите хора в Босилеград също не им пречеше във времето зад нас, под знамето на Велика Сърбия, под знамето на СРП да бъдат представители в тази Скупщина, да бъдат подпредседатели на тази Скупщина, да бъдат министри в правителството, и в СРЮ, и в Република Сърбия. Тогава Велика Сърбия и великосръбският национализъм не им пречеше.  СРП с тия постъпки всъщност показа какво е нейното отношение към националните малцинства и изобщо към принадлежащите към националните малцинства. По този начин ние показахме своите определения всички да имат еднакво положение и еднакво третиране в тази държава.

Тук се поставя един обективен въпрос – защо държавата не реагира, защо държавата позволява пет души в Босилеград да си правят сеир, да правят проблеми и да наричат Сърбия с всички ония думи, които ще разпознаете и прочетете на страниците на този бюлетин?

Ще ви прочета също едно подзаглавие: приятели, проблемът не е че Западните покрайнини ще си отидат в България, а че младите масово си отиват от Сърбия. Дали това изречение е достатъчна причина този съвет и всички останали в Сърбия да реагират, от Министерството на просветата, Министерството на правосъдието, Министерството на полицията и всички ония служби и организации, институции, които са длъжни да пазят конституционното устройство?

Тия хора, които се крият зад културата и образованието, ви обвиняват, че не признавате и не приемате геноцида в Сребреница. Тия хора сравняват своето положение с положението на хората на Косово и Метохия и искат проблемите на Западните покрайнини да се решат така, както се решават проблемите на Косово и Метохия. Ние смятаме, че няма нищо, което да ограничава властта да реагира в тази ситуация, никакви права на българите в Босилеград не са застрашени.  Те в това списание, господин Петров, искат от вас да реагирате на моите изложения срещу българското национално малцинство. Дълбоко съм убеден, че ако сте разпознали нещо, което би ви накарало да реагирате, вие бихте реагирали и вие много добре знаете какво е моето отношение и отношението на СРС към българската национална общност в Босилеград и изобщо на пространствата където тази национална общност живее. Те ви обвиняват че мълчите, защото няма причини да реагираме, защото нямате причини да се противопоставяте на становищата и мненията които очевидно споделяте с нас. За това кой знае колко пъти сме разказвали и говорили.

Един пример който също е свързан с темата, за която днес говорим. В Босилеград само 15 семейства, тоест само 15 деца в началото на учебната година са изразили желание да изучават български като майчин език, а всички останали смятат сръбския за майчин език. За какви застрашени права говорим?

Тук на страниците на този бюлетин, който би трябвало да се занимава с културното и образователното положение на българското национално малцинство, се поместват снимки на убийците на крал Александър.  Мен ме приравниха с депутата, който по времето на княз Милош е призовавал да се убият всички които са умни и образовани, защото те само правят проблеми в Сърбия.

Господа, този бюлетин се печати в Сърбия, но го финансира някой, който не желае добро нито на Сърбия, нито на сръбско-българските отношения, а най-малко на българското национално малцинство. Зад това, господа, се намират хора, които дочакаха вашия премиер Цветкович в София и протестираха срещу него. Аз не обичам Мирко Цветкович, нито ми е близък, нищо умно не е направил за Сърбия, но той е сръбски премиер, и ако вие не реагирате на това, нима ние трябва да ви подканваме, да бъдем вашата съвест? Сръбската репрезентация в София играеше и гледаше в един транспарант, че ние сме терористи, касапи, не знам си какво и че тероризираме българското национално малцинство. Но вярвайте, българският народ в Босилеград и Цариброд не мисли така. Така мислят пет или десет души, мога да ви дам техните имена, фамилни имена и адреси и с тях да свършите тази работа и този разказ, да приключи това сеене на зло, разделения и неистини.

Затова СРП смята, че в Националния просветен съвет трябва да сложите някого, който автентично ще представлява и изразява интересите на българското национално малцинство, на тези деца и всички останали, които живеят в Сърбия, да се постараете те в Република Сърбия да доживеят като в своя, да им дадете възможност да се учат в Ниш, Белград, Крагуевац, Нови Сад, а не те да осъществяват своите просветни и образователни амбиции под някакви много съмнителни обстоятелства и условия в Перник, София, Кюстендил или не знам вече къде не отиват, и да се връщат тук с дипломи,, които им дават за половин година, затова, че приемат нещо, което някой в България иска от тях.

Не упрекваме тия хора, те живеят трудно и ние бихме искали всички заедно да им помогнем там. В този контекст и в този смисъл СРС е наистина отворена за всякакъв разговор, но това, което СРП иска от вас, е да събудите институциите на тази държава и да спрете сеенето на злото и отровата от Културно-информационния център. Това са пет човека: Иван Николов, Димитър Димитров, Методи Чипев и още няколко души. Тия хора са в просветата, тия хора са на бюджета на Република Сърбия. Имате достатъчно механизми да спрете това сеене на зло. Благодаря.

Бел. ред.:

Изказването на Драган Стеванович е взето от публикация в група във Фейсбук „Демострация в София, че правата на българите не се спазват”.  (Това изказване не е първо, а поредно в подобен дух от представители на Сръбската радикална партия.)