Снимка: makfax.com.mk
Поредната трагикомична изява на македонския президент Стево Пендаровски! Ако някой още се е чудил и мислил, че този човек е на страната на разбирателството между София и Скопие, нека изгледа записа от неговата пресконференция след вчерашното заседание на техния съвет по националната сигурност, посветен на България.
За 20 минути бяха изречени всички клишета и опорни точки по отношение на България, които са в основата на говора на омраза срещу българите от години насам. За Стево нещата стоят така:
1. Инцидентите срещу българите в РСМ са организирани от „специални структури“ на София, с цел да се сложи ново вето.
2. Част от структурите на София са ръководени от руските служби! (Длъжен е да даде имена и доказателства за руските служби, за които говори!)
3. Българският външен министър Милков е направил „грозно“ изказване, като е сравнил случващото се напоследък с връщане в едни тежки времена от миналото.
4. Ваташа и убитите деца през 1943 г. са дело на българските фашистки окупатори и „когато има време, Милков трябва да дойде до Ваташа“.
5. Предходните български министри на външните работи (Е. Захариева) и вицепремиер (К. Каракачанов) постоянно са провокирали с изявите си РСМ.
6. Допреди „френското предложение“ България е настоявала РСМ да приеме, че до 1945 г. македонците са били българи.
7. България готви нови провокации в Скопие, по повод честването на годишнината от смъртта на Гоце Делчев на 4 февруари – и по този повод ще бъдат обявени за персона нон грата на „един български евродепутат“ и други лица.
8. В РСМ няма говор на омраза срещу българите, а ако има нещо, то не е по-различно от говора на омразата срещу РСМ в България.
От всички безумни формулации на Пендаровски най-трагичната е внушението, че България сама е виновна за инцидентите с българите в РСМ и че палежите на българските клубове, стрелбите с огнестрелно оръжие по тях, както и варварските побоища над българи са оправдани или поне закономерно следствие на фона на идващите от България провокации, вето и искане за обективен прочит на историята.
И все пак е повече трагично, отколкото комично…
Фейсбук
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел. ред.: Заглавието е на редакцията.
.
