.
Едно сбиване на партийна сбирка на управляващата Сръбска прогресивна партия в местния отбор „Ледена стена” в Ниш за пореден път отключи зле прикриваните антибългарски настроения в Сърбия и говора на омразата срещу българите.
Според информационния портал „Нишки вести”, някогашният заместник на градоначалника и депутат в Скубщината на Сърбия, а сега общински съветник в Нишката скупщина – Милош Банджур, е нападнал физически, псувайки на българска майка Марко Симов, иначе отговорен за IT сектора в партията, и му е счупил телефона, докато той се е опитвал да снима самото нападение и псувните. Вследствие на побоя, Марко Симов е приет на Нишката неврохирургия за изследване и лечение.
В инцидента бе замесено и името на градоначалничката на Ниш – г-жа Драгана Сотировска, която Банджур обвинявал, че карала автомобил с български регистрационни номера и че като градоналник на Ниш трябвало да кара кола с нишки табелки!? Сотировска в изказване пред медиите съобщи, че Банджур и преди инцидента е псувал Симов и нея на българска майка, въпреки че тя по произход „нямала връзка с българското малцинство”, и че не било точно, че кара джип с български табелки. Причината за инцидента била, че Банджур й оказвал натиск да назначи негова близка приятелка за член на Надзорния съвет на Аптекарската институция в Ниш.
Въпреки че псуването на българска, шиптарска, циганска и пр. майка не е нищо ново и е част от сръбските фолклорни „специалитети”, тази по същество партийна разпра, вместо да се решава в партийните органи, излезе в медийното пространство и за пореден път изпрати тревожни послания към българите в Сърбия.
Иначе г-жа Сотировска не е баш да „няма връзка с българското малцинство”. Освен, че е женена за българин, тя беше и председател на комисията за информиране на български език в Националният съвет на българското малцинство. По нейно време в. „Ново Братство” се превърна в частен вестник на кмета и председател на Националния съвет Владимир Захариев. В едно друго време, като журналист на РТС, г-жа Сотировска даде сериозен принос за утвърждаването на образа на Захариев като политик и „народен човек”, който после остави разрушителни последствия по време на дългогодишното си управление на Босилеград.
Вероятно заради тези лични и партийни връзки, Националният съвет на българското малцинство излезе със съобщение, в което най-общо и със заобиколки осъди националната нетърпимост, но не се осмели да назове нещата с истинските им имена и да осъди говора на омразата срещу българите.
Това е истинското лице на Националния съвет на българите – страхлив, циничен, партиен придатък на управляващата партия, който никога не е защитавал честта, достойнството и интересите на българското малцинство в Сърбия.
Нека да си припомним, че когато през 2018 г. именно тук, в „Ледена стена”, вандали оскверниха българската паметна костница, в която са погребани над 2 000 български войници и офицери, загинали за освобождението на Югославия, Националният съвет на българското малцинство нямаше капка смелост да осъди този вандалски акт.
Нямаше смелост и, когато епископът на Вранска епархия Пахомий разиграваше сценария с „научните конференции”, литийните шествия, ученическите конкурси, канонизацията на „Сурдулишките мъченици” и продължаващата до днешни дни антибългарска кампания, която по същество си е чист говор на омразата срещу българите.
Да не говорим за това, че Националният съвет на българското малцинство (алиас Владимир Захариев и Стефан Стойков) откровено играеше на страната на епископ Пахомий и другите антибългарски говорители по времето, когато българските организации в Босилеград подеха инициативата да се постави паметна плоча на жертвите на Коста Печанац. Още повече, излязоха с едно гнусно съобщение, в което заклеймиха тогавашния български посланик Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев и ги записаха в „черните страници на историята на Босилеград”!? Това означава ли, че мародерствата на Коста Печанац срещу беззащитни деца, жени и старци на 15-16 май 1917 г. и окупацията на Босилеград на 6-7 ноември 1920 г. от страна на СХС трябва да бъдат записани със златни букви?
103-годишното мълчание по тези знакови и трагични дати сега се връща като бумеранг и няма да пощади дори и ония, които отдавна са престанали да се идентифицират като българи. Пламналата антибългарска истерия не пощади дори и най-невзрачните българи или само набедените за такива като Марко Симов и г-жа Драгана Сотировска. Отровното семе вече дава своите горчиви плодове и няма да пощади дори и ония, които вече трето поколение са забравили и езика, и произхода си.
Съдбата на Захариев и Стойков, независимо от двуличното им унизително отношение и презрение към собствената им идентичност и тази на хората, които представляват, е вече предрешена от загубата на доверието и подкрепата на България. Доверието и подкрепата на Сърбия, както виждаме и от побоя в Ниш, никога няма да ги спечелят. Дори и когато сами се набутват във върховете на управляващата партия.
Прекалено е далече да стигнат там, където са се запътили, и прекалено късно да се завърнат там, откъдето са тръгнали. Обичайните псувни и обиди на българска майка няма да ги изминат. Нищо че те вече отдавна са я забравили. Ония, другите, помнят. И няма да спрат само при псувните.
Иван Николов
.
