Най-страшната войска в Европа се стопи

Бундесверът умря, да живее Бундесверът! От 1 юли наборната служба в Германия е минало. След 55 години вярна служба Берлин реши да последва примера на повечето си партньори в НАТО и да я направи изцяло професионална.

Новият Бундесвер няма да е по-голям от 185 000 души, докато по-рано численият състав достигаше до 500 000.

Първите професионални войници встъпват в служба на 4 юли. За да не се окажат с празни казарми, от няколко месеца германците рекламират военната служба като средство да се получи добро обучение и да се осигури доход. Заплатата на доброволния служещ е 1000 евро. Подслон и храна се осигуряват от армията.

„Първите години са решаващи. Трябва да въодушевим младите хора, които идват в Бундесвера, за да разкажат на приятелите си. Ако това се случи, значи сме успели“, каза военният министър Томас де Мезиер в интервю пред в. „Билд“ вчера.

Засега германците няма защо да се притесняват. В понеделник под знамето се очаква да маршируват 3491 доброволци. Службата им ще е максимално 24 месеца. Над 14 000 от наборниците също остават в казармите, след като сами решили да удължат службата си на доброволни начала.

Едва ли съществува друга армия в Европа с по-противоречива история от германската

Тя е най-страховитата през 30-те и 40-те години на ХХ век. Успява да превземе почти цяла Европа и избива милиони. Единствените, които се справят с подобна сила, са руснаците. Те хвърлят хиляди и хиляди войници в битките и в крайна сметка числеността им побеждава техниката на германците.

В средата на ХХ век немските военни, научили урока си от две световни войни, отказват да изпълняват друга функция освен защита на границите. Това се променя през 90-те години, когато Германия участва в ударите срещу Югославия, за да се избегне геноцид в Косово.

Наборната служба в Германия има 200-годишна история. Войската се свиква по задължение още от времената на битките срещу Наполеон в началото на XIX век. След Първата световна война победителите забраняват на германците да имат своя армия. Това е посочено и във Версайския договор. През 1935 година обаче националсоциалистите начело с Хитлер обявяват договора за невалиден и отново свикват наборниците в казармите.

След Втората световна война разгромът на тогавашния Вермахт е пълен. Повечето мъже във възраст за служба са убити или в плен. Едва 12 години след края на войната страната е в състояние да сформира нова армия. Това става точно преди 55 години, през юли 1956 г. По това време ФРГ от една година е член на НАТО. В Бундестага се водят бурни дебати за това дали германците въобще трябва отново да правят войска.

Споменът от двете войни е твърде болезнен.

В крайна сметка се решава да се основе армия, която обаче вместо Вермахт („Защита на властта“) носи името Бундесвер („Защита на федерацията“). Това е и изричното желание на силите в НАТО, които искат германците на Запад да направят защита срещу евентуално нападение от Изтока. На 1 април 1957 година в казармите влизат първите 10 000 наборници. През 1958 година Бундесверът разполага с 12 900 висши офицери, всичките служили преди това във Вермахта. Канцлерът Конрад Аденауер е подложен на остра критика заради миналото на висшия офицерски щаб. „НАТО няма да ме вземе на сериозно, ако им представя 18-годишни генерали“, отговаря сухо той.

Още една голяма промяна армията преживява след обединението на ФРГ и ГДР. Източногерманската армия се присъединява към Бундесвера. През 1990 година 20 000 войници от народната армия на ГДР преминават на служба към доскоро вражеската западна войска. Много малка част от техниката също е прехвърлена към Бундесвера. Повечето машини и оръжия обаче са унищожени, продадени или подарени. Така например Индонезия купува 39 военни кораба, Полша получава даром самолетите, а на Турция продават танковете. Продажбата на танкове е проблем и до днес – с тях турците водят война най-вече срещу кюрдите и други малцинства и затова немците често са подлагани на критика.

Общо 8,4 милиона души са служили в казармите на Германия през последните 55 години.

Днес германците поддържат със свои войници повечето международни мисии на НАТО и ООН. Ако смяната от наборна към доброволна служба не протече безпроблемно, това може да се окаже драматично за тези операции. Бундесверът участва в мисиите в Косово, Афганистан, Босна и Херцеговина, Судан, охранява морето край Ливан, помага в доставката на помощи за Сомалия и гони пиратите във водите й, те са и сред главните участници в коалицията срещу терора.

В Германия обаче армията също изпълнява важна функция. Тя е част от защитата срещу катастрофи. По време на големите наводнения през последните години войниците спасиха стотици жители и издигаха пясъчни диги край реките, за да ограничат щетите. В Германия досега младежите, които имаха причини да отказват военна служба, можеха да я заменят с цивилна такава. Това означава, че вместо да бият крак в казармата, те работеха в старчески домове, като санитари в болници или в детски лагери. Сега тези социални грижи са оставени изцяло на доброволното решение на младите. Стимул да полагат такъв труд известно време обаче все пак има, и то не малък. Социалната служба е важна съставка от оценката при кандидатстване в университет. Тя може да повиши успеха от дипломата. Кариера при социалните е предимство и при кандидатстване за работа.

Заради твърде бързото преминаване от наборна към професионална служба правителството жъне критики от опозицията. „Това е дилетантско и опасно не само за структурите в страната, а и за мисиите по цял свят“, е позицията на левицата.

За да избегне подобен катастрофален сценарий, военното министерство взе едно революционно за цялата история на армията решение: в нея ще могат да служат и чужденци.

Жени и мъже, които изпълняват условията за професионален войник и живеят от години в Германия, но нямат германски паспорт, могат също да кандидатстват. Това е решение, което бе взето и предвид демографската криза в страната. Германците стават все по-малко, раждаемостта сред хората с имигрантско потекло е все още по-висока.

Бундесверът става привлекателен дори и за млади хора със семейства. В казармите ще има стаи за деца, а армията ще финансира ваканциите на отрочетата на войниците си.

Обмисля се създаването на детски градини към казармите, за да могат жените също да се записват в армията, без да се опасяват, че това слага кръст на плановете им за деца и семейство. За да се проведат всички тези реформи обаче, армията има нужда от поне 8 милиарда евро.

Капка Тодорова – Берлин,

в. „24 часа“