.
Това е текст за разделението в обществото. То е пряко свързано с демографската криза и причините за нея.
В този текст няма и дума за бруталния пропаганден натиск върху нас, целящ да задълбочи това разделение, но като стигнете до присвояването на медиите и това ще разберете.
Според няколко доклада, изследващи причините за демографската криза в страната, качеството на работните места в България изостава от качеството на работната ръка.
Това значи, че ако инвестирате в себе си чрез образование, обучение, квалификации и натрупан опит, най-вероятно ще се окажете на загуба, защото е малко вероятно да попаднете на работно място, отговарящо на качествата ви.
С други думи, тука е страната на магистрите по икономика, работещи като сервитьори…
Тази диспропорция, заедно с трудния достъп до здравеопазване, дискриминацията и чувството за несигурност, поради неработещото правосъдие, са основна причина за емиграция сред младите българи на възраст да създават семейства и да имат деца.
Което пък е основната причина за обезлюдяването на цели региони и прогресивното намаляване на населението на страната.
За съжаление, от 2018 г., когато бе публикуван най-мащабният доклад, съдържащ мерки за справяне с демографската криза, изминаха точно 4 години. В този доклад, създаден от учени на Института за изследване на населението и човека към БАН, бяха описани три възможни сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен (с други имена, но приблизително това значение). Реалистичният изискваше предприемане на незабавни мерки от пет министерства едновременно, за да поизправим малко кривата на намаляване на населението. В смисъл, да не е чак толкова стръмна надолу.
Опасявам се, че поради пълната непригодност на тогавашния вицепремиер Марияна Николова и министрите от кабинета „Борисов 3“, нищо от предписаното не е направено и, поради пропуснатите възможности, вече сме в най-лошия вариант на песимистичния сценарий.
Напоследък всички говорят за разделение, за неспособността ни да седнем и обсъдим собственото си бъдеще спокойно.
Същият доклад изследва и този проблем. Според него, раслоението в обществото е толкова дълбоко, че фактически сме загубили характеристиките на общество въобще.
✔ Коефициентът на поляризация (S80/S20) – съотношението между доходите на 20% с най-високи доходи спрямо останалите 80% е бил 6.1 през 2012 г., а през 2017 г. е бил 8.2 – число, характерно за страни от Африка, Централна Америка и Азия, но не и за Европа. Дори в Русия е бил 7,6!
В ЕС средния коефициент е бил 5,2 за 2017 г., в момента е 4,93.
През 2020 г. в България наричаният още Коефицент на неравенството e бил 8.0, а миналата година е спаднал до 7,45.
✔ Този коефициент, както и прословутият вече коефициент на Джини (от 0 до 100 – от пълно равенство /всички в икономиката получават по равно/ до пълно неравенство /всички доходи отиват у един човек/) у нас е сред най-високите в Европа, не само в ЕС!
През 2013 г. Gini = 36,4, през 2017 г. Gini = 55,2, през 2020 г. Gini = 40, а през 2021 г. Gini = 39,7. Т.е. спада, но още е далече от рекорда си 32,7 през 2009 г.
Тези коефициенти не са просто досадни упражнения за умници – те са индикатори за способността на обществото да действа в колектив, да формулира общи цели и национални каузи, да се противопоставя на общи заплахи – вътрешни и външни.
Колкото по-високи са коефициентите, толкова по-малко сме народ, а нация пък въобще не сме. Просто най-богатите 20% и най-бедните 20% нямат никакви общи цели!
И понеже най-богатите имат достъп до властови ресурси, те постепенно ги подчиняват на целите си, прокарват лобистки закони, „назначават“ удобни политици и магистрати, изкупуват публичното говорене чрез пазаруване на медии и с времето тотално се дистанцират от останалите 80%. Най-бедните 20% са в практическа изолация и трудно могат да излязат от нея без чужда помощ. Оставащите цели 60% от обществото, които са относително свободни… бягат!
Бягат, защото доходите не отговарят на качествата им, здравеопазването е недостъпно за тях, а образованието ги тласка към бедност, вместо към средната класа. Твърде голям дял от доходите им е просто обсебен, а често и откраднат. И няма правосъдие, което да ги защити, защото то работи за първите 20%…
Затова 2 милиона българи живеят извън България и нямат никакво намерение да се връщат.
Спасението?
Според същия доклад: високотехнологична икономика, базирана на светкавична (за вчера!) реформа в образованието. Не просто заплати за учителите, а структурна реформа!
Всичко това, провеждано в паралелна, дълбока реформа в правосъдието, която да възстанови принципите на правовата държава и пазарната икономика, да защитава конкуренцията и потребителите, да намали корупцията, кражбите от обществени фондове и да възстанови усещането за справедливост и защитеност.
Освен това, реформа на социалната система, в здравеопазването, във финансите и т.н.
Ключовата дума е „незабавно“!
Т.е. онова правителство през ноември 2018 г. трябваше да започне, след като същият премиер и същата партия пропиляха 10 години на власт преди да получат доклада.
Разбира се, това не се случи.
Грозната истина сега е, че който и да започне мерките, препоръчани в доклада от 2018 г., той трябва не просто да ги впише в планове и бюджети, а да съгласува с всички възможни политически сили, които евентуално ще управляват в следващите 30-40 години. Защото нищо от задължително необходимото не е за един мандат работа.
Не знам как ще стане, честно.
.
Текст и илюстрации:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Б.а.: Това са таблиците на актуалните коефициенти, които ни описват като най-разделената нация в Европа, за съжаление. На континента Европа само Турция има по-висок коефициент на неравенството – S20/S80=43,4 за 2021 г. За Русия няма актуални достоверни данни, за съжаление.
.
