.
Ти си навсякъде… Ти си всесилна… Ти си страната могъща…
Тази, която не знае какво е бомба над своята къща.
Ти си онази, която… защо ли?.. отдавна се чувства призвана
шумно да влезе във чуждата къща – без да получи покана.
Ти си онази, която не знае още какво е да има
смърт… студ… и глад… ленинградска обсада… атомен взрив в Хирошима…
Ти си онази – щедрата майка – свойте деца нещадяща,
тази, която в Ирак или в Белград сякаш на пикник ги праща.
Ти се заемаш света да оправиш… Главната твоя задача…
Колко те мразят… И колко болеше… Двата ти небостъргача…
Кратка история… Няколко века… И през какво не премина…
Дива… Колумбова… Все пак Европа е твоята първа родина.
Все пак успя… Фантастично… Признавам. С толкова мъки безмерни
Линкълн… И Кенеди… Лутър Кинг… Робсън… Заедно… Бели и черни…
Ти си приюта на толкова българи… Чух, че живеят щастливо…
Странно е… Никога не бих поискал аз да те видя на живо.
Ти си велика… И ти си ужасна… Няма как в теб да се влюбиш…
Ти ще опазиш от гибел Земята… Или пък ще я погубиш.
Недялко Йорданов
2018 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук и тук.
.