‘
На 2 юни отдаваме почит на подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на този ден, точно в 12.00 ч., сирените в цялата страна оповестяват преклонението пред паметта на героите.
Българите винаги са оценявали саможертвата на онези, които са дали живота си за Отечеството.
След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му, 20 май. Според новия Григориански календар, годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Но при въвеждането на Григорианското броене през 1916 г. денят е отбелязан точно една година след предходното честване – на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 г. е високосна в използвания до 1916 г. Юлиански календар, но не и в Григорианския.
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г. във Враца и Пловдив.
Официалното му отбелязване започва от 1901 г., когато на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.
За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.
От 1953 г. до 1988 г. се чества като „Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война“, от 1988 г. до 1990 г. – като „Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България“, от 1991 г. до 1993 г. – като „Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България“. С решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г., денят е обявен за „Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България“.
.
ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ
Георги Марков
Втори юни 1976 година, далеч от България
Драги Христо Ботев,…..
……
ТЕ, КОИТО СЕ КЛАНЯТ ПРЕД ТВОЯ ОРЕОЛ, НЕ БИХА ОСТАВИЛИ ЖИВ НИТО ЕДИН, КОЙТО МАЛКО ИМ НАПОМНЯ ЗА ТЕБЕ. И ето че куршумът, който прониза челото ти, продължава да свисти в своя злокобен полет вече сто години и да пронизва много други чела. Ти си чудесен и красив, когато казваш:
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Както сам знаеш, не е трудно „кога въстане робът“, да си найдеш гроба. Защото, когато робите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното – да превърнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев винаги е била далеч по-голяма от легендата за мъртвия Ботев. Така идвам до втория ми въпрос:
НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?
Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили, и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си написал „лозето не ще молитва, а мотика“, че си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.
Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов. Затова него не го честват.